По-късно този месец американският президент Доналд Тръмп ще посети Европа, за да се опита да постигне нещо, което не се удаде на неговите предшественици, от Кенеди до Рейгън – а именно, да спре тръба за износ на руски суровини.

Администрацията на Тръмп и Конгресът на САЩ се опитват да блокират струващия 9,5 млрд. проект „Северен поток 2“, заради страха, че това ще направи някои от европейските съюзници в НАТО по-зависими от руския газ и ще лиши Украйна от приходите от транзитни такси.

Тръбата е дълга 1220 км и тръгва от Ленинградска област в Русия, по дъното на Балтийско море към германския курорт Любмин. По нея германският внос на руски природен газ ще се удвои.

„Това наистина превръща Германия в заложник на Русия, ако нещо лошо се случи“, каза Тръмп на 12 юни след срещата си във Вашингтон с полския президент Анджей Дуда, който също е противник на проекта.

Съединените щати са опитвали и преди да оказват влияние над европейските си съюзници, за да блокират енергийни проекти на Кремъл. Като нефтопровода „Дружба“ през 1960-те или газопровода „Братство“ през 1980-те.

Предишните опити не само се провалиха, но и накараха европейските лидери да обвинят САЩ, че се намесва във вътрешните им дела. Някои анализатори предвиждат същото да се случи и със „Северен поток 2“.

„Става дума за европейския суверенитет и това не се разбира във Вашингтон. „Северен поток 2“ може да бъде отложен и оскъпен, но не може да бъде спрян. Влакът потегли“, казва Йозеф Брамл от Германското дружество за външна политика в Берлин.

Тръмп ще бъде в Полша от 31 август до 2 септември и после ще посети Дания, чието правителство все още не е разрешило на Русия да строи тръбата в нейните териториални води. Русия се надява да завърши проекта до края на годината. Срокът зависи от Дания и от евентуалните американски санкции.

Датската агенция по енергетика трябва да разгледа две предложени трасета и да оцени въздействието на проекта върху околната среда и сигурността на страната.

„В момента не може да се каже колко време ще отнеме това“, отговори агенцията на запитване на Радио Свободна Европа на 8 август. Два дни по-рано Йенс Мюлер, говорител на „Северен поток 2“, каза, че над 70% от проекта е изграден.

Времето минава и Конгресът се забърза

На 31 юли комисията по външни работи в Сената одобри проектозакон, който налага санкции на корабите, които участват в строителството на тръбата, както и на техните собственици. Сенатът може да гласува закона след лятната ваканция, през септември.

Републикански сенатори внесоха отделен законопроект за санкции върху инвестициите, стоките и услугите, които подпомагат развитието на проекти за износ на енергийни суровини от Русия. Тръмп препоръча на Германия да купува американски втечнен газ вместо руски.

„Ние имаме нещо много по-добро. Имаме страхотен втечнен газ. И мисля, че това е пътят“, каза Тръмп на 12 юни и обяви, че Полша ще купи американски газ за още 8 млрд. долара.

„Въпреки че цената на доставката на американски природен газ до Европа е по-висока от руския газ по тръбата, това не означава, че европейските потребители ще плащат повече за американския газ“, обяснява Никос Цафос от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Засега няма знак европейските компании да се отказват от „Северен поток 2“. „Шел“, „ОМВ“ и „Винтерсхал“ финансират проекта, който е собственост на руския държавен монополист „Газпром“.

В това време Москва не е щастлива от съпротивата. Президентът на нефтения гигант „Роснефт“ Игор Сечин обвини през юни САЩ, че налагат санкции на държавите износителки на нефт и газ, като Русия и Иран, за да осигурят пазар за своята продукция.

До 2024 г. над половината от ръста на износа на газ ще се дължи на Съединените щати, според Международната агенция по енергетика.

Кенеди и Рейгън

Опитите за блокиране на руски тръби са част от Студената война. В началото на 1960-те Кенеди опитва да спре нефтопровода „Дружба“ от Татарстан с Русия за Европа, като притиска Западна Германия да спре доставките на стоманени тръби за Русия.

Почти две десетилетия по-късно Рейгън използва подобна тактика в опит да блокира дългия над 4 000 км газопровод „Братство“, който осигурява доставки от Уренгой в Сибир до Западна Европа.

През декември 1981 г. Рейгън забранява на американски фирми да продават продукти и технологии на СССР за този проект. Както и Тръмп днес, Рейгън предлага в замяна американски енергоизточници, включително и въглища.

През 1982 г. той удължава ембаргото и включва в него и европейските поделения на американските компании, както и произведеното в Европа оборудване под американски лиценз. Това става след като Полша обявява военно положение, подкрепено от Съветския съюз. Представители на администрацията му намекват, че мотивът е да се ограничи финансирането за армията на СССР.

Тръмп и някои конгресмени също споменаха сред причините за противопоставянето на „Северен поток 2“ лишаването на Русия от приходи, които би могла да използва за военни цели.

„Ние защитаваме Германия от Русия. А Русия получава милиарди и милиарди долари от Германия“, каза Тръмп на 12 юни.

Нуждите на Европа от газ

Мнението, че „Северен поток 2“ заплашва енергийната сигурност на Европа, не се приема от всички. Газовите пазари в Европа се промениха значително в последното десетилетие заради ръста при втечнения газ, изграждането на трасета за доставка на неруски газ и по-добра свързаност между европейските държави.

От следващата година Трансадриатическият газопровод ще пренася газ от Азербайджанската част на Каспийско море до Европа. Първоначалният капацитет на тръбата е 10 млрд. куб. м., който може да бъде удвоен.

Откриването на големи залежи край Египет, Кипър и Израел и проучванията в Черно море в български и румънски води потенциално увеличават броя на доставчиците в близките години.

„Целта да се защити Европа от руското енергийно изнудване е базирана на едно отживяло разбиране за пазара. Благодарение на новооткритите залежи, шистовата революция в САЩ и изграждането на инфраструктура за втечнен газ, ще има повече конкуренция между доставчиците“, казва Юджийн Румър, директор на програмата за Русия и Евразия във Фонда за международен мир Карнеги.

Делът на руския газ в доставките за Европа ще намалее от 37 до между 33 и 36 на сто до 2024 г., прогнозира Международната агенция по енергетика.

Цафос препоръчва на всички, които са заинтересувани от влиянието на „Северен поток 2“, да си припомнят съдбата на неговия предшественик, „Северен поток“. Той бе открит през 2011 г. и не влоши енергийната сигурност на Европа, а само промени маршрута, по който идва руският газ, обяснява той.

„Тръбата прекрати някои доставки през Украйна, но „Северен поток“ позволи на Киев да получава газ от своите западни съседи и така да повиши сигурността си. Малко хора прогнозираха това“, припомня Цафос.

Тод Принс, "Свободна Европа"

Тод Принс е старши кореспондент на Радио Свободна Европа във Вашингтон.