Случвало ми се е да прекалявам с отразяването на неотразимия ни премиер, прекаляващ с медийните си изяви. Но напоследък имаше опасност да изпаднем в абстиненция (abstinence) от неговото отсъствие (absence). Покрай извънредните си усилия да оправи Западните Балкани, отношенията с югоизточната ни съседка и раздорите по разлома Изток – Запад водещият на политическото шоу у нас взе да ни липсва, май.

Празнината запълни сайтът dir.bg, който от два дни насам му дава думата. Претеплена манджа, ще кажете, защото Борисов разказва в пусканите на порции кратки интервюта отколешни и добре известни лакардии. Като тази, че влезнал политиката защото бил ядосан (та да се чуди човек при какви обстоятелства ще излезне и дали се успокиил за цели 10 години в нея). Ако не го били уволнили от МВР като главен секретар, сигурно още щял да “марширува по плаца” (но се ядосал и насила станал политик, за да раздава стправедливост, а си носим последиците). https://dnes.dir.bg/politika/borisov-pred-dir-bg-ne-byah-naiven-a-yadosan-kogato-vlyazoh-v-politikata

В новата порция излияния Борисов забавлява аудиторията и с някои пикантерии, извадени от куфара на спомените му от среща с Ердоган в Анкара, където домакинът го накарал едва ли не насила да участва в откриването на мост, за да му се порадват тълпите – сякаш и там знаят, че откриването на мостове (в буквалния и преносния смисъл) е тясната специалност на комшията.

Поводът за репликата ми обаче е друг.

Борисов, сякаш е прочел и разбрал наопаки по смисъл моите няколко статии, в които припомням липсата на позиция на България относно ролята на Хизбуллах в атентата в Сарафово по аналогия с бягствното от солидарност с Великобритания по случая с отравянето на Скрипал. Правил съм този паралел многократно защото става дума за едно и също: докато още в първите часове и дни след 18 юли 2012 г. в САЩ, Израел и Великобритания обявиха обоснованите си подозрения за ролята на Хизбуллах в атентата, то Борисов и  цялата му държава покрай него у нас упорито отказваха да приемат това за вярно.

Едва половин година по-късно, когато в Брюксел напреднаха достатъчно във възприемането на становищата на споменатите три държави (базирано очевидно на разузнавателни данни, прекалено секретни, за да бъдат споделени точно с приказливия Борисов), няколко високопоставени политици и администратори в България заявиха с половин уста, че и ние имаме доказателства за същото, т.е. за съпричастност на военно крило на Хизбуллах към убийството на петима израелци и един български гражданин на българска територия.

Това българско половинчато присъединяване (половинчато, защото не беше придружено с полагаемата за такъв случай институционална декларативност) се случи в началото на 2013 г.. След което темата беше “посипана с пепел”. Докато не се наложи да бъде разровена от прокуратурата у нас 5 години по-късно, когато тя на практика ревизира присъединяването на българското становище към общоевропейското обвинение срещу Хизбуллах със становището, че (вече?!) няма данни тази организация да е извършител на престъплението. На учудването в чужбина (моя милост отново беше потърсен за коментар от в. “Джерузалем пост”) беше оставена да отговаря Екатерина Захариева с лаконичното заявление, че българската прокуратура била независима. Не последва никаква обида от страна на изпълнителната власт, направена за смях от прокуратурата със задна дата.

Сега Борисов, който никога не се е произнасял с обвинение срещу Хизбуллах, а възложи на дясната си ръка Цветанов да се съгласи най-после през януари 2013 г. да уличи  за терористичния акт военното крило на ливанската шиитска организация, изведнъж твърди днес именно в контекста на въпроса защо не е подкрепил Великобритания чрез прогонване на руски дипломат в знак на солидарност с акцията на Лондон, че не друг, а България  навремето била сама в посочването на ролята на военното крило на Хизбуллах в бургаския атентат.

