По време на 33-годишната ми кариера в Централното разузнавателно управление (ЦРУ), служих на президенти и от двете партии – трима републиканци и двама демократи. Бях до президента Джорд Буш младши, когато ни нападнаха на 11 септември. Бях до президента Барак Обама, когато убихме Осама бин Ладен през 2011.

Майкъл Морел до Леон Панета в Ситуационната стая на Белия дом, когато тече операцията по елиминирането на Осама бин Ладен на 1 срещу 2 май 2011 г.

Не съм регистриран нито като демократ, нито като републиканец. В последните 40 години съм избирал да подкрепям кандидати и от двете партии. Като правителствен служител винаги съм запазвал за себе си своите предпочитания.

Майкъл Морел остро критикува филма Zero Dark Thirty (Враг номер едно) с участието на Jessica Chastain.

Джесика Частейн, която играе следователката Мая, и е шокирана от бруталните методи за разпит, които целят да установят местонахождението на Осама бин Ладен, помага на непредвидимия си колега Дан (Джейсън Кларк) да се сдобие с информация, която ще помогне за залавянето на Бин Ладен.

През следващите години разследването се сблъсква със серия от грешни следи и задънени улици, а търсенето все повече изглежда като обречена кауза.

Стига вече. На 8 ноември ще гласувам за Хилъри Клинтън. От днес до тогава ще направя всичко по силите ми, за да съм сигурен, че тя ще бъде избрана за нашия 45-и президент.

Силно вярвам в две неща, които ме накараха да взема това решение. Първо, г-жа Клинтън е високо подготвена за главнокомандващ. Вярвам, че тя ще изпълни най-важното си задължение като президент – да опази страната сигурна. Второ, Доналд Тръмп не само не е подготвен за тази работа, но може също да застраши националната ни сигурност.

Четири години работих с г-жа Клинтън, докато тя беше държавен секретар – най-често в "Ситуационната стая" в подземието на Белия дом. По време на тези изключително важни срещи, я видях като подготвена, внимаваща в детайлите, разсъждаваща, любопитна и готова да промени позицията си, ако й представиш силен аргумент.

Видях също нейната посветеност на сигурността на нацията; убеждението, че Америка е изключителна държава, която трябва да има лидерска роля в света, за да остане сигурна и просперираща; разбирането, че дипломацията може да бъде ефективна, само ако страната е възприемана като готова да използва сила при необходимост; и най-важното - нейната способност да взима най-трудното решение от всички – дали да постави в опасност младите момичета и момчета на Америка.

Хилъри Клинтън защитаваше от самото начало акцията, която въздаде справедливост на Бин Ладен, за разлика от някои от нейните най-важни колеги в Съвета по национална сигурност. По време на първите дебати за това как да реагираме на сирийската гражданска война, тя подкрепяше по-агресивния подход, който вероятно би попречил на "Ислямска държава" да се укрепи в Сирия.

Никога не съм я виждал да намесва политиката в "ситуационната стая". Всъщност, видях точно обратното. Когато някои искаха да отложим атаката срещу Бин Ладен с един ден, за да не смутим традиционната вечеря с кореспондентите в Белия дом, тя каза: "Майната й на вечерята с кореспондентите в Белия дом!"

Тръмп е точно обратното на това и няма никакъв опит в националната сигурност. Още по-важно, демонстрираните черти от неговия характер по време на предварителните избори подсказват, че той ще бъде слаб, дори опасен главнокомандващ.

Сред тези черти са очевидната нужда да се самоизтъква, свръхреакцията, когато си въобрази, че някой го е обидил, склонността му да взима решения на базата на интуиция, отказът му да променя позициите си на базата на нова информация, обичайното му незачитане на фактите, нежеланието му да слуша другите и липсата му на уважение към върховенството на закона.

Опасностите, които произтичат от характера на Тръмп, не са само потенциалните рискове, ако той стане президент. Те вече застрашават националната ни сигурност.

Президентът на Русия Владимир Путин е разузнавач от кариерата, обучен е да разпознава слабостите в хората и да се възползва от тях. Точно това направи той по време на предварителните избори. Путин усети слабостта на Тръмп към похвалите. И той отговори точно както Путин беше планирал.

Путин е велик лидер, казва Тръмп, като игнорира факта на убийства и арести на журналисти и политически противници в Русия. Не забелязва, че Путин нападна две от съседните си страни и води икономиката си към срив. Тръмп също заема политически позиции в унисон с руските, а не с американските интереси – подкрепи руския шпионаж срещу САЩ, подкрепи анексирането на Крим, даде зелена светлина за евентуално руско нахлуване в Балтийските страни.

