Понякога среднощното бдение във Фейсбук носи и интересни изненади. Като тази например. Един от моите приятели там, някогашният министър на образованието в първото правителство на Любчо Георгиевски проф. Ненад Новковски се опитва да тълкува член 7 от договора между Македония и Гърция, подписан в Преспа през май. Повод е прословутото изявление на премиера Зоран Заев пред една местна телевизия, че „Илинденското въстание е македонско“.

Проф. Новковски, в чийто научен и обществен статут не бива да се съмняваме, си признава, че първоначално не е обърнал достатъчно внимание на въпросния член от договора, но сега, след напрежението, възникнало след изявлението на Заев, внимателно е анализирал записаното и е стигнал до извода: „ С оглед на това, че част от Илинденското въстание е било в Северна Гърция и е част от наследството на този регион от антиката до наши дни, като пише в чл. 7, Илинденското въстание би могло да бъде гръцко-македонско, но в никакъв случай наше, македонско“.

Журналистът Злате Мирчевски отговаря на професора: „Малко прекаляваш. Това въстание е Илинденско-Преображенско, което се е водело и в Одринско. Кога ние в Македония сме показали това въстание в истинската му светлина с всичките му събития и хронология? Акцент винаги сме поставяли на Крушево, което не е на територията на Гърция, нито пък на територията на България“.

„Няма никакво прекаляване – отговаря проф. Новковски - това въстание, според договорите, би могло да бъде само българско, или само гръцко - македонско, а в никакъв случай наше македонско“. На което Злате Мирчевски пояснява: „Ама затова ти споменах не случайно, че при нас акцентът се поставя само върху Крушево и върху събитията, които са се случили на територията на днешна Македония. Ако титовите историци и тяхната по-млада генерация разгледат всичко по-добре и за Одринско – кои са били тези, какви са били, знае се до къде ще се стигне. Кой е бил Михаил Герджиков, къде е бил роден и така нататък. Затова тази част дори не се споменава, а акцентът се поставя върху Крушево, Смилево, Мечкин камен. За това гърците няма да протестират, ама ако само се намекне, че то се е водело и в Гърция, става проблем…“

Да не оставаме с впечатлението, че само у нас изявлението и думите на македонския премиер пред една местна телевизия са предизвикали вълнение в горещите августовски дни. И оттатък границата този проблем вълнува хората, макар и в друг контекст. Ако за нас, както пролича от реакциите на политиците в България, става отново въпрос за претенция, да не кажа, за поредно обсебване на ключов момент от българската история, в Скопие нещата са далеч по-сложни, защото са поставени в политически контекст, свързан с бъдещето на Македония. Чак пък толкова ли? Ами чак толкова, даже и повече.

Преди да се опитаме да го анализираме, да кажа следното: дали Илинденското въстание е българско, дали е Илинденско-Преображенско, дори Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, дали е само македонско или каквото и да е там, трябва да се произнесе смесената комисия от български македонски учени, създадена според договора на 1 август миналата година. Нали затова бе създадена тази мултидисциплинарна комисия от експерти по историята и образованието, за да поеме върху себе си дебата по тези спорни въпроси и с научни средства и документи да изясни истината, колкото и трудно да е това.

И най-важното – идеята бе този дебат да не пречи на развитието на политическите и икономическите отношения между България и Македония. Създаването на въпросната комисия, която вече проведе първото си съвместно заседание, ми изглеждаше тогава, пък и сега, като послание от страна на политиците към историците – не ни се мотайте в краката, правете си историята там, изяснявайте се, спорете, шамари си бийте, но ни оставете ние да правим „голямата политика“. С други думи, историята – на историците, но голямата политика остава на Борисов и Заев – двамата премиери, подписали договора в Скопие миналата година, които имат най-голям принос за нормализирането на отношенията между двете държави.

И аз в това виждам голямата грешка на Заев да се захваща да тълкува характера на въстанието. Можеше само с една дума да препрати въпроса към комисията и да „си измие ръцете с нея“, както се казва. И всичко да бъде мирно и тихо – да не му са налага после да се оправдава и да се кълне в приятелство с България. И с това още повече да разбуни духовете в Македония, и да заостри критиките срещу себе си и срещу договорите, подписани с България и Гърция. И да даде нови козове в ръцете на опозицията, която го дебне зад всеки медиен ъгъл или събитие, за да постави под въпрос участието си в референдума на 30 септември, на който македонците трябва да отговорят на въпроса: Дали сте за членство в НАТО и в ЕС и за подкрепа на договора с Гърция?

Автоголът си е автогол. А и Заев, както несръчно направи въстанието македонско, така и несръчно се извини. Нарушил бил дипломатическия тон, без да каже променя ли мнението си въстанието, или не. Но пак повтарям - между българския и македонския контекст има малка, но съществена разлика. За нас това се превърна в поредната вътрешно-политическа закачка – как властите реагират на посланията отвъд границата, свързани с българската история. Те реагираха, както реагираха. Най-силно впечатление ми направи заканата на Борисов да припомни на македонците всичко това, когато дойде време да се гласува за членство в ЕС. Първо, аз от години пиша и говоря, че България трябва на двустранна основа да реши проблемите си в Македония преди от Скопие да започнат преговори за членство.

Ако това не стане, колкото и да се перчим, почне ли преговорният процес, нещата отиват зле за нас. Ще има да преглъщаме поредните жаби. Добре, че все пак подписахме договора миналата година... Второ, ужасих се от перспективата Борисов да бъде този, който ще изпълни заканата си да „върне жеста“ на Заев, когато стане време да се гласува за приема на Македония в ЕС. Като гледам, преговорите на Скопие с Брюксел, ако почнат наистина през юни 2019-а , ще има да се влачат поне десетина година. Онзи хоризонт от 2025-а, който беше споменат за Сърбия и Черна гора, ми се вижда твърде близък за нашите брат’чеди от Македония. Та, питам и тогава Бойко Борисов ли ще бъде премиер, и Зоран Заев негов партньор край Вардар?

Македонският контекст е друг. Каквото и да говори Заев, както и да формулира въпроса за референдума, какъвто и „ченгел“ да поставя в първата част на въпроса (членство в НАТО и в ЕС), за да изтегли втората (договора с Гърция), рискът да не получи необходимия ценз от излезли да гласуват, си остава. Не помагат и хитрости от типа на прецедента от референдума през 1991 г., когато към питането за свободна и независима Македония бе закачена и втора част, даваща право за влизане в съюз с други суверенни държави от бивша Югославия. Та всички онези, които си харесваха Титова Югославия, гласуваха и така подкрепиха отделянето на Македония от СФРЮ.

Вижте реториката на Заев от Преспа насам – тя с нищо не напомня на подобни случаи в други държави, кандидатстващи за членство в НАТО и ЕС. Няма „НАТО е гаранция за стабилност и сигурност“, няма „ЕС е влизане в богатото и просперитетно европейско семейство“. Или ако го има, е много малко в сравнение с това, че „бетонирахме македонското за векове напред“. Разбирам го – там го критикуват, там се защитава. В това число и с Илинденското въстание.

Костадин Филипов, „Труд“