Обзалагам се, че Бойко Борисов ще спечели и следващите парламентарни избори. Причината е проста - той няма убедителна алтернатива. Трудно е преобладаващият избирател да види нещо по-добро, заради което да го изостави. А е трудно да го види, защото то не умее да се покаже.

Ако по нещо всички в разнородната опозиция на Борисов си приличат, това е разговорът им с публиката. Той винаги е мрачен, понякога е трудно разбираем и е хронично беден на положителни послания.

Независимо дали е ляв или десен, прозападен или произточен, популистки или жълтопаветен, този разговор напомня за руската хибридна пропаганда. Не е обаче ефективен, колкото е тя.

В него се повтарят няколко постоянни съставки: колко е тежко положението, колко е нещастен българинът, колко е лоша властта, колко добър, но онеправдан е народът и как отнийде взорът надежда не види.

"Изборите се опорочават, решенията за бъдещето ни се вземат на тъмно, парите ни се харчат безотговорно, непрекъснато се отчитат успехи, докато нищетата се множи, а качеството на живот пада драстично. Достъпът до вода и въздух се превръща във въпрос на оцеляване, а липсата на възмездие и справедливост разколебава вярата ни в утрешния ден". (Румен Радев)

"В обществото има много припламвания на недоволство и съпротива, виждаме го непрекъснато. Управляващите са все по-малко добре дошли, като се появят през публика. Постигнаха безвремие по брежневски. Няма ясна перспектива, но да не подценяваме постоянните брожения. От това мъртво вълнение често пъти изскачат неприятни изненанди. Това не е един доволен и щастлив народ, който благодари на ГЕРБ, че живее в стабилно. Това е един тежко фрустриран народ, на който дълбоко му е писнало от ГЕРБ, но не вижда какво би последвало". (Евгений Дайнов)

Не подозирам двамата цитирани господа във взаимни сипматии или в конспирация против изпълнителната власт, но обективно те пеят една и съща песен. Тя не целѝ да спечели, а да развали.

Този разказ понякога е убедително, дори талантливо написан. (Обикновено от публицисти. Няма да цитирам поименно, защото не е педагогично). Но ефектът му е ограничен. Той кара публиката да се почувства зле - мизерна, нещастна. Той ѝ сочи враг, разделя я и я озлобява. И толкова. Той не съдържа и капка надежда. Не мобилизира никого за нищо. И, неизбежно, един ден започва да дотяга. Да уморява.

С такъв разказ можеш да преследваш дългосрочни деструктивни цели, като например да създаваш апатия, цинизъм, дезориентираност и податливост на манипулации, да сееш страх, несигурност, тревожност, да разграждаш обществото, да го разлагаш на единици, всяка от които се спасява сама. 

Тези цели са разбираеми, когато зад тях стоят геополитическите цели на външна сила като Русия. Тя няма илюзии за бившите си сателити и не си поставя илюзорни цели като например да предизвика в тях народно въстание или държавен преврат.

Обаче постижима руска цел за България е тази страна да бъде ненадежден съзник в НАТО и неохотен член на Европейския съюз; да се чувства излъгана, изгубена, ограбена, мината, сама, нещастна, застрашена. И мрачният разговор за дереджето при такива цели е правилното средство.

"Разследвания на чужди медии и институции осветлиха разхвърлянето из цялата страна и горенето на чужди боклуци в наши централи, което трови въздуха и природата ни. България не е бунище и никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции. Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения. Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, а бедността и неравенството се задълбочават".

Ако обаче искаш с такъв разказ да спечелиш избори, най-вероятно ще постигнеш точно обратното - защото той не обнадеждава, а обезверява; не мобилизира, а демобилизира.

Изборната победа предполага много хора “за”. Ако имаш множество “против”, нямаш гаранция каква част от него ще отиде до урната и каква ще предпочете да не гласува.

