Издадоха се. С искане №3. Всичко е ясно, не е ясно само защо наричат това политика
Смяна на “цялата тази политическа сган”, спиране на “политическия геноцид над населението”, мажоритарни избори. Това са накратко исканията на протестиращите, изложени от техни представители пред бТВ в събота. Ако зад някое от тези искания има някакъв политически замисъл, това определено е искане номер 3: мажоритарни избори. Единствено то е конкретно и има ясно предвидим резултат.
Дали мажоритарен вот би сменил “политическата сган” и би спрял “геноцида над населението”, е, меко казано, спорно. Трудно е да се дефинира “политическа сган”, както и да й бъде посочена алтернатива в днешна България. Да се говори за “геноцид” при мир и подобряващи се икономически показатели, е несериозно. Но няма никакво съмнение, че мажоритарните избори ще направят нещо важно – ще изхвърлят от парламента малките партии. Това би отворило път за еднопартийни правителства или за по-лесни от сегашната коалиции.
Привържениците на мажоритарната система изтъкват като нейно предимство, че тя създава по-стабилни правителства, защото облагодетелства големите партии. Противниците й посочват като неин недостатък загубата на гласове (победителят в съответния избирателен район взема всичко), от която страдат малките партии и представителността на избрания парламент.
От казаното дотук следва, че искания № 1 и 2 са просто пропаганден фон и димна завеса за настъпление с искане № 3 – смяна на избирателната система и друг вид парламент. Не знам дали то случайно съвпада със започналия в петък (16 ноември) ремонт на Изборния кодекс.
Кои политически играчи имат интерес от мажоритарна избирателна система? Очевидно това са най-големите партии (ГЕРБ и БСП) и ДПС, чиито избиратели преобладават в части от страната. Извън тях на успех при мажоритарен вот може да се надява телевизионната звезда Слави Трифонов, който успя да прокара референдум за смяна на избирателната система и спечели безпрецедентната подкрепа на 2,5 милиона българи. Нищо че формално тя не се оказа правно обвързваща парламента.
Да спечелиш референдум и избори не е едно и също. Да подкрепят твоя кауза и да ти поверят държавата не е едно и също. Но при такъв резултат от първото изкушението да опиташ второто сигурно е голямо. Като потенциален мажоритарен кандидат (още не знаем с каква бюлетина) се очертава и Мая Манолова. Тя успешно използва поста си на омбудсман (не е ли по-правилно ombudswoman?), за да си изгражда медиен образ на нещо между Робин Худ, Жана д’Арк и Чавдар войвода на републиката. Липсваха й само революционни обстоятелства, но ето че и те назряват по пътища и бензиностанции.
Манолова много символно и разбираемо се отграничава от тези, които палят народния гняв. Тя вече няма държавна лимузина. "Политическата сган" й я отне. Манолова се качва на рейса и отива да простре крило над “клети сюрмаси” – жертви на “политическия геноцид” от страна на въпросната “сган”. И всички пишат за това или го показват. Какъв е изводът? Засега той е да гледаме внимателно кой какво прави с Изборния кодекс и да слушаме какво говори през това време.
P.S. Писах този текст в събота вечер преди протестите в неделя (3500 демонстранти в цялата страна, охранявани от 2000 полицаи). Ако се вярва на телевизиите, един от лозунгите е бил “смяна на системата” - ключовият израз от т.нар. “Визия за България” на БСП. И с това се издадоха. Ако не пречеха на нормалното движение по пътищата, не знам дали някой щеше да ги забележи. Всичко е ясно, не е ясно само защо наричат това политика.
Текстът е от блога на Веселин Желев.