Този месец българският парламент одобри предложението на същия Борисов за рестарт на проекта. Интерес проявяват „Росатом“, която вече е доставила два 1000-мегаватови реактора, заедно с Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и „Фраматом“, поделение на френската EDF.

Какво се промени?

Отговорът е, че арбитражен съд реши през 2016 г. България да плати над 600 милиона евро компенсации на „Атомстройекспорт“, поделението на „Росатом“, което е доставило оборудването за реакторите. Освен това, България вече е инвестирала 1,5 млрд. евро в начинанието – немалка сума за страна с годишен БВП от около 47 млрд. евро. София можеше просто да отпише разходите, да се опита да продаде реакторите на трета страна (твърде сложно) или да опита отново да завърши проекта, дори и с очаквана цена до завършването от над 10 млрд. евро – тази възможност изглежда има поне мъничко основание. АЕЦ „Белене“ е била замислена първоначално да замести остаряващата съветска ядрена централа в Козлодуй. Но централата, която осигурява 30% от електроенергията на България, подписа договор за удължаване на експлоатацията до 2049 г.

Това означава, че няма видима нужда от мощност и в Белене. Критиците казват, че новата централа ще изгони инвеститорите във възобновяеми източници и ще затвори комплекса от три въглищни централи „Марица Изток“, в които работят хиляди души.

Научни изследвания показаха, че за да се изплати централата, цената на произвежданата електроенергия трябва да бъда два пъти по-висока от настоящите цени на едро в България и съседните страни.

Правителството настоява, че няма да дава гаранции за кредитите за проекта, нито ще се съгласи да изкупува енергията на фиксирани цени. Но за CNNC – която няма да има проблем да осигури финансиране от Китай - „Белене“ може да осигури важна стъпка към европейския пазар. Москва изглежда също се интересува. Критиците казват, че „Белене“ е част от играта на Кремъл да използва инфраструктурни проекти, за да осигурява тлъсти договори за строителство за своите и предпочитани чужди компании, както и за да упражнява политическо влияние. Представител на „Фраматом“ уточни, че проявяват интерес само като строител.

София се бори срещу дългосрочните договори, подписани през 2011 г. за 15-годишен срок (подписани са през 2001 г., но 15-годишният срок влиза в сила от заработването на пълна мощност през 2011 г. - б.р.). България направи и нещо необичайно – сама изпрати сигнал срещу себе си до Европейската комисия с въпрос дали договорите са неправомерна държавна помощ. Компаниите твърдят, че ако се откажат от договорите и продават на пазарни цени, няма да изплатят инвестициите си. Това също ще бъде лош сигнал за чуждите инвеститори, наред с оттеглянето на италианската „Енел“, германската ЕОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България в последните години.

Енергийният консултант Илиян Василев предполага, че Борисов използва „Белене“ в сложна партия шах с Русия. Той казва, че премиерът иска да убеди Москва да удължи планирания от „Газпром“ „Турски поток“ до българския бряг. Така тръбата ще се свърже с планирания газов хъб „Балкан“ до Варна, който трябва да бъде вход за югоизточна Европа. Това, на практика, ще съживи руския газопровод „Южен поток“, който бе прекратен през 2014 г.

Такива мега проекти са примамливи за политиците. Но ако те оставят България в ръцете на интересите на Русия или Китай, а в същото време прогонват частни европейски и американски инвеститори, те ще направят дългосрочна лоша услуга на най-бедната страна в ЕС.

...

Коментарът на Нийл Бъкли е от "Файненшъл таймс". Преводът е на Клуб Z.