Балансиращ екзерсиз върху темата Трън на Ивайло Дичев в сайта на Дойче Веле. Балансирал, балансирал и накрая ------ "Алтернативно-дясното мисли природата като колония за плячкосване - така, както я мислеше и съветският комунизъм, оставил след себе си страшни поражения". Това е доста грубичък хард лайн за човек, който според собствените му думи не е особено опитен и знаещ по темата. От балансите не е останало и помен. Да не говорим, че и фактологически представата за едни индустриалци, които от ранно утро мислят за "поражения" върху Природата, е откровена словесна ексцесия. За мен съветският тоталитаризъм, например, присъства много повече в подобни екстремни съждения и има много повече общо с тоталното налагане на версията за антропогенната първопричинност на промените в изменения на климата, отколкото с политиката на президента Тръмп и оттеглянето му от Парижкото споразумение. Не за друго - САЩ и без подпис и Парижки договор си продължават да бъдат лидери в света по контрол и намаляване на парниковите емисии. Просто 

защото са технологичен лидер

 Интелектуалните терзания по тези теми, вървят задължително с минимални познания за икономическите изобщо материалните им отражения. Дебатът е жив само при отвореност на съзнанието, готовност да чуеш и другата тезата. В противен случай, хората се самоиндоктринират и публичният дебат приключва. "Те" печелят, "ние" губим - това би трябвало да бъде съждението след референдума Трън. Проблемът е, че не виждам материален и устойчив израз на "победата" над индустрията. Не може едновременно да отричаш материалния характер на потреблението, на всичко което ни заобикаля и в същото време да отричаш добив или производство. Дори слънчевата енергия и ВЕИ-та изобщо, включително електромобилите, компютрите мобилните телефони, сървърите - изобщо цялата мека и твърда инфраструктура на съвременния свят - зависят от минно-добивна индустрия, от целия цикъл от геоложки проучвания, през флотация, обогатяване, рафиниране, до крайния продукт - метали, пластмаси, стъкла със специални свойства, и прочие "мръсни" дейности. И злато трябва, защото то не е само за украшения или инвестиции. Напротив - притчата, че нещата идват "от горе" е като суеверието, че децата се носят от щъркела. Може и да е красива идея, но 

ако не останем трезви за Истината, тя развращава съзнанието,

 кара хората да мислят, че могат да оправдаят своето съществуване само чрез преследване на идеални цели, без да нагазват в материалния свят, без да вземат мотиката или косата. Така се ражда леност, свиква се с нищоправенето, с бедността, безработицата и демографския колапс. Ето Ви класика от текста на господин Дичев - цитирам приблизително - едните мислят да произвеждат, т.е. да мърсят, а другите мислят за благото на Природата, на планетата. А сега уважаеми читатели, се опитайте да направите първичен битов анализ за нетна стойност на казаното. Ако можеше с мислене за природата и за общото благо - Планетата да роди брутен вътрешен продукт, да произведем дори част от нужното, което потребяваме - веднага се записвам в глобалното екодвижение. След това се оттеглям като приятеля Дайнов в моята Миндя и включвам китарата към соларния панел. Само с мислене, обаче не става. Трябва и бачкане, идеи, които се претворяват в дела, с материален обществен отпечатък. Разбирам Дойче Веле, че е добре да се вземе страна в спора Меркел - Тръмп, но 

какво тук прави Трън

 Да не би Меркел да е забранила мините и добива? Или да купува имот в общината, която се превръща в антииндустриален климатологичен резерват? По-нататък за климатичните промени, върху които се разсъждава в текста, няма смисъл да се спори. Каквото и да стане в природата, все е доказателство за климатични промени? Ако случайно имаме ниски температури, което само по-себе опровергава на базисно равнище тезата за глобалното затопляне, се преминава към резервния вариант - не е само глобалното затопляне, но и екстремните състояния на климата също били доказателства - потопи, градушки, бури. Всеки човек, който е живял повече години ще се изсмее на подобни твърдения. Аз помня задимената от масовата употреба на въглища София през зимата в късния период на 60-те години. Да, сега има проблем с фините прахови частици, но този проблем се корени не толкова в климатични промени, а в обикновена нерешителност и нежелание да бъде решен. Свалете възрастта на автомобилния парк до 20 години, след това до 15 години и ще имате решение за отрицателно време. Но струва пари и гласове. Като че ли в историята за първи се появяват разрушителни тайфуни, земетресения, изригвания на вулкани, на слънцето. Изобщо като във вица от казармата "и с шапка и без шапка" все си е доказателство за климатични промени. Това беше логиката на тоталния "старшина" от казармата. Да, Франция и Германия искат да водят света чрез идеите си за климатичните промени и доста хора се ентусиазираха от идеята за чиста Планета. Така и трябва да бъде. Но внимание - и най-добрите идеи, които насила се налагат, без да се доказват и без да се отчита способността на хората да ги прилагат - защото всичко е от техния джоб, в последна сметка ще се обърнат срещу авторите. Германия може да си позволи да прави експерименти - богати са. Така без особена логика и здрав разум затвориха по болшевишки - без съд и дебат - своята ядрена енергетика. Защото мислеха, че Германия ще захранва целия свят с хардуера и софтуера на революцията на ВЕИ. Оказа се че слънчевите колектори и ветрогенераторите избягаха в Китай и ЕС внася, вместо да изнася. Електромобилите - като тенденции и технологии се развиват в САЩ и Япония, а Европа е спъната и изостава. Но в Германия винаги смятат и резервния вариант - и затова и днес икономиката им върви, въпреки екстремните политики в областта на климатологията и ВЕИ. Но ако питате, дали биха гласували за ново Енерджи Венде - много се съмнявам, че ще получите много одобрителни възклицания. Защото това е материален работлив народ, който стъпва на земята и самоконтролира и балансира границите на възможните си идейни залитания. Като Дания - едновременно са и глобален лидер във ВЕИ и правят добив, включително чрез забранени у нас технологии. На българско битово равнище - се получи най-лошото при внедряване на ВЕИ - догми след догми без да разберем, че те са просто средство, но трябва и стратегия за развитие и монетизация на зелените ни политики. В добрия случай слънчевите панели трябваше да бъдат по покривите на домовете. Вместо това те са 

в паркове на олигарси, 

които заемат обработваема земя. Вместо ВЕИ да ни спестяват пари като потребители, едни хора използваха "зелено" говорене за да взема от нашите пари и да ги вкарат в своите джобове. В света правят революция, у нас правят далавера. Всеки трябва да има право на своя гледна точка, за това толкова внимателно разглеждам статията на Ивайло Дичев. Но нещо не се получава дебатът. Защото няма дебат - нито по същността на проблема, нито по алтернативите? За сметка на това полетите в света на идеалното, особено когато участваме в дебата по делегация - като представители на едно или друго направление в глобалната политика /в бизнеса ни няма/ - без да влизаме в същността и последствията, възможностите и рисковете за самите нас, за конкретния казус - град, село, проект. Дойче Веле да смятат това за право на инакомислие.