ГЕРБ вече води на БСП с 4,5%, ще има най-много евродепутати. Управляващата партия увеличава доверието.

Това показва последното социологическо проучване на "Алфа Рисърч, приключило вчера, съобщи БТВ.

Според социолозите

ГЕРБ получава 31,1% от гласовете;

за БСП биха гласували 26,6%;

ДПС - 13.9%;

ВМРО - 6.0%;

Воля 4.9%;

Демократична България - 4.2%;

"Коалиция за България" с АБВ - 3.2%,

"Атака" и "Патриоти за Валери Симеонов" - по 2%.

Три са сигурни партиите, които влизат в ЕП, но не са изключени и още две, посочват от агенцията.

АБВ "краде" от БСП около 3,2%, подчертават от агенцията.

Избирателната активност ще е около 35-36 %, или очаква се около 2,1 млн избиратели да отидат до урните.

Скандалите в страната и цялостното разочарование в политиката, както и по-ниският интерес към случващото се в Европа повишава тежестта на последните дни на кампанията, заявиха от "Алфа Рисърч".

"Нашето проучване приключи вчера. 1/3 от гласуващите все още не знаят за кого да гласуват", заяви социологът Геновева Петрова.

ДПС успява да мобилизира голяма част от електората си и затова резултатът им е около 14%, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Все още неяснотите са около патриотичните организации, където с най-голяма подкрепа към този момент се ползва ВМРО.

"Ако в началото на мандата смятахме, че ГЕРБ и БСП ще имат равен брой евродепутати, сега по-голямата вероятност е ГЕРБ да вкарат най-много евродепутати", добави Геновева Петрова.

Причината за спада на БСП е сгрешената кампания - липса на фокус и факта, че лицата, които е извела напред БСП, не са се превърнали в национални лидери, посочват от "Алфа рисърч".

Голямата разлика между БСП и ГЕРБ Петрова обясни с "много силна анти БСП мобилизация" в ГЕРБ, а защо тежестта на БСП намаля в рамките на кампанията?

"Първата причина е, че БСП не успя да наложи нова тема извън предсрочните избори. А тя не е достатъчна да мобилизира подкрепа извън твърдите ядра - посочи Геновева Петрова.

Втора важна причина е, че лицата, на които БСП заложи като остриета, не успяха да се превърнат в тези рейтингови политици, които да преборят основния опонент от ГЕРБ.

Третата - БСП търпи технологична загуба от няколко процента - хора, които се ориентират към "Коалиция за България", а са били техни избиратели".

Проучването, реализирано с аналог на реалната интегрална бюлетина, с която ще гласуваме на изборите, показва, че относителната тежест на ДПС нараства, а също - че има огромен процент хора, които не са решили за кого да гласуват.

"Демократична България" имат шанс, те са изправени пред предизвикателството да мобилизират десните избиратели, посочи Петрова.

Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на лидера на партията и премиер Бойко Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и спират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата (когато "Алфа Рисърч" отчете изравняване на резултатите на ГЕРБ и БСП - бел. ред.).

Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати", обобщават от социологическата агенция.

Социолозите отчитат леко активизиране на избирателите - решилите да гласуват се възвръщат до 35-36% срещу 32.9% в края на април. Така намерението за участие в изборите се връща до нивото, отчетено от агенцията в края на март.

Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на евроизборите в сравнение с националните и ако няма промяна до 26-ти май, до урните се очаква да отидат малко над 2.1 млн. души. По данни на Централната избирателна комисия на предишните евроизбори бюлетина са пуснали 2 361 943 души, а избирателната активност беше 35.84%.

Предизборната кампания е оказала сериозно влияние върху крайното решение на избирателите за кого да гласуват, отбелязва проучването. Според социолозите фактори като скандала около евтините апартаменти, купени от представители на властта, разочарованието от политиката и по-слабият интерес към европейските теми увеличават тежестта на "последното впечатление", като партиите с масирана и агресивна медийна кампания привличат обществено внимание и вот от доскоро неориентираните избиратели.

Общо 58% са лоялните на партията, на която традиционно симпатизират, взели решение още преди началото на кампанията. Почти всеки втори анкетиран обаче прави избора си през кампанията: 15% в последните 2-3 седмици, а още (27%) заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор, сочат данните.

Според "Алфа Рисърч" това означава, че изненади не са изключени до последния момент.

"За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове.

Финалните дни ще са решаващи за извънпарламентарната десница и за национал-популистките формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите", прогнозира агенцията.

ГЕРБ си връща периферните избиратели

"Проучването на финала на кампанията показва възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали", отчитат социолозите.

Според данните управляващата партия си възвръща част от по-близката периферия и наваксва изоставането от предишния месец.

Така ГЕРБ завършва завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП, след като в края на април изоставаше, макар и символично (с 32.2% срещу 32.75 за социалистите).

Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1% от решилите да гласуват срещу 26.6% за БСП.

БСП губи без рейтингови политици и от Първанов

Проучването посочва няколко причини, заради които относителната тежест на вота за парламентарната левица намалява.

Първата е, че социалистите не са успели да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори, за да привлекат избиратели извън кръга на мобилизираните още преди старта й твърди симпатизанти.

"Остриетата, на които заложи лидерът на партията Корнелия Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията", сочи анализът на социолозите.

Като трета причина, се отчита своеобразна "технологична загуба" - проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установило няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България" - обединението около създадената от бившия президент и бивш лидер на БСП Георги Първанов партия АБВ.

Самото име "Коалиция за България" беше наложено и използвано от БСП в няколко поредни избори. Сега коалицията около АБВ, която се регистрира с него за вота, приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват (при 1.2% през март и април - бел.ред), 80% от които са бивши избиратели на БСП.

ДПС е в обичайната мобилизация

ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота, показват данните. След лекия отлив при обявяването на листата миналия месец, когато взимаше 9.3 на сто от гласовете на решилите да гласуват, сега движението завършва кампанията с подкрепата на 13.9%.

На базата на данните социолозите посочват, че през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).

Решаващи дни за "Демократична България"

Според допитването сред колебаещите се до последно ще са десните избиратели, които са основна електорална база на "Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, "Да, България" и "Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и "Воля", коалицията запазва шансове за мандат в Европарламента, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните, смятат социолозите от "Алфа Рисърч".

Колебаещите се за Патриотите - при Марешки

Въпреки, че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви - ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6% от твърдо решилите заема четвъртата позиция, показва проучването.

Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и "Атака" (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2%), а от "Воля", сочи анализа на социолозите. Според тях шумната и масирана кампания на Веселин Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на "Обединените патриоти". В резултат на това "Воля" бележи съществен ръст в кампанията и завършва с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.

* Изследването е проведено в периода 19 – 22 май 2019г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. "Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.