Въпросът за лидерството в БСП не е решен. Той просто е изместен с няколко месеца. Или по-точно – след местните избори
Надали трябваше да останем изненадани от крайния резултат на последното заседание на 49-я конгрес на БСП. В последните дни преди съдбоносното заседание имахме достатъчно много позиции на хора близки до ръководството в посока на това Корнелия Нинова да си оттегли оставката. По всичко личеше, че това е сценарият, на който вече се беше спрял кръгът около председателя. За добро или лошо.
След като е ясен резултатът, можем да направим и няколко основни извода:
1. Въпреки че Нинова има доста колеблива подкрепа в Националния съвет на БСП, в този състав на 49-я конгрес тя разполага със стабилно мнозинство. Повече от 2 към 1. Това само по себе си беше по-скоро изненада. Вътрешнопартийната опозиция изглеждаше в силна позиция след изборите. Битката в Националния съвет между двата лагера изглеждаше равностойна. Опозицията в партията изглеждаше дори на моменти по-силна и във видимо по-добра форма. Сред нас, наблюдателите, остана по-скоро впечатлението, че нещата са на кантар. Нищо подобно обаче не се видя. Нинова удържа, а вътрешнопартийната опозиция остана по-скоро пасивна и не успя да наложи промените си в устава.
2. Въпросът за лидерството в БСП не е решен. Той просто е изместен с няколко месеца. Или по-точно – след местните избори.
Вариантите изглеждат два - след вота през есента да има ново извънредно заседание на конгреса, което да промени устава и самият конгрес да избере нов председател. Или да се проведе отчетно-изборна кампания за нов състав на юбилеен 50-и конгрес и да се потвърди, че ще има пряк избор на председател. Но при всеки от вариантите лидерският въпрос стои.
3. Имиджовата щета за Корнелия Нинова е налице. Оттеглена оставка няма как да е позитив за лидера. Въпреки това, има резон и в нейното действие. Ако оставката не беше оттеглена, тя щеше само да бъде констатирана от конгреса. Нямаше да има гласуване. Тогава по устав трябваше да се избере за временно изпълняващ длъжността председател някои от заместниците – Стефан Данаилов, Деница Златева, Владимир Москов (кмет на Гоце Делчев) или Кирил Добрев. И четиримата са от кръга на Нинова. Това нямаше да удовлетвори вътрешнопартийната опозиция, а новият председател трудно толкова бързо можеше да намери равновесна точка и силна опора само четири месеца преди изборите. Влизаше се в, меко казано, трудна ситуация.
4. Вътрешнопартийната опозиция от своя страна не е неутрализирана. Тя просто чака своя нов момент, а той ще дойде веднага след местните избори. Нещо повече - част от опозицията на Нинова добре разбираше, че и моментът не беше най-подходящият. Техният интерес по-скоро е да оставят това ръководство да инкасира още една очаквана загуба на местните избори и чак след това да атакуват. След вота за местна власт, ще има достатъчно време за реорганизация на редиците, защото изборният хоризонт остават редовните парламентарни избори през март 2021 г.
5. Загубата на БСП на предстоящите избори изглежда предизвестена. ГЕРБ излязоха по-силни след европейските избори. Преднината им пред БСП се увеличи. Основната управляваща партия разполага с несравнимо по-голям ресурс - имат действащи кметове в почти всички областни градове. Червените – с нито един. Вътрешнопартийните разпри сред социалистите ще продължат. Ще има цели блокирани структури. От днешна гледна точка ситуацията за БСП изглежда много лоша. На Нинова няма да й стигне единствено да направи пробив в един или два малки или средни областни града. Трябва й символна победа, за да може да интерпретира местния избор като победа или начало на нов етап. Под символна победа може да се разкаже само София, Пловдив или Варна. Няма да е лесно.
Очакван ли беше развоят на сблъсъка в БСП, който бе постигнат на конгреса в неделя (16 юни)? Корнелия Нинова постигна победа над вътрешната опозиция, но ще има ли последващи трусове около столетната партия? Какви са шансовете на социалистите на предстоящите местни избори? Епицентър.бг помоли за коментар по този въпроси политилогът Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“.
Димитър Ганев
"Епицентър"