Във вторник лидерите на политическите сили, представени в парламента и половината министри, начело с премиера се събраха при президента. Този път нямаше отсъстващи. Темата бе борбата с корупцията по високите етажи на властта, по която двете най-големи партии – ГЕРБ (управляваща) и БСП (опозиция) са внесли законопроекти в деловодството на Народното събрание. ГЕРБ искат Народното събрание да излъчи шефа на новото антикорупционно звено. БСП държат това да бъде президентът. Освен това социалистите предлагат новото звено да има разследващи функции, а управляващите са против.

Но какво видяхме ние, гражданите?!

Видяхме ли как политическата класа излъчва сигнал, че иска да се бори с най-големите нередностите в своите редици (корупцията винаги е при кацата с мед)?!

Видяхме ли как политиците от различни партийни цветове са готови да изковават съгласие в името на националния интерес, диктуващ да се сложи край на безобразията в особено големи размери?! Защото те са сред основните мотиви, подхранващи емиграцията. Просто хората, които се отчаят, че "у нас нещо може да се направи", хващат пътя извън страната. Има ли държава без хора? Затова въпросът за борбата с корупцията по високите етажи на властта е въпрос на националната сигурност.

Видяхме ли как президентът е онзи обединител, извисен над дребните партийни ежби, без когото проблемите на обществото не могат да бъдат решени?

Видяхме ли всичко това? Не!

Видяхме разделение. За пореден път. Видяхме борба за политическо надмощие.

Видяхме как президентът участва в това разделение.

Нещо по-лошо.

Видяхме желание да се покаже на опонента къде му е мястото – в ъгъла. Видяхме самоуверена демонстрация от страна на управляващите, че ние сме на власт и съответно, сме прави, вие сте в опозиция и съответно – не сте и не можете да бъдете прави, и това ще продължи докогато свят светува; защото така!

Но видяхме и как държавният глава, призван да бъде символ на обединението на нацията, предлага на негова територия да се гласува "за"/"против". Как взима страната на партията, която го е излъчила. Президентът Румен Радев волно или не потъпка конституцията, като допусна една зала на "Дондуков" 2 да бъде нещо като шапка на Народното събрание, да му казва какво да пише в законите. В парламентарна република!

Консултативният съвет по национална сигурност не разглежда законопроекти текст по текст, той извежда принципи. Ако съветът нищо не е постигнал, вината е на президента, който го е свикал. Той е домакинът, той е трябвало да опипа почвата, да провери къде има мини и да не ги настъпва. Радев обаче предварително бе хвърлил в лицето на половината от тези, които във вторник му дойдоха на крака, че са "беквокали" и че "ако искат война, ще я получат".

Но стана друго. Той получи война. Претърпя поражение и бе унижен. Президентът Радев допусна и спомогна да бъде унижен. Нима е очаквал представителите на изпълнителната власт (а те съставляват по-голямата част от членовете на КСНС) да гласуват против предложението на най-голямата сила в парламента?! И какво е това – "следващи съвети ще има тогава, когато видим реални стъпки в изпълняването на решенията на предишните"? Признание на поражение? Каква е ползата за обществото от това държавният глава да признава поражение по въпрос, който сам е обявил за особено важен?

По конституция основната сила на президента е в правото да се обръща директно към нацията. Как го направи Радев? Като чете скучно от лист хартия. Остави политиците да бъдат "цветни".

И те не я пропуснаха тази възможност.

ГЕРБ и БСП за пореден път защитиха законопроектите си. "Няма как да подкрепим искането на БСП за разследващ орган, защото нарушава конституцията", каза зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. "Единен нов орган, който да се занимава с разследване, а не с проверка на декларации и глоби, очевидно няма да има", обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Но за много граждани, заети със своите си неща, тези спорове прозвучаха така: "Законът ми е по-добър от закона ти!" Или още по-лошо – като разправия за това кой да държи бухалката, с която ще се бият "лошите".

Представителите на ГЕРБ допуснаха за пореден път да изглеждат високомерно. Само ние сме приятели на истината! Корупцията е присъща само на нашите опоненти, а, ако някой наш нещо се облажи, ние го изхвърляме и той вече не е наш. Справка - Живко Мартинов!

Самоубийствен стил! Особено в дългосрочен план. Защото все повече ще напомня времената на социализма, когато една партия управляваше, тя беше права, дори когато греши и осъден комунист нямаше. Ако някой член на БКП сгафеше тежко или беше обвинен, че е сгафил тежко, първо се спретваше едно бързо партийно събрание и човекът се изключваше от БКП. С което му се събличаше партийната егида и, останал гол, се пускаше по белия свят да се защитава сам, както може. Тежко му, ако е невинно набеден и се опитва да докаже това на държавната машина.

Точно заради такива случаи в миналото си, в БСП са особено чувствителни по темата. Затова не бързат да изключват и изхвърлят от своите редици всеки, когото органите на реда посочат с пръст. Въпросните органи са показали, че могат да грешат, осъдителни присъди за страната ни от Европейския съд по правата на човека дал Бог.

Пред медиите на плочника пред "Дондуков" 2 лидерът на БСП Корнелия Нинова се опитваше да "запази лице". В телевизионните студиа червените се стремяха да не им личи колко са засегнати, че техните предложения се разглеждат само, за да има какво да бъде отхвърляно. Че опитите им да спазят демократичните процедури по отношение на свои представители в парламента (вчера Манол Генов, днес – Георги Стоилов), се тълкуват от политическите им опоненти като слабост и едва ли не като проява на корупция.

Нинова обаче едва ли отбеляза точка с това, че сложи държавния глава в своя лагер, обяснявайки пред медиите: "Президентът предложи в общата декларация текст, който казва, че се създава единен, независим, нов орган, който да се занимава с разследване на корупционни престъпления. Този текст беше подложен на гласуване и събра два гласа - неговия и моя, срещу дванадесет против."

Колективното излъчване от политическата класа след заседанието на КСНС вчера бе, че „тези“ за нищо не стават. Че или не искат, или не могат да се борят с корупцията. Което пък пак означава, че не стават.

Но най-тъжният резултат от заседанието на КСНС бе унижението на президента Румен Радев. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов дори изрече пред медиите: "Не очаквайте от мен да влизам в говоренето и на нивото на президента за ограничаване на възможността за диалог!"

Е, какъв диалог! Видя се, че целта на ГЕРБ бе да натирят държавния глава в ъгъла, да му кажат – виж какво, момче, в небето ти може и да си цар, да правиш "кобрата на Пугачов", но на земята царуваме ние и ще ти оставим само да подписваш новогодишни картички! Всички са с нас, запиши си го – нали водиш стенограма, в твоята гвардия и трима мускетари няма, сал една Корнелия Нинова! А тя е председател на партия, дето сме я били десет пъти. Запомни го най-после!

А президентът допусна това да се случи. На негова територия!

Тъжно и жалко!

Жалко, защото затвърждава усещането у гражданите, че държавата ни е проядена от корупция - напълно и безвъзвратно. Че борба с нея няма да има, защото тези, които трябва да я водят в най-добрия случай не могат да се разберат как да става това. Че няма никакъв смисъл да гласуват за някаква алтернатива, защото тя ще бъде провалена от партията на колективното чиновничество.

Жалко!

И тъжно, защото на този фон емиграцията изглежда единствен изход. За по-младите. А за по-старите спасението е едно – да се молят! Господ е справедлив и не иска нищо, освен да се спазват десетте му заповеди. Овластените не желаят да покажат, че имат желание да се съобразят поне с една от тях - "Не кради!"

Красина Кръстева, "Епицентър"

Заглавието е на bgsniper.com