Не гледайте горе, под логото на сайта АФЕРА, че този живот бил за смелите. Кура му Янко. За боклуците е този живот. За боклуците. Не за нас, с чистите души, които умеем да псуваме грозно, а за префинените лицемерници, с фекални сърца, които обаче скрупульозно и менторски употребяват „литературен“ език.

Не е за смелите този живот. За мръсниците е. Смелите са като деца. Верни са. А Бог изпитвал верните.

Верно? Да ти имам Господа, дето все на изпитната скамейка ще те държи.

Вчера един професор, чийто приятел бил Велизар Енчев, ми написа налудничаво писмо, в което ме кани да се съглася да съм станела вицепрезидент на въпросния Велизар Енчев и ми праща някакви постулати на някаква си „Българска пролет“, или „Българска Сириза“, все в задното трибуквие. Той, Велизар Енчев, съсипа варненската организация на партията си с един лумпенизиран кретен, който ме съди, че изрекоха за него истината в сайта АФЕРА, ама аз да съм преглътнела, „в името на България“.

Безпардонни лицемерници.

Вчера на вратата ми бе залепен „некролог“ от частен съдебен изпълнител. Близо десет хиляди лева трябва да плащам на един въртящ се като пумпал „съветник“ на премиера – Яне Янев, щото Мишо Шамара казал, че бил пендел, разбирай педераст, АФЕРА го била препечатала, и понеже АФЕРА е Веселина Томова, майката и ще ебем.

През това време, вече година, майка ми лежи на легло и живее в ръцете ми. Вчера с последните си двеста лева купих някакви лепенки за декубитус рани. Днес, докато отключвах апартамента и, за да и кажа, че ще прескоча само до съдия – изпълнителя, заварих леглото празно. Мама се бе „хвърлила“ от него, мислейки си, че така може да „свърши завинаги“, за да не ми тежи. Строполена на пода до нея и държах ръката, и плачейки я целувах, докато чаках приятел, за да я вдигнем. При съдия изпълнителя отидох с черни очила. За да не виждат колко ронеща се е душата ми.

Утре… следващите десетки хиляди. Които ще трябва да плащам на поредните боклуци, които крадоха, смукаха, рекетираха, лапаха кинти и ще ме осъдят, защото, бъдете сигурни, шляканата съдебна мръсно-поръчкова система няма да остави мен и сайта ми неопраскани.

Мама бе чистосърдечно първична, когато с разтревожени очи, каза: „Ще продадем имуществото си…“ и лаконично заключи за премиерския съветник: „Да си ги завре отзад!“.

Нищо да не си завира, мамо, това е моята благословия, мамо. Понякога и това е нещастие. Нищо да не си завреш отзад.

Впрочем, благодаря на всички тези „ангели небесни“, претърпели „болки и страдания“ от истината, изречена от мен и от АФЕРА!

Те ме научиха на най-важното: че не е имало никакъв смисъл. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да търсиш истината, да хвърлиш цялата си енергия на прасетата, да защитаваш истината и справедливостта на същите тия прасета, самоотвержено и всеотдайно да вършиш работата си, за да помагаш на същите тия прасета да се опомнят, да започнат да мислят със сърцата си, да се изправят и да поискат свободата си.

Население, което чака една жена да му разрива лайната и вместо него да води войните и битките му, е стадо от мърши.

Благодаря на боклуците, че ме изправиха срещу стената, на която пише: „Това е стена. И нищо друго“ /Борис Христов/.

Благодаря им, че ми отвориха очите, че този живот не е за смелите. Нито за честните. Нито за верните на истината. Този живот е за измекярите, педалите, мръсниците, крадците, лапачите, лицемерните правораздаватели, които са продали душите си на дявола.

Да отваряш очите на слепите в България е занятие безнадеждно и отчаяно. Да водиш битки заради някого, е занятие, обречено на гибел. В България всички онези, на които си помогнал, ще те стъпчат и ще заиграят хоро върху главата ти. Защото си балък. Защото са се крили зад гърба ти, докато си воювал за тяхната справедливост, и когато си я извоювал, не враговете, те те довършват.

Днес чета във форума коментари на възмутени „българи“ от силните думи, изречени от Николай Марков, че е ужасен от българите. Възмутените са същите тия, дето търсят друг да умре, заради тях, друг да им води битките, друг да им вади кестените от огъня, а те да седят и да пърдят до жените си, и да следят „войната“ по телевизора. А после, а после… да се прилепят до поредния „победител“.

Този „народ“ не е заслужавал и не заслужава ничия саможертва. „Лудите“ – шепата хаизи, хъшове, хайдути, възрожденци, мъжкари и мъже на честта – които са отдавали сърцата си ЗА ДРУГИТЕ, са предавани от същите тия ДРУГИ, уж техни „братя“.

Този живот не е за смелите. За келепирджиите е.

Благодаря на враговете си, че ми показаха, че е трябвало да живея като тях. Че е трябвало да мамя, да храча кой с кого спал, да правя свирки на Бойко Борисов и цялата долна измет от управляващи, да се продавам без никакви скрупули.

Така сигурно щях да си спестя адът, който сама си причиних, и в който живея. И щях да бъда една от тях.

Този живот не е за смелите. За боклуците е.

Те не се хвърлят като мама от леглото, за да свърши всичко. Нито от вълнолома, накъдето съм се запътила аз.

Те живеят доволно и управляват съдбите ви.

Журналистиката беше дотук.

От мене толкова.

Бягайте далеч от това БЛАТО, наречено България! С всички сили, бягайте, и не се обръщайте никога назад! Тези, на които още е останала младост, бягайте!

За нас – останалите – дупката е една.

Веселина Томова