Президентът Радев пази в пазвата отровен коз за новия си политически проект
Какви ги върши на 1 февруари президентът Румен Радев, пита основателно колегата Христо Христов.https://tribune.bg/bg/mneniq/kakvi-gi-varshi-prezidentat-rumen-radev-na-1-fevruari/
Отговарям, но не като контратеза, а на базата на актуална информация. Отговорът четете в края на текста.
Година след година на датата, когато е редно българският президент (Румен Радев) да почете жертвите на комунистическия терор, спонсориран с танкове, артилерия и прочее съветски дарения за целите на българското “освобождение”, той наистина се оказва в чужбина. “Най-случайно”, но повтарящо се като рецидив.
Това говори за умисъл.
Бихме могли да направим паралел с удобното отсъствие от България на княз Фердинад Сакскобургготски, когато по руска заръка в София убиват Стефан Стамболов. Дали ще сбъркаме с тази аналогия?
Да продължа с въпросите.
Какво се случва, когато Румен Радев се завърне – я от Брюксел, я от Лисабон, където на 1 февруари маркира присъствие по начин, дразнещ онези, които питат защо той не е в София по същото време?
Румен Радев умишлено въвлича с мълчанието си по казуса своите критици. Кара ги да затъват в блатото. Колкото по-дълбоко нагазват, толкова повече ще ги натика в тинята, когато блесне с добре режисирания номер, който са му подготвили да изиграе.
Затегнете коланите за турбулентната истина на борда на Румен Радев.
Завръщайки се от чужбина, Румен Радев всъщност е посещавал на следващия ден по възможно най-незабележимия начин монумента в София, на който са изписани имената на разстреляните от т.н. народен съд българи. Слага и цветя. Камера документира факта. Дали е било само веднъж, колкото да послужи на замисъла на операцията?
Има свидетели.
Защо Румен Радев прави това толкова незабележимо (макар и все пак не за всички, както разбирате в този момент)? От едната скромност ли? Или от притеснение да не му се карат от Москва?
Защо главата на държавата не натрие носовете на онези у нас, които я обвиняват, че си затваря очите за жертвите на комунистическия терор? Да не би президентът Радев да е някакъв благороден монах по душа, който ужасно много държи неговото благоволение да не се се демонстрира?
Точно обратното е. Кукловодите на Радев, планирайки няколко хода напред, го въоръжават с убийствен по своята пропагандна стойност доказателствен материал спрямо всички, които ще се окажат лъжци в един момент. Той ще настъпи, когато бъде обявен новият политически проект с подкрепата на президента Радев. Заявката е да се казва “Единение”, т.е. нещо, което трябва да убеди не само зарибените и без това леви русолюбци, но и да прикотка скептичните спрямо разединителя на нацията набедени “русофоби” да го подкрепят. http://ivo.bg/2018/09/29/продавачът-на-индулгенции-румен-раде/
Срещу подобен проект, когато той напусне ембрионалния си стадий на досегашното му легитимиране в кабинета на президента, ще възразят най-вече онези, които питат защо Радев разединява българите и е на страната на част от българските граждани, свързани с Русия и съветския терор. Видно е досега от отсъствието на Радев от поклонението на 1 февруари на скромния паметник в София с миниатюрния параклис до него (за любознателните медии, които за нищо на света не биха се позовали на тази публикация в ivo.bg, подсказвам: в параклиса има живо доказателство).
В момент, изчислен от онези, които калкулираха успешно шансовете на Радев да стане президент, водещите му офицеры ще извадят на масата на публичността кадрите с Радев и цветята му (“кадрите решават всичко”, според Сталин). Канят се да докажат, че техният питомец е почитал жертвите на комунистическия терор като някакъв самотен богатир на полето националното единение. Сам и величествен срещу клеветниците…
За всички журналисти с достъп до Румен Радев има много прост изход от положението. В случай, че им е забранено да се позовават на информацията в в ivo.bg могат просто да попитат него или длъжните да отговарят на журналистически въпроси негови сътрудници: полагал ли е държавният глава цветя на паметника на жертвите на комунизма в София и защо държи това да остане тайна.
Ivo.bg