В последните години светът стана свидетел на две успешни деструктивни* в крайните си цели кампании, които обаче използваха положителна мотивация - за Брекзит и за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Това, което в крайна сметка донесе успеха им, бяха простите лозунги с положителен заряд: “Да си върнем контрола”, “Да завършим Брекзит”  и “Да направим Америка отново велика”, “Америка на първо място”. 

(На местните избори ГЕРБ опита нещо подобно, но го докара само на простота: "Работа, работа, работа". "Секс, наркотици и рокендрол" е много по-грабващо).

Никой в целокупната българска опозиция не владее мобилизиращото говорене на брекзитърите и на Тръмп. БСП и главният ѝ говорител, президентът Румен Радев, още не могат да излязат от речника и стилистиката на бившата БКП. Те май са неизлечими.

Градската десница говори сама на себе си. И се любува на дискурса си. Чиито послания стигат най-много до края на “Люлин”-2 ( околовръстния път на София), до Северната тангента и до Южната дъга. Които освен инфраструктурни обекти са и нагледни предизборни послания на Борисов.

Той казва: Заводите работят. И се множат. Заплатите растат. Безработицата пада. Инвеститорите идват. Даваме парѝ. А Европа ни дава още. (Подлог, сказуемо, подлог, сказуемо. Тук-там - пряко допълнение).

Числата потвърждават тези прости изречения. Вижте сайтовете на Националния статистически институт и на Евростат.

Опозициите казват: Ах, колко е лошо всичко. И все по-лошо става. 

Кое е лошо? Заводите? Заплатите? По-ниската безработица? Инвеститорите? Парите? Числата?

Не, казват те. Няма справедливост. Има Пеевски. 

На което нормалният човек отвъд "Люлин"-2, Южната дъга и Северната тангента си отговаря: Голям праз.

Между другото, в правен смисъл за Пеевски до ден днешен няма доказано нищо лошо, освен че е дебел. Но това е лошо за неговото здраве, а не за България.

В същото време зловещият му, но законен медиен модел продължава да работи за управляващите, независимо кои са те.

Борисов казва: Еврото е добро. Ще го приемем. 

Те обясняват: Еврото от една страна е добро, но от друга е зло. Трябва да се присъединим към него, но не на всяка цена. 

Радан Кънев написа една от най-адекватните позиции за еврото. Но колцина обикновени хора ще я прочетат докрая и колцина от тях ще я разберат.

Борисов уточнява: ще приемем еврото, само ако всички са съгласни.

Тогава те ревват: Той абдикира! (Любопитно е колцина отсам и отвъд “Люлин”-2, Северната тангента и Южната дъга разбират тази дума).

А Борисов всъщност е казал: Няма да караме никого насила. В еврозоната е хубаво, но насила хубост не става. Те имат образованите обяснения, той има ефективния лозунг.

Е, ако сте прост народ, без диплома по икономика, но все пак - носител на Гласа Божи, за кого ще гласувате? Чие послание е по-ясно? Кое ви вдъхва повече доверие?

Тук те опонират: Народът е прост. Той не ни заслужава. И после искат този, същият народ да ги избере.

Бате Бойко не убеждава публиката. Той я сваля. А те не могат.

Не той е силен. Те са слаби. Трябва да се научат да говорят като победители. 

Иначе статуквото остава - Бойко управлява. Те мрънкат. Народът гласува.

П.П.: Шансът Борисов да бъде отстранен с чисто отрицателна кампания е, само ако тя го компрометира на битова основа - както бившия му заместник в партията Цветан Цветанов. Има такъв актуален опит. “Учените” аргументи - политически, идеологически - не работят. 

___________________________________

* Изборът на президент не може да бъде разглеждан сам по себе си като деструктивна цел. Но програмата на Тръмп и действията му показват системно разграждане на това, което САЩ бяха и бяха постигнали преди това във вътрешната и във външната си политика - за климата, международната търговия, ядрената сделка с Иран, преговорите в Близкия изток, НАТО, отношенията с Европа, политиката спрямо мигрантите.

Веселин Желев, Клуб Z