Ако руският булеварден официоз “Комсомолская газета” цитира вярно президента Владимир Путин (в което нямаме основание да се съмнваме въпреки клюкарското реноме на най-тиражния жълт вестник в страната – “комсомолката” не би си позволила да изкривява думите на вожда), значи се оправдава моята скромна прогноза. Можеше да се очаква, че президентът Румен Радев е отишъл в Русия мазохистично, за да му се кара този път лично стопанинът на Кремъл, след като понесе стоически “конското” на Гундяев в собствения си кабинет на 5 март. В края на краищата Радев е обучен да се подчинява на началството и явно остава верен на този рефлекс.

Според “Комсомолская газета” Путин заявил на Радев, че “през последните години България не е полагала особени усилия да се обръща към Русия”. По подразбиране Радев трябва да е отвърнал с типичното за руската армия и казармения руски манталитет изобщо : “рад старатся”!

Натам бие и преразказът на другия руски печатен официоз “Росийская газета”. Вестникът акцентира върху факта, че с пристигането си в Сочи Радев веднага дал да се разбере: идва да говори (т.е. да моли) за въстановяването на руските енергийни проекти, за което Путин поискал първо “абсолютно желязни юридически гаранции”.

Казано на (не)дипломатичен език, полковник Путин направо е “набил канчето” на генерал Радев и то напълно незаслужено. Първо, защото Радев наистина се старае. И второ, защото той е новобранец в проявята на своето старание в качеството си на политик от едва година и половина, за да бъде съотнесена лично спрямо него отровната имперска забележка за липсата на българското страние “през последните години”.

Че Путин се е държал ултимативно стана също така известно и от съобщението на РИА “Новости”, според който Владимир Владимирович определил края на юни като краен срок  България да му докладва какво смята да прави по въпроса за руското участие в АЕЦ “Белене”. Такова със сигурност ще има, ако проектът бъде размразен, изказва се по въпроса и един от неговите подчинени, за да не си правят илюзии някои българи, че има други варианти.

В едно Румен Радев обаче постига пълен успех. Той може и да не умилостиви Путин и да не реанимира руските енергийни проекти, но напълно реставрира традицията на Георги Първанов да се бърка наедро в българската политика чрез оферти към Русия, за които не е упълномощаван да лобира от нашата парламентарна република. Не че някой днес мисли различно от него по въпроса в сегашния русофилски парламент, но по конституция Радев няма пълномощия да води без мандат от Народното събрание конкретни преговори от икономическо естество. Това е работа на прлемиера и ще видим как Борисов ще отиграе тепърва тази топка в навечерието на световното първенство по футбол в Русия, където вече е “поканен” спешно лично от Путин да дотича в близките няколко дни.

Широката публика едва ли помни как точно тесният специалист по въпросите на енергетика Георги Първанов (и той като Доган, оказал се пък специалист по хидроенергетика междувременно) предопредели за цяло десетилетие руско-българските отношения по въпросите на т.н. голям шлем с Русия. Ето защо припомням: това се случи на енергиен форум  в Загреб през юни 2007 г. След нея Първанов оповести пред журналисти, че ще строим “Южен поток”, нещо, което никой не беше чувал преди.

Във връзка с подписването на договора за “Южен поток” в София на 13 ноември 2013 г., когато прмиерът Путин получи куче от премиера Борисов и подпис, обречен на оттегляне (точно като граф Игнатиев е подписал на 3 март 1878 г. в Сан Стефано документ без никаква международна тежест преди европейското одобрение), Първанов триумфално се похвали същия ден:

“Помня добре нашата среща в Загреб през юни 2007 г, когато обявихме идеята, началото на “Южен поток”, заяви Георги Първанов, цитиран от агенция “Фокус”.

Именно така изглежда днес и намесата на Радев в икономическите преговори с Русия: по Първановски и без Първанов.

Самият Първанов вчера изглеждаше обаче като жалко подобие на своето някогашно “величие”, застанал на улицата сред няколко десетки мобилизирани за целите на контрапротест на АБВ в защита на проекта АЕЦ “Белене”. Бащата на “тройният шлем” е възможно най-гръмовно провалия се политик в България. Няма друг, която да е обещавал толкова много, толкова конкретно и в такъв мащаб, след което нищо от обещаното да не се е случило.



Поучително е да се види символиката на самотния Първанов на улицата, стоящ вече зад гърба на своя съратник Румен Петков (на снимката), изкласил до шеф на маргиналната АБВ. Дали Румен Радев ще се поучи от поучителната картинка, докато още е на върха на рейтингите (дълго окупиран някога от неговия русофилски прешественик на поста)?

Поредната ми скромна прогноза е: по-скоро не. Не му стигна година и половина да научи азбуката на политиката, държейки се като фатмак на плаца на демокрацията. Това ме кара да мисля, че той няма никакво намерение да се приземи от облаците и да се променя. Вероятно не е в състояние да го направи. Дългата военна служба оставя трайни следи във формирането на личността и ще си имаме докрая на мандата му военен, който се прави неуспешно на диалогичен политик. Къде ти гъвкавост у човек, който десетилетия е замръзвал в стойка “мирно” и намира този факт за очарователен, за да го заменя с компромисност, тактическо отстъпление, чуваемост към аргументите на опонента и прочее “цивилни глезотии”!

Ivo.bg