Не мейнстрийм, майна, а мейнскрийм*
„В последните дни се подведохме по някои медии и интелектуалци от София, които задават въпроса дали Пловдив заслужава титлата Европейска столица на културата, дали има капацитет да реализира този проект, дали градът опазва наследството си. Явно тази болка в сърцата на някои приятели от София за това, че Пловдив е Европейска столица на културата 2019, е незаличима и няма да спре до самата 2019 г.“
„Когато се водим по мейнстрийм културата, която идва от Северозапад от Пловдив, това е много лошо“.
Абсолютно същото каза Тотев и през март, когато фирма „Одрин 8“ събори другия тютюнев склад на едноименния адрес.
„Завистниците ни не са малко и не са спирали да бият в тази посока. А също и хората, които искали да приватизират марката “Европейска столица на културата” заедно с финансовите потоци, които ще се изсипят в града (…) Атаките в тази посока ще се засилват с наближаване на 2019 година”, заяви той тогава.
А конкретният повод беше една статия на Юрий Проданов в reduta.bg, препечатана от „Капитал“, Площад Славейков и още няколко издания. В нея авторът обясни защо смята, че Пловдив трябва да бъде лишен от привилегията да е столица на културата.
„Причината изглежда логична – няма как град, който невъзмутимо руши и се разделя с най-видимата част на културната си памет, каквото е архитектурното наследство, да претендира за „културност”. Но причината е друга – Пловдив излъга Европа. Излъга я по новобългарски – уверено и нагло. А даже не се опитва да скрие лъжата си“.
А както стана ясно, тогава складът „падна“ благодарение на един фалшив документ, че сградата не е паметник на културата – макар всъщност да е от 30 години. Заради това деяние са подсъдими главният архитект на Пловдив Румен Русев и собственикът на фирмата.
Първо, принципни мнения като това не са никак мейнстрийм. Ако бяха, нямаше да е такава съдбата на въпросните стотици и хиляди паметници на културата в страната – приватизирани, препродавани и много от тях умишлено оставяни на разрухата с цел на тяхно място да се вдигне нещо по-така.
Ако подобни мнения бяха мейнстрийм, то Министерството на културата чрез своя институт за недвижимото наследство (НИНКН) и общинските администрации щяха да преследват и пресичат опитите на безброй собственици да оставят историческите сгради в градовете на саморазрухата, с горната цел. Обезличавайки градовете, зазиждайки прозорците им към миналото, оформили своеобразието, физиономиите на тези градове.
В такъв случай София, която изгуби няколко сгради – емблеми и скоро ще изгуби още, щеше да наложи максималните глоби на Валентин Златев за „Къщата с ягодите“. Столичната община щеше да направи същото спрямо „Бългериан кънстъкшън хаус“, собственици на къщата на арх. Фингов недалеч. Щеше да спаси десетки други рушащи се сгради с многобройни знайни и неустановени собственици – ремонтирайки ги за своя сметка и учредявайки ипотека в своя полза – което й позволява чл. 76 от Закона за културното наследство.
Нещо повече, ако тази позиция спрямо културните паметници беше общоприета, водеща, самоочевидна – т.е. „мейнстрийм“, тези сгради въобще нямаше навремето да бъдат продадени в полза на „портфейлни“, а не „стратегически“ частници, които да ги погребат, вместо да ги обновят и съхранят.
Напротив, тази позиция за паметниците на културата, уви, все още е ъндърграунд. И тя се събужда в движение, спорадично, ситуационно – при „гасене на пожари„. Нямаме категорична – „мейнстрийм“, политика спрямо историческите сгради.
А живата верига, с която бе спряно доразрушаването на склада на „Ориент“ на „Одрин 8“, я направиха пловдивчани. И първите снимки, които софийските медии публикуваха от разрушения склад, бяха на фотограф от Пловдив – Лина Кривошиева.
Ако Тотев беше прав, че това е мейнстрийм, Тютюневият град отдавна щеше да е градска атракция – единодушно съхранявано и охранявано от мнозинството градско архитектурно съкровище. И никой не би си позволил да събаря нещо в неделя или да пали – било то за да разчиства терен или просто да руши.
Просто случващото се в Пловдив е тенденция, валидна и за всички други градове в страната – особено силно за София.
Ала в столицата общността на – простете за едрия израз, красивите и умните, засега е най-компактна и жизнена – както пролича и при протестите „ДАНСwithme“ срещу свинството Делян Пеевски да оглави ДАНС. И в нея има немалко пловдивчани, варненци, плевенчани, разградчани, силистренци и всякакви други. Тук тя най-бързо и остро реагира на свинщини, най-гласовита е. Което съвсем не я прави мейнстрийм – само мейнскрийм.
*scream – (също от английски) вик, крясък
Пожарът в тютюневите складове. Снимка: Лина Кривошиева (от Пловдив)
Ureport