Мадуро е зад Путин, но не завинаги
Ами ако Путин, който си сложи яйцата в кошницата на Мадуро, реши да си ги вземе обратно? И дали от омлета на Мадуро межо да се направят пак яйца (по израза на Бжежински за трудното завръщане към свободата и пазарното стопанство след комунизма).
Въпросът не е дали, а кога ще се усети Путин. Има вече признаци, че в Москва си дават сметка, че са заложили на куц троянски кон и в този случай.
Венецуелският тиранин се крепи върху щиковете на армията и според Талейран върху тях се седи трудно, особено когато тези щикове не дават признаци на голямо желание да бъдат насочени за овладяване на масовите опозиционни протести на гражданите във Венецуела. Дали няма да се обърнат срещу Мадуро и мадуродерите сред висшите военни, забогатели като шефове на големите държавни предприятия, отколкото да видим венецуалски войници да разстрелват гладни венецуелци?
Неизповедими са пътищата Путинови…
За сметка на това е лесно да прогнозираме, че ако Кремъл си промени позицията, ще настане внезапно вразумяване и сред нашите мадуровци, които “мъдро” застанаха на мадурокрацията. Най-видният от тях е президентът Радев, но има и други. Като бензиновият аптекар Марешки, претендиращ да разбира и от външна политика. Мъка…
Има разлика между последователната позиция на Румен Радев да се подмазва на Кремъл по въпроса за санкциите и сегашния му гаф с подкрепата му за битата карта във Венецуела, където най-големият успех на режима може да се сведе до протакането на агонията му. В Сирия се видя, че това е възможно да продължава с години, но при пряката намеса на местната суперсила Иран и на въздушната подкрепа на Русия срещу безпомощните да противодействат съпротивителни антиправителствени сили.
Венецуела в това отношение не е нито по джоба, нито по силите на Путин като терен за мерене на мускули и трупане на войнствени точки за вътрешна политическа употреба. А и най-сигурният начин за Москва да си върне милиардите, с които кредитира военните си доставки за Мадуро, е обстановката в страната да се нормализира и добивната индустрия на най-богатата на петрол държава в света да заработи на пълни обороти.
Кога ще му се наложи на лицемерния борец за социална справедливост, тънещ в разкош на фона на масовата мизерия в страна заедно с привилигирована клика висши военни, не може да се каже. Но е сигурно, че ще му се наложи да бяга, ако не приеме да преговаря за нещо като национално помирение. Бившият телохранител на Уго Чавес обаче не е такъв човек. Вкусил е от месото на властта и не изглежда да иска и да може да се нареди сред тревопасните, в каквито превръща милиони граждани на Венецуела.
Грозна, но позната и поучителна картина. Дано да я забележат и нашите носталгици по времето, когато от върха на държавата се лееха речи за социалната справедливост, съпътствани с безконтролна власт в условията на лично охолства за управляващите лицемери. Не случайно в редиците на гузната БСП се притаиха, оставяйки Румен Радев да се изложи сам като по-социалист от тях.
Дали по този начин не му гарантираха провала на очаквания негов политически проект – при това не само на международния терен, което е гарантирано вече, но и спрямо българските избиратели, на които предстои да наблюдават падението на мадуризма по света и у нас?
Ivo.bg