Проф. Божидар Димитров: Втори кабинет "Борисов" скоро ще има, някои вече целуват ръка
Политическата ситуация в България в момента се определя от поредната победа на ГЕРБ на парламентарните избори. В политически смисъл тя е по-голяма от победата през 2013 г., когато Бойко Борисов имаше 13 депутати в повече. Този път има 84, но определено мисля, че тази победа наистина е по-голяма и му дава повече възможности. Защо? Защото през 2013 г. независимо от това, че имаше близо 100 депутати, Бойко Борисов беше сам на терена срещу трите парламентарни партии - БСП, ДПС и Атака, които предварително имаха договорка да не допуснат Борисов до властта. През февруари те организираха метежа срещу неговото правителство. Тяхното сътрудничество датира именно от тогава. Борисов беше в невъзможност да направи кабинет и затова върна на секундата връчения му от президента мандат.
Сега ситуацията е друга. Има по-малко депутати, но следващият след него има двойно и кусур по-малко. БСП се разписа с 39 народни избраници, с един по-малко е ДПС, а в парламента влизат и още 47 партии и коалиции. Това дава възможност да се направи ако не коалиционно правителство, то поне правителство, което се подкрепя от определени депутати на 47-те партии, влезли в парламента. Нарочно използвам това голямо число, защото е известно, че Реформаторският блок е коалиция от 7 партии, същото е и при ББЦ, а и при останалите формации. Оттук нататък един опитен политик много лесно би играл на принципа на отделни разговори с лидерите на всяка една от 47-те партии, влезли в парламента. И очевидно е, че това става. Очевидно е, че преговорите се водят.
Борисов може да събере необходимото мнозинство от 121 депутати, дори и много повече, а също така да предизвика, дори без да желае, разцепление в някои коалиции. Вече се говори много упорито, че "България на гражданите" и СДС на г-н Лукарски много скоро ще излязат от Реформаторския блок, а ми се струва, че и отделни депутати на ББЦ вече са готови да целуват ръката на бившия премиер. Желание за сътрудничество изрази и АБВ, а Патриотичният фронт показва сериозно отношение към бъдещото управление. На преден план са неговите неоспорими лидери - Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, които имат много опит в политическия живот.
Така че моята прогноза е, че много бързо, в конституционните срокове, ще бъде съставен вторият кабинет "Борисов". И няма нищо лошо в това, че може би министерски и зам.-министерски постове ще бъдат разпределени между партиите, които ще го подкрепят. Това е една световна демократична практика. В края на краищата, когато подкрепяш едно правителство, съвсем е редно и да поемеш отговорност.
Надявам се, че правителството, ако не на 100 процента, то поне близо до тях ще последва германския модел – тоест, да има писмени споразумения, широко оповестени пред обществеността. А също и програма с национални приоритети. Колкото до БСП, на много социалисти не им се остава в опозиция, която няма да им донесе нищо хубаво и ще задълбочи постепенно срива им. Една партия може да съществува, само ако по някакъв начин е във властта - дори и с един-двама или няколко министри и зам.-министри.
Аз съм изключителен оптимист за това, което предстои. И то е именно, защото съм историк и знам, че България е била в много, много по-тежки ситуации от тази, дори и по време на Третото българско царство. Категорично заявявам, че не предвиждам други избори. И тук искам да откроя нещо ново и също много важно – именно българските партии и коалиции, които влязоха в парламента, няма да го допуснат. Защо?
В България гласуваха 3 милиона и 400 хиляди души. Готов съм да се закълна, че 2 милиона от този вот е платен. Около 500 000 от него е етнически турски вот, но той не е безплатен. Плаща се с дърва, поемане на сватби, на погребения и т.н., което също струва пари. Към този вот за съжаление се прибави и платеният вот на обеднелите български села не само в Северозападна България. С ужас видях също, че бъдещето на нацията – студентите, гласуват срещу заплащане от 30 лева. И това се случва не във Факултета, не в циганската махала, а в Студентския град! Платеният вот може би е над 1 милион! Заплащането на българската част на вота се засилва от преференциалния вот - там вече плащат самите кандидати.
На трето място, е корпоративният вот. На работниците им се казва: Ако искате да има държавни поръчки и да имате работа и заплата, гласувайте за партията, която аз ще ви кажа. И ще го направят, защото знаят, че без връзки с властта няма държавни поръчки, а държавните поръчки са 90 на сто от българския бизнес. Около 2 милиона души са си продали по един или друг начин гласа. Смята се, че партиите и персонално отделни политици са дали някъде около 100-150 милиона лева. Така че да има избори след два месеца, към Коледа, няма как да стане – няма да издържат да дават още толкова пари. Затова ще приемат всякакви условия, които Бойко Борисов им предложи с надеждата да се докоснат до поне едно-две-три от виметата, висящи под търбуха на държавния бюджет, а той не е никак малък. faktor.bg
Не се сърдете на проф. Божидар Димитров. Цинизмът не е от вчера. Историкът изпада в някои числови противоречия - веднъж говори за два милиона купени гласоподавателиу сетне за милион. Но по принцип тезата му има основания в реалността. Разкешиха здраво партиите. Не им се ходи да бързи избори, преди да са захлебили от новите субсидии. Факт е, че хора на Дудука целуват ръка на "Дон Боко", публична тайна е. Ама не са само те - "азбукари" се навеждат, червени клиентелисти припкат, Делян Пеевски, научаваме, се видял в чудо от тълпата. Да не би ДПС наистина да се окаже излишно на Яслата?! Ами ако Бойко Борисов не втвърдява тона само на Пунта Мара за пред ехалето?! Не подценявайте Божидар Димитров като душеприказчик на Б.Б.
bgsniper.com