Борисов вече се подмазва на Плевнелиев, който го хока
Ден след като премиерът Борисов обяви колко много подкрепя президента Плевнелиев (по въпроса за референдума, бламиран всъщност в контролирания пак от Борисов парламент, но с прехвърлена от него отговорност за гласуването само към реформаторите),
държавният глава му отговори по следния начин във връзка със сделката между ГЕРБ и БСП за Мая Манолова в Twitter:
"Днес за пореден път видяхме пагубното въздействие на тайното гласуване в работата на държавните органи! Общественият защитник бе назначен по "служебен" начин само ден, след като на народа бе отказано правото да определи изборните правила! Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис. Надявах, че НС ще избере отчетливо безпартийна личност с безспорен обществен авторитет!"
Пиша вече трета година за несъвместимостта между Плевнелиев и Борисов, която стана особено видима след руската агресия срещу Украйна и коренно противоположните позиции на двамата. Това го отбелязаха вече и руските медии с внимателен реверанс към пропутинската позиция на Борисов – внимателен, за да не подчертават и без това ясната подкрепа на Кремъл за уж прозападния Борисов, който нито за миг не е изоставил позицията си да се оправдава пред Москва за европейската позиция на България по Южен поток и санкциите срещу Русия.
Божидар Димитров, приятелят на Борисов, назначен от него за шеф на Националния исторически институт и за главен телевизионен тълкувател на историята от русофилски позиции, обясни вчера по една телевизия какво е нужно, за да си създаде партия: 100 милиона лева и подкрепата на една голяма външна сила. Интересно е дали експертизата на шамана се базира именно на базата на опита на ГЕРБ, към която се присламчи още в началото на създаването й пред 9 години? И "само" 100 милиона ли е струвало това бизнесначинание?
Милионите в нашата пробита откъм контролните механизми на правораздаването и четвъртата власт държава не са проблем за всеки престъпник с политически намерения. Обикновено по света става дума за политици с престъпни намерения, но тук е обратното: имаме си престъпници с политически намерения.
Ето защо нашенските партийни строители се нуждаят отчаяно от външната подкрепа, която да ги легитимира- все пак живеем в отворен свят и никоя клика не може да оцелее дълго без да й подадат силна ръка отвън, преди да решат да й подложат крак, когато стъпи накриво по критериите на тази външна сила.
Президентът Плевнелиев е в обратната ситуация : има мощна външна подкрепа от страна на съюзниците, но си няма партия. При първите симптоми на разрива между него и Борисов изглеждаше така, че Плевнелиев е този, който не желае да потвърждава този фокт публично. Беше "догонваща" страна в този все по – охладняваща връзка, докато Борисов се държеше "царствено" и по обичайния за него покровителствен начин демонстрираше самочувствието на по-важния на върха на държавата.
Руската агресия в Украйна направи невъзможно да се прикрива повече рязкото разминаване между двамата по ценностния избор между Изтока и Запада, между евроатлантизма и евразийството.
Днес Борисов вече е този, който държи да декларира подкрепа за Плевнелиев (по въпроса за референдума), а държавният глава, макар и не поименно, го хока (за избора на Мая Манолова) и то при положение, че привидно Борисов продължава да стиска основните лостове за влияние в държавата в изпълнителната, местната, съдебната и четвъртата власт.
Дали пък нещо в толкова важно за Борисов, като задължителната външна подкрепа (въпреки сърчицата на Юнкер), не се е разклатило зад гърба му и в сърчицата няма да полетят някои стрели на Амур (моля, да не се прави каламбур с името на временно управляващия посолството на САЩ Родерик Мур)?
Предстоят интересни събития.
Иво Инджев