Как разследващите се върнаха в ранните години на социалистическия режим, за да намерят формално основание да поставят бизнесмена под контрол

Прокуратурата е използвала сталинистки текст от Наказателния кодекс (НК), за да издейства подслушването на собственика на „Овергаз“ и в. „Сега“ Сашо Дончев, научи Свободна Европа. Това се е случило непосредствено преди срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена в офиса на тогавашния член на висшето ръководство на БСП Георги Гергов.

Случаят, станал известен като „ЦУМ-гейт“, провокира съмнения, че ръководителят на държавното обвинение може да си позволи да заплаши представител на едрия бизнес заради редакционната политика на издавания от него вестник.

Оказва се, че паралелно със скандалния разговор в ЦУМ, чието съдържание остана неизяснено, прокуратурата е поставила под контрола на службите Дончев, използвайки член 107 от НК, който по същество датира от ерата на сталинисткото правораздаване.
„ЦУМ-гейт“ – какво се случи?

След срещата си със Сотир Цацаров в ЦУМ Сашо Дончев разказа, че целта на разговора е била главният прокурор да му потърси обяснение за публикациите в изданието му, както и да разбере дали той стои зад извънпарламентарната партия „Да, България“ и критичната тогава към властта телевизия BiT.

Цацаров отговори с официално контратвърдение, че всъщност инициативата за срещата дошла от Дончев в опит да накара ръководителя на държавното обвинение „да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори при работата им по текуща проверка с предмет дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ“.

Висшият съдебен съвет (ВСС) категорично отказа да изясни дали случаят представлява нарушение на етичните стандарти за поведение, към които главният прокурор е длъжен да се придържа като магистрат. Инспекторатът към съвета пък направи някаква проверка, завършила с формалното заключение, че проблем няма, защото макар срещата в ЦУМ да е доказан факт, не е ясно какво точно са си говорили участниците в нея.

На този фон премиерът Бойко Борисов защити тезата на Цацаров, че става въпрос за „сценарий“, инспириран от „малки политически партии и фракции“ – „кърлежи”, а президентът Румен Радев се дистанцира, отказвайки да бъде „арбитър в ситуация, където дори фактите са противоречиви“.

Въпросният текст преследва т.нар. вредителство срещу икономиката. Последната му редакция е от 1968 г. и според книгата „Престъпления против републиката“ на председателя на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев става въпрос за „празна разпоредба“, от чието съществуване в наши дни няма смисъл.

Потвърждение на тази теза е и фактът, че проф. д-р Иван Ненов описва вредителството в учебника си по наказателно право на Народна Република България от 1956 г. като „контрареволюционно засягане на социалистическата стопанска дейност“. Според сталинисткото правораздаване вредителството е сходно с диверсионните действия и саботажа, които са включени още в Закона за защита на народната власт през далечната 1948 г.

Не е известно българският съд някога изобщо да е разглеждал дело, образувано по член 107 от НК.

Всичко това обаче очевидно не е попречило на прокуратурата да използва тази „празна разпоредба“, за да проверява дейността на „Овергаз“ и изпълнителния му директор Сашо Дончев. Самият той потвърди пред Свободна Европа, че е предал документи на Софийската градска прокуратура (СГП) във връзка с нейна преписка, образувана именно по този текст от НК.

Вредителството се оказва сигнал на Дончев до ЕК

Но каква е връзката между защитата на народната власт от вражески елементи в средата на миналия век и бизнеса на Сашо Дончев сега?

Дни след избухването на „ЦУМ-гейт“ разследващи влязоха в енергийния регулатор, обявявайки, че работят по проверка, свързана с „Овергаз”. Става въпрос точно за преписката на СГП, по която бизнесменът е бил подслушван. Тя е образувана по член 107 от НК в началото на 2017 г. заради подадения от Дончев сигнал до Европейската комисия (ЕК) срещу държавния „Български енергиен холдинг” (БЕХ) и дъщерните му дружества „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”.

