Смокиновият (г)лист
Руските медии не за първи път служат за индикатор какво точно се е случило по трасето на “течната дружба” между Москва и София в условия на партизански спазвана тайна от българска страна.
НА СНИМКАТА: Борисов в ролята на Берлускони, който шеговито му мереше гърба с педи (с пръсти – пояснявам за хомофобите)
Примерите от изтеклите десетина години са много, но ще се позова само на смеха в руското медийно пространство през май 2018 -та , който предизвика премиерът Борисов с бързото си притичване до Москва по стъпките на президента Радев. Общият тон в руските медии беше подигравателен. Иронизираха Борисов, че се подмазва на Путин и му се извинява, че не е направил всичко, за да му се хареса достатъчно, но “късно е либе за китка”.
Този път, когато се създаде впечатление, че Путин праща своя дубльор Медведев в София по стъпките на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, смехът в Русия затихна постепенно и прерасна в аплодисменти за същия този, подиграван преди 9 месеца Борисов.
Какво става? Нали Борисов беше обвиняван в “русофобия”, особено ако слушаш остриетата на русофилството у нас. Те лягат и стават с декламации, според които посланиците на САЩ и Великобритания го командват от едното желание да го обръщат срещу омразната им Русия.
Май на тъпите остриета ще им се наложи да си коригират мерника и да си врътнат дирника. Но те нямат проблем да стоплят отношенията с фаворита на Кремъл според северния вятър за (след) изборите. И коалиция с него вече ще мога да продадат на своите, както навремето намигнаха на верните партийци да преглътнат НАТО и ЕС.
Условието е ББ да бъде харесван в Москва. Той може да е декларирал пред някакъв си Столтенберг в София, че не е Троянски кон на Русия, но не е отрекъл, че е руски пудел и това е обнадеждаващо за следовниците на Пудлер у нас.
Да те хвали в днешно време вестник с емблематичното название “Правда” е сигурен индикатор, че си постигнал максимума в подмазването на Кремъл. Дал си всичко от себе си и си обещал “никога повече да не правиш така”, че да ти се сърдят в Москва. Белег е за прошка от страна на батюшката в Матушката.
На пръв поглед няма изненада в изтъкнатите от “Правда” причини Борисов да е зарадвал Кремъл. Повече от банално е, че другарите братушки се радват на отстраняването на “русофоба” Плевнелиев, когото Борисов не пожела да издигне за втори мандат от името на ГЕРБ, позовавайки се на личен отказ от страна на самия Плевнелиев. Нито е новина, че “Правда” определя със задоволство замяната на Плевнелиев с Румен Радев, категоризиран в статията като русофил. Не че не знаем това, но е важно оценката да бъде (пре)потвърждавана периодично от сигурен източник.
Ние пък да припомним на “Правда” за благодарност за откровението, че Радев дължи победата си не на русофилите, а на Бойко Борисов, според самия Борисов. Той обоснова това свое твърдение с желанието си да услужи на опозицията. Защото бил голям демократ, а не защото стори поклон пред русофилите, демонстрирайки лично уважение към ръководството на най-голямата им организация “Национално движение русофили” още преди парламентарните избори.
Скучно звучи, макар и да е леко интригантско, приравняването на Борисов от страна на руския вестник към сръбския президент Вучич, турския автократ Ердоган или към унгарския популист Орбан. Но е наистина интересна забележката на “Правда”, че има връзка между умилкването на Борисов на Русия и политиката на Меркел. Намекът е, че тя е отслабила хватката си по въпроса за мигрантите и това е освободило Борисов от необходимостта да се съобразява с нея.
Този сигнал от Москва е интересен. Идва в момента, в който Германия ( на Меркел) удължава санкциите си срещу Саудитска Арабия, а по същото време София обявява изпращането на първия български посланик в саудитската столица Рияд. Звучи почти като бунт срещу правата германска линия, към която Борисов наистина толкова дълго парадира(ше), че се придържа.
Да съкратим пътя към обобщението със следната равносметка:
Борисов откровено бламира американските възражения (за не ги нарека вето) за руския “Турски поток”, а вече демонстрира и невиждана като за него еманципация от Германия. Под внезапно разразилите се бурни аплодисменти в Москва.
Това да ви прилича на балансиране и лавиране? Питам, защото на мен все повече ми напомня на бламиране. На съюзниците. В Москва се присмиват, но вече не на своя човек в София, а на онези на запад и у нас, които са повярвали на неговото прикритие със смокиновия (г)лист върху срамотията да се мазниш на Московията.
Ivo.bg