Иво Инджев: Цъка бомба с чиновников механизъм - "дай ми глас, на ти пост"
Симеон Сакскобургготски в битността си на премиер отказваше интервюта на български журналисти, с изключение на откровено поръчковите (като онова с Николай Бареков, което отказах да направя в БТВ на запис по заявка на пресслужбата му и съответно ми намериха заместник, който ентусиазирано се подложи на "редактирането" по вкуса на царската медийна прислуга).
За историята си остава в същото време т.н. историческо царско интервю с Кеворк Кеворкян. От него всички запомниха главното: че Симеон не би се завърнал в България, за да си вземе имотите. После си взе думите и имотите назад. В качеството на премиер, за когото правораздаването беше ускорено специално.
Това разминаване между обещания и тяхното погазване от страна на върховно овластен български политик остана също така в аналите (нали така се казва) също с неосъзнатия от мнозина факт, че за последен път избирателите наказаха една коронована лъжа. Свалиха "царя" от трона му. Но короннният му номер беше повторен многократно от последователите му в нарушаването на обещанията.
Гражданите, подлъгани и с обещанието за "европейско развитие на България", претръпнаха. Сега я карат като зомбирани по инерция като в неприличния виц за вързания за едно дърво горски, който бил изнасилен няколко пъти и заявил на поредния мераклия да не пита защо е вързан, а направо да пристъпва към изпълнение на намерението си.
Нито лъжите на Борисов, че ще вкара в миша дупка комунистите бяха отчетени от любителите на неговата "харизма", нито абсурдните зарибявания на Бареков му попречиха да евродепутатства. Да не говорим за Сидеров, който пали въображението на лековерните от избори на избори как ще им вдига рязко, направо революционно заплатите и пенсии, след което обяснява, че резултатите от самите избори не му дали шанс да изпълни обещанията. И пак му гласуват (доверие), за да ги лъже отново. Защото най-бедното нещо в бедната ни държава е въображението на онези, които обичат да ги лъжат.
Ето защо не е учудващо, че нашият бивш монархо-социалистически премиер, съгласявайки се днес да каже няколко думи пред журналисти по повод валидиране на марка, посветена на баща му, продължава старата си песен с обещание да не прави нещо, което буквално секунди по-късно нарушава.
В изказването си Сакскобургготски най-напред заявил пред репортерите, че няма да дава за пример себе си (говорейки, че е добре премиерските мандати да са цели – т.е., че е по-добре да си здрав, отколкото болен). В следващото си изречение обаче дава за пример, покрай кабинетите на Костов и Станишев, тъкмо себе си.
Запитан да коментира хипотезата за създаване на президентска република у нас (явно в контекста на изявите на президента Румен Радев), Сакскобургготски (уж) отказал коментар, заявявайки същевременно, че има такава практика, но в повечето страни съжителстват двете форми на управление без да има конфронтация между тях. И отново дал пример със себе си. Припомнил добрите си контакти с президента Първанов.
Помним и ние. Някои даже сме им яли попарата на тези контакти. Но не това е важното, ами поуката. Защото такава явно не сме си взели. Вижда се от факта, че могат да ни сервират всичко на политическата трапеза и да го кльопаме с оправданието, че нямаме алтернатива.
Така е, на безплатната хранилка просяците не могат да придирят – каквото им дадат, дъвчат. Както написа в заглавие британското списание "Икономист" по повод втория спечелен от Борисов мандат "Българите си поискаха още веднъж от същото". После потретиха с поръчката.
Изглежда кухнята за просяци загрява отново с настъпването на зимния сезон. Дали ще бъде достатъчно обещаното вече увеличаването на заплатите на чиновниците или то ще се окаже бомба с чиновников механизъм в очите на останалите българи, които не са се уредили с чиновнически пост по механизма "дай ми глас, на ти пост"?
Ivo.bg