Именно по този сигнал на 17 декември миналата година България бе глобена със 77 млн. евро заради отказа на държавните компании да допуснат частни фирми до газопреносната мрежа и да им дадат възможност да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен.

Повод за образуването на прокурорската проверка срещу Дончев се оказва анонимна информация, подадена до правителството, парламента, ДАНС и главния прокурор на 16 януари 2017 г. Тя анализира отношенията между „Овергаз“, руския гигант „Газпром“ и българските държавни газови компании.

Сигналът завършва с недвусмислената констатация, че „Сашо Дончев създава условия умишлено за разстройване функциите на единственото лицензирано дружество за обществена доставка на природен газ – „Булгаргаз“ ЕАД, дейността на независимия преносен газов оператор – „Булгартрансгаз“ ЕАД, както и на отделни стопански предприятия“.

По време на разговора си с главния прокурор в ЦУМ собственикът на „Овергаз“ така и не разбира в какво точно го подозира прокуратурата. Разбира обаче нещо друго – че най-вероятно е обект на особен интерес от страна на ДАНС. Затова и се обръща към Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) с молба то да провери дали действително е подслушван, както и дали това е станало законно. Отговор обаче така и не получава.

През 2017 г. Сашо Дончев спомена публично и за още един източник на информация, който му е дал да разбере, че спрямо него се използват СРС. „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона“ – от г-н Гергов“, заяви бизнесменът в интервю за рубриката на Полина Паунова в BiT.

Действията на ДАНС по отношение на Дончев обаче не се ограничават само с контролирането на комуникациите му. Той сподели пред Свободна Европа, че известно време след срещата му с Цацаров в офиса на Гергов е разбрал, че агенцията привиква негови бивши служители, като според разказите на някои от тях те са карани да споделят всичко, което знаят за дейността на бизнесмена и „Овергаз“. Независимо дали то има връзка с предмета на конкретната проверка по член 107 от НК или не.

Попитан дали вижда връзка между срещата в ЦУМ и паралелните действия на прокуратурата и ДАНС, Дончев потвърди, че според него такава със сигурност има. Именно това е и причината да смята, че хората, заемащи най-висшите властови позиции в България не разбират „принципите на устройство на едно демократично общество“ и „важността на свободата като такава“.

Според неофициална информация на Свободна Европа Сашо Дончев така и не е получил отговор на молбата си до бюрото за контрол на СРС, тъй като то не е имало възможност да се запознае с материалите, дали основание на разследващите да подслушват бизнесмена. Отказът идва от ДАНС, както в доста други случаи, за които през последната година неведнъж съобщи лично доскорошният шеф на контролния орган Бойко Рашков. Потърсен за коментар от Свободна Европа, той не отрече, че именно собственикът на „Овергаз“ и издател на в. „Сега“ е бил обект на подслушване по проверка за вредителство.

Категоричният отказ на прокуратурата и ДАНС да съдействат на бюрото за контрол на СРС стана повод Рашков да влезе в остър институционален конфликт с главния прокурор. Парламентът обаче не прояви никакъв интерес по тази тема и така, на практика, мълчаливо застана на страната на Цацаров и службите.

Казано с други думи – единственият орган, призван по закон да проверява исканията на прокуратурата и службите и разрешенията на съда за използване на СРС, всъщност е поставен в ситуация да не може да изпълнява функциите си. Затова и въпросът дали Сашо Дончев е подслушван законно засега остава отворен.

Така се оказва, че в наши дни е напълно възможно главен прокурор да извика на частна среща едър предприемач, докато прокуратурата и службите контролират комуникациите му на база проверка, образувана по сталинистки текст от НК. На всичкото отгоре нито парламентът, нито правителството, нито ВСС, нито президентът виждат някакъв проблем в тази картина и вкупом запазват мълчание.

Борис Митов, "Свободна Европа"