“Още когато обявихме военното крило на “Хизбула” за терористична организация, още тогава бяхме първите в света. Не сме чакали да го направим след атентата в “Сарафово”, никой друг не го направи. Така че и Тереза Мей, и всички останали знаят, че теста за лоялност отдавна сме го минали”. http://clubz.bg/67041-borisov_todor_jivkov_i_carq_sa_mi_kato_dva_universiteta_video



Отгоре на всичко на 7 август 2012 г.,  по-малко от месец след терористичния акт на бургарското летище, Борисов посети Лонодон и чу лично от премиера Камерън британското обвинение срещу Хизбуллах, към което публично отказа да се присъедини поради липса да доказателства. Дейвид не му ги дал, оплака се тогава той.  

БТВ, 7 август 2012 г.:

“При посещение на Бойко Борисов в Лондон, британският премиер Дейвид Камерън поднесе съболезнованията си за атаката в Бургас. Камерън се присъединява към тезата на Израел, че зад атаката стои шиитската организация Хизбулла.Премиерът Бойко Борисов обаче каза, че българските служби не разполагат с такава информация”. https://btvnovinite.bg/bulgaria/i-deivid-kamern-obvini-hizbulla-za-atakata-v-burgas.html

Аналогията със случая Скрипал, която многократно съм изтъквал, е 100 процентова. И е още по – “интересна” с факта, че Хизбуллах междувременно се “оказа” екипен играч с Москва в Сирия, където проиранската милиция изпълнява ключова роля на терен в защитата на режима на Башар Асад, рамо до рамо с руските наемници.

През 2012 г. Хизбуллах вече е била в съответните отношения с братята си по оръжие от Русия – три години преди Путин да се намеси пряко в сирийския конфликт. И въпреки индикациите на най-меродавните западни разузнавания за ръката на Хизбуллах в най – кървавия терористичен акт в България от десетилетия, проправителствената телевизия ТВ 7 изпрати от София свой екип в прегръдките на сирийския режим и на самата Хизбуллах.

Екипът на ТВ 7, придружаван навсякъде в Сирия и Ливан от натурализиран в България палестинец, излъчваше репортажи от студиото на забранената да оперира в страни от ЕС телевизия “Ал Манар” на Хизбуллах, базирана в покрайнините на Бейрут. Върховното доказателство за доверието на крайно недоверчивата до параноичност организация ( авторът на тези редове има личен опит, беше разпитван от бойци на Хизбуллах и заплашван от тях с оръжие в собственото му жилище на кореспондент в Бейрут през 80-те години на миналия век) беше фактът, че тя покани ТВ 7 да снима нейни обекти и да ги покаже в хвалебствен репортаж от Ливан. Пропагандата в полза на Хизбуллах беше обявена в България като голям, направо уникален журналистически пробив.

Това беше периодът, когато ТВ 7 и лично шефът й Николай Бареков, бяха най – изявените пропагандатори на властта сред обслужващия медиен персонал на Борисов. И ако дори някакъв си блогър, като моя скромна милост, беше чувал, че зад пропагандната акция в полза на руския клиент Башар Асад и ливанските му преториански телохранители стоят допуснати да си разиграват коня в България араби ( с руска протекция), то какво ли е “чувал” самият премиер Борисов?

Понеже моя милост подкрепи от първия ден в блога си становището на Израел, който от своите безбройни врагове в Близкия изток избра моментално, конкретно и категорично да посочи тъкмо Хизбуллах за извършител на атентата, от самотната ми позиция ( продиктувана именно от разбирането, че без достатъчна причина Израел не би поел риска да се произнесе толкова светкавично и ясно) се заинтересува в. “Джерузалем пост”. Тъй че “за протокола” тази история може да се проследи и по международни източници, а не само в този блог тук.

Защо му е на Борисов да лъже толкова явно и сам да споменава нещо, за което би трябвало да се срамува като своя позиция? Или ни смята за безпаметни? А може би живее в някакъв собствен свят и си вярва на измислиците, обратни на действителността? Или принудата да обслужи руския интерес е толкова голяма, че е готов на всичко заради нея?

Изберете сами. Тук, освен с припомнянето на истината, не мога да помогна с нищо повече.

Ivo.bg