В разузнавателния бизнес бихме казали, че Путин е вербувал Тръмп като неосъзнат агент на Руската федерация.

Тръмп също подкопава сигурността с призивите си да се забрани на мюсюлманите да влизат в страната. Тази позиция, която ярко противоречи на основополагащите принципи на нашата нация, помага на версията на джихадистите, че нашата война срещу тероризма е война между религиите.

Всъщност, много мюсюлмани в Америка играят ключова роля в защитата на Отечеството, включително и човек, чиято самоличност не мога да разкрия – той ръководеше Центъра за борба с тероризма в ЦРУ почти 10 години и който има най-голям принос за това Америка да остане сигурно място след атаките от 11 септември.

Обучението и опита ми на офицер от разузнаването са ме научили да казвам това, което виждам. Това правех за ЦРУ. Това правя и сега. Нашата страна ще бъде много по-сигурна с президент Хилъри Клинтън.

...

Майкъл Морел е бил и.д. директор и зам.-директор на ЦРУ от 2010 до 2013. Мнението му е публикувано в New York Times. Преводът е на Клуб Z.

I Ran the C.I.A. Now I’m Endorsing Hillary Clinton.

By MICHAEL J. MORELL

AUG. 5, 2016

During a 33-year career at the Central Intelligence Agency, I served presidents of both parties — three Republicans and three Democrats. I was at President George W. Bush’s side when we were attacked on Sept. 11; as deputy director of the agency, I was with President Obama when we killed Osama bin Laden in 2011.

I am neither a registered Democrat nor a registered Republican. In my 40 years of voting, I have pulled the lever for candidates of both parties. As a government official, I have always been silent about my preference for president.

No longer. On Nov. 8, I will vote for Hillary Clinton. Between now and then, I will do everything I can to ensure that she is elected as our 45th president.

Two strongly held beliefs have brought me to this decision. First, Mrs. Clinton is highly qualified to be commander in chief. I trust she will deliver on the most important duty of a president — keeping our nation safe. Second, Donald J. Trump is not only unqualified for the job, but he may well pose a threat to our national security.

I spent four years working with Mrs. Clinton when she was secretary of state, most often in the White House Situation Room. In these critically important meetings, I found her to be prepared, detail-oriented, thoughtful, inquisitive and willing to change her mind if presented with a compelling argument.

I also saw the secretary’s commitment to our nation’s security; her belief that America is an exceptional nation that must lead in the world for the country to remain secure and prosperous; her understanding that diplomacy can be effective only if the country is perceived as willing and able to use force if necessary; and, most important, her capacity to make the most difficult decision of all — whether to put young American women and men in harm’s way.

Mrs. Clinton was an early advocate of the raid that brought Bin Laden to justice, in opposition to some of her most important colleagues on the National Security Council. During the early debates about how we should respond to the Syrian civil war, she was a strong proponent of a more aggressive approach, one that might have prevented the Islamic State from gaining a foothold in Syria.

I never saw her bring politics into the Situation Room. In fact, I saw the opposite. When some wanted to delay the Bin Laden raid by one day because the White House Correspondents Dinner might be disrupted, she said, “Screw the White House Correspondents Dinner.”

In sharp contrast to Mrs. Clinton, Mr. Trump has no experience on national security. Even more important, the character traits he has exhibited during the primary season suggest he would be a poor, even dangerous, commander in chief.

These traits include his obvious need for self-aggrandizement, his overreaction to perceived slights, his tendency to make decisions based on intuition, his refusal to change his views based on new information, his routine carelessness with the facts, his unwillingness to listen to others and his lack of respect for the rule of law.

The dangers that flow from Mr. Trump’s character are not just risks that would emerge if he became president. It is already damaging our national security.

President Vladimir V. Putin of Russia was a career intelligence officer, trained to identify vulnerabilities in an individual and to exploit them. That is exactly what he did early in the primaries. Mr. Putin played upon Mr. Trump’s vulnerabilities by complimenting him. He responded just as Mr. Putin had calculated.

Mr. Putin is a great leader, Mr. Trump says, ignoring that he has killed and jailed journalists and political opponents, has invaded two of his neighbors and is driving his economy to ruin. Mr. Trump has also taken policy positions consistent with Russian, not American, interests — endorsing Russian espionage against the United States, supporting Russia’s annexation of Crimea and giving a green light to a possible Russian invasion of the Baltic States.

In the intelligence business, we would say that Mr. Putin had recruited Mr. Trump as an unwitting agent of the Russian Federation.

My training as an intelligence officer taught me to call it as I see it. This is what I did for the C.I.A. This is what I am doing now. Our nation will be much safer with Hillary Clinton as president.