Системата се изправи назидателно срещу злополучен антисистемен играч
Арестуването на кмета на столичния район “Младост” Десислава Иванчева и нейната заместничка по обвинение в получаване на подкуп в голям размер се превърна моментално във водещо събитие в страната, в която нищо подобно не се е случвало на никой важен представител на властта. Тук арестите и делата се водят срещу онези, които са паднали от власт. Как да не е сензация да сложат демонстративно белезници на лице, което управлява петия по големина град в България, както наричат район “Младост”, най-населения квартал в София!
Гледах днес прякото излъчване на пресконференцията на Българския триумф в борбата с корупцията, както може да се нарече съвместното говорене пред поканени за целта журналисти от страна на представители на няколко институции, призвани да наказават голямото крадене в държавата. Гледах, но не до края. Колкото и да беше казуистично-скучно, говоренето на третия поред говорител ме разсмя.
Нямам предвид хумора на прокурора Гешев, който с ирония, преминаваща често в сарказъм ( когато споменаваше колко е загрижен за правата на гражданите, подлежащи на арестуване), обясни защо цялата процедура се е проточила близо 5 часа само на улицата.
Разсмя ме представителят на екипите г-н Славчев ( цели 20 екипа са били сформирани, които денонощно са били в готовност седмици наред да се втурнат и да заловят на място следената Десислава Иванчева, каза той ), който започна участието си в пресконференцията с “ малък упрек” към онези от присъстващите журналисти, отразявали многочасовото демонстративно задържане на Иванчева и заместничката й в центъра на София вчера. Пречили са много, скара им се лекичко той. На което глас откъм репортерите подхвърли, че журналистите са били информирани от ГЕРБ и затова са се втурнали на сцената с арестуването.
Неловкото мълчание, последвало прехвърлянето на вината за разгласяването на новината върху управляващата партия, също не беше причината да се разсмея пред компютъра, гледайки прякото излъчване в сайта Клуб Z. Говорещият служител отправи благодарност към гражданина, подал сигнала, направил възможна цялата операция, след което възкликна: “радвам се, че в ВСЕ ОЩЕ има граждани, които вярват в институциите”.
Как да не се присъединиш към такава радост? Наистина е уникално, че при всичките усилия подобен род гражданско поведение да бъде смачкано, се е намерил един доброволец да съдейства на институциите. Самите техни служители не могат да повярват, че се намира кой да им вярва.
Моя милост например, откакто един прокурор ми написа писмо, че отказва да образува досъдебно производство срещу установените от МВР хора, заплашващи ме с убийство, не съм вече такъв гражданин. И преди не бях кой знае колко активен в оплакванията от безобразията, с които съм израснал, възмъжал и остарял. Но по отношение на жалването пред институциите вече съм никакъв, понеже съм съм се убедил, за тях съм някакъв никаквец.
Шапка му свалям на гражданина. Докато все още имам глава на раменете, защото за нея беше обявена парична награда в интернет с покана, който ме види да ми я отреже, да я снима и да я пусне във фейсбук.
Накрая, по същество: да приемем безрезервно, че арестуваните по случая са извършили престъплението , заради което са хванати на местопрестъплението по всички правила на закона. Имам обаче само един въпрос. Щеше ли сигналът на гражданина да бъде приет толкова насериозно, ако заподозреният в корупция властник беше някой от онези, с които Борисов пътува дори в чужбина, за да показва с какви успешни, избирани от народа кадри на партията се е обградил?
Питам, защото кметът на район “Младост” в София наистина управлява “петия по големина град” в страната, но зад него не стои партия, още по-малко пък управляваща. Добра или доказано лоша, но Иванчева е извънсистемен играч, наложен от гражданите на извънредни избори, които ГЕРБ загуби с гръм и трясък. Както и БСП. Видя се , че хората са петимни да заложат на накого извън системата и това беше много, много опасен прецент за статуквото.
Колкото и да е виновна Иванчева, бие на очи, че тъкмо тя, която внесе шум в системата на партийните номинации и реденето на постове по вертикала, попадна под демонстративния чук на закона. Извънсистемният играч се оказа единственият, към когото системата се задейства безмилостно.
Или както се изрази образно абдикиралият моментално от подкрепата за нея Георги Кадиев, чиято партия се гордееше с подкрепата за победоносната Иванчева на частичните избори, “ не всеки протестиращ става за управляващ”.
Посланието дори е по-силно: никой протистиращ не трябва да става управляващ . В крайна сметка е факт, че онези, които не протестират, а си вървят по каналния ред в политиката, не ги арестуват, нали.
Ivo.bg