Месеци наред пишем, че тротоарите на бул. „Мария Луиза” на места са като Дрезден след бомбардировката на съюзниците. Преди няколко дни бе обявено, че е започнал ремонт. Чудо невиждано. Минаваме по единия тротоар във вторник в работно време. Никакви бачкатори наоколо. Пред една от старите сгради си е както винаги – кошмар. На кръстовището са махнали няколко плочки от едното ъгълче. Толкова. Не бързайте да скачате срещу хората на кмета. Какво искате – да не може да се минава през центъра ли? Разкопките в пешеходната зона продължават. Карето на пъпа на Варна е инфраструктурно гробище. Ама щяло да стане чудно. Кога? Как кога – за изборите догодина. Кметът Иван Портних впечатлява с ентусиазма си за късата памет на избирателите. Може да е гадно сега, но пък каква приказка ще е през следващото предизборно лято. И какво като е минала още една година от живота на варненци като кошмар. Да не им е сефте.

Тротоарните сюжети превърнаха Варна в кошмарен град. Стоп. Не си мислете, че все още сме на вълната на разбитите тротоари. За друго ви хоратим вече. Забравете за миг тротоарите, ако можете. Спомнете си първопричината за бедствието в града – ТРОТОАРНИТЕ ПОЛИТИЦИ. Местни и национални. Варненските са ясни. Те си менкат услуги в нескончаеми врътки. Когато стана председател на ГЕРБ-Варна, Иван Портних даде заявка за радикална промяна. Изкара няколко месеца с тази претенция. И цопна в блатото. Огъна се пред „лошите практики”, за които преди това „революционно” бърбореше. Нямаше как – нали му заръчаха да стане кмет. Иван Портних не е глупак. Може да е хлъзгав и връткав, да лъже партньори с обещания и сетне да не им вдига мобито (като на някои шефове на сладоледаджии…), но не е глупав. Опитва се да се измъкне от хватката на местните и националните политици, които пренасочват паричните потоци в изгодна за тях посока. Иван Портних наистина си вярва, че ще се добара до евроресурс, за да си осигури втория мандат.

Междувременно ненаиграли се общински съветници заформиха поредната комбина. Усукаха се при Румен Петков и Георги Първанов. Брат Румен си прибра колегите-масони. Кметът Портних не дава вид, че е притеснен. Напразно. Сегашната национална игра ще се трансформира в предизборна комбинация догодина. Образцово тротоарна. След брифинга на Румен Петков в понеделник брат Александър и брат Добромир, напористи масони и известни местни отворковци, си реднаха срещичка в една таверна на улица „Братя Шкорпил”. На другия ден пак бяха на линия. И само доброто му мислят на кмета. Може ли да е друго? Нали на 25 февруари брат Александър го прие в мазата (много е лъскава…) си на сбирката на „зидарите” в негова чест. И никакви тротоарни помисли. Сакън. Само мечтания за светлото бъдеще на Варна. Да не говорим за светлото настояще на провинциалните нотабили. Мнозинството в Общинския съвет не го мислете. Преразпределянето на апетитните търговски точки на контролирани от намазани общински съветници подставени лица го циментираха до следващия „активен туристически сезон”. Леле каква битка ще се разгори тогава. Варна вече няма да е столицата на кошмара, а временно лъсната и рефрешната. Питането е дали няма да бъде подминавана като туристическа дестинация от богаташките круизи заради сегашните „красоти и изящества”.

bgsniper.com