Със СЕРП (Селяни за евразийско развитие на партията) и чук я докарахме дотук
Какво ни казва днес Сергей Станишев (в телевизионно интервю), твърдейки за резултата от априлския пленум БСП следното : “За мен е важно, че партията ясно заяви своята привързаност към нашето семейство и иска с общи усилия да променим Европа”?
Отговорът е видим и категоричен. Всеки може да го изчисли. Защото по скалата на Станишев партията оценява въпросния европейски приоритет на пето място по важност. Ако това е победа за европейската линия в партията, изразяваща се в неговото класиране на измъченото пето място в менюто, предлагано за консумация на избирателите, то оценката на Станишев явно отразява зле прикрита капитулация на въпросната проевропейска ориентация на родните червени консерватори.
Извън вклиняването във върха на менюто на двама младежи (с неясна засега принадлежност в противоборството между европейски ориентираните и консерваторите висши партийци), останалата подредба говори за обратното на онова, което му се иска или му се привижда на Станишев. Ако той беше прав, най-доказаното лице на партията като експерт по европейските дела, каквато е Деница Златева, нямаше да бъде така брутално смъкната от челното място в основното меню в листата до нивото на десертите на обреченото седмо стъпало в тази стълбица.
Апропо, цялата фукня за демократичността на партията, изразяваща се в борба между клановете в нея, няма как да прикрие факта на вътрешновидовата търговия, постигнала предварителна сделка. Що за “демокрация” е да има недосегаеми лица в пренареждането на номинациите по искане на началника Нинова? Елена Йончева и Иво Христов може да са някакви нейни “домашни любимци”, но това не означава, че всички са длъжни да ги галят и глезят. Освен ако няма договорка в рамките на “демократичната процедура”, каквато публично беше обявена. Както при корупцията, виновни за това са и двете страни в сделката.
Откроилата се със своята скандалност персона на Иво Христов в този смисъл е истинската емблема на червения отбор. Защото той явно отговаря на двете най-важни условия за недосегаемост в листата: яростната русофилщина и свързаната с нея антизападна нагласа, както се вижда от водещата му роля в руския антибългарски филм “България умира тихо”. По тези показатели той не се различава от всяка бивша и настояща номинация на “Атака”.
Не е случайно, че изхабеният от отъркването си във властта Сидеров спокойно си прави телевизионното шоу без да се напъва много този път. Има кой да го отмени лично в ролята на троянския кон на Москва. Държи са като във вица за грузинския джигит, който винаги минавал на червено на светофара, но спирал на зелено, за да мине другият джигит.
Няма нищо откачено в тези скачени съдове. В редиците на плановиците, следовници на традицията на “плановото стопанство”, всичко върви по план. Той включва идеята изборите и политическото противопоставяне на тях да продължат имитацията на демокрация, извираща от една и съща консерва с продължаващ срок на гадност, на която пише Селяни за евразийско развитие на партията СЕРП. Не случай Борисов вчера си призна, че много му се ще да хване един чук и разбива “балкони и тераси”, т.е. статуквото в собствения му заден двор, градено солидарно с точно тази “опозиция”, с която се менкат и сливат в зависимост от ситуацията и инструктажа на Кремъл.
Със серп и чук я докарахме дотук. Време е да разпознаем символиката, която уж е забранена със закон в България, където по стара шопска традиция законът е врата в полето.
Ivo.bg