Кери и Лавров се спънаха в Турция. Преговорите за Сирия в Женева вещаят "турцизация на Европа"
Преговорите в Женева между държавния секретар на САЩ Джон Кери и министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров започнаха няколко часа, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган даде зелена светлина на операция "Щитът на Ефрат" - турски танкове и самолети навлязоха в Северна Сирия в 04.00 часа на 24 август.
Очакванията от срещата се промениха в движение - да се постигнат практически договорености за съвместни военни действия срещу ислямистите в Сирия след влизането в конфликта на армията на Турция.
Планираният дневен ред беше - обсъждане на резултатите от по-рано проведените преговори в рамките на работните групи "по стабилизацията на ситуацията в Сирия и района на Алепо, а така също и за възможното сътрудничество по военна линия в Сирия", съобщи РИА "Новости", позовавайки се на руски дипломатически източник.
В навечерието на срещата, разбирай и на на операция "Щитът на Ефрат" на Въоръжените сили на Турция, американските и руските военни специалисти завършиха дискусиите. Преговорите им продължиха три дни. Подробности не са известни, но са налице признаци за определено сближаване на позициите между Москва и Вашингтон в Сирия, пише "Газета.Ru".
Главнокомандващият на американските сили в Ирак и Сирия генерал-лейтенант Стивън Таунсенд съобщи за журналистите, че САЩ са предали на руснаците информация за дислокацията си. Това се прави, за да бъде избегнат "приятелски огън" от страна на руските Военно-космически сили (ВКС), които провеждат операция в Сирийската арабска република (САР). Руските и американските военни работят и в съвместен Център по примирието, който трябва да съдейства за режима на прекратяване на огъня в САР.
В Женева ще се обсъжда и по-тясна координация между военните. "Може да стане дума за съвместна контратерористична операция", заявява източник на "Газета.Ru", близък до дипломатическия процес.
Впрочем, трудно ще бъде да се координира съвместна руско-американска операция с включване на сирийски сили, лоялни на всяка от страните. Едно от най-големите препятствия е ситуацията в град Алепо, който се намира в дълговременна обсада от страна на войските, лоялни на президента на САР Башар Асад, съюзник на Москва.
"В дадения момент има конкретни предложения от Русия по Алепо, но те все още се обсъждат, смята експертът на Руския съвет по международни въпроси Юрий Бармин. Предишните хуманитарни коридори показаха, че малко цивилни лица са готови да се възползват от тях, тъй като равнището на доверие към Русия в Източно Алепо е много ниско".
Съществува недоверие и между руските и американските военни. Командващият войските на САЩ в Ирак и Сирия Стивън Таунсенд заяви пределно ясно в интервю за информационната агенция Associated Press: "Като войник аз се отнасям изключително скептично към руснаците. Аз не знам доколко мога да вярвам във възможността за сътрудничество с тях.".
Доскоро САЩ и Русия бяха фактически единствените международни гаранти, че сирийският военен конфликт няма да излезе от определените рамки и ще се запази общият вектор на контратерористична операция. Но през тази седмица ситуацията се промени. Турция влезе в сирийския конфликт: подразделения на турската армия при поддръжка на американската авиация и лоялните на САЩ бойци на "умерената опозиция" започнаха настъпление към Джараблус, който беше под контрола на "Ислямска държава".
Турция преследва собствени цели в Сирия. Преди всичко това е натиск върху кюрдските бойни подразделения. Анкара се страхува от кюрдския сепаратизъм, който може да се прехвърли в юга на Турция.
Превземането на Джараблус и изтласкването на кюрдите от района на Манджиб превръща турските подразделения във фактор около Алепо, който е в същата провинция. Това прави Турция активен играч заедно със САЩ и Русия. Сега въпросът е каква ще бъде реакцията на Дамаск и Техеран.
Вашингтон и Москва очевидно приеха операция "Щитът на Ефрат" в досегашните й мащаби като инструмент за въздействие върху "еманципирането" на Башар Асад и активизирането на кюрдите отвъд определените им зони за акции срещу "Ислямска държава". На Ердоган явно му бе позволено да затвори границата си "отвън".
Въпросът е дали така няма да му бъдат развързани ръцете да влияе оперативно в "реално време" на терена и да "отвори" границите на Европа, ако не изпълнят ултиматума му през октомври да влезе в сила споразумението за облекчаване на визовия режим за граждани на Турция.
Дали всъщност преговорите в Женева, съвпаднали до часове, с операция "Щитът на Ефрат", няма да доведат до "турцизация на Европа"?!
bgsniper.com
Снимка: Александър Щербак/ТАСС