За оставката на един голям лекар като министър. Защо е влязъл в правителството с този "товар на шия"?
Генерал Николай Петров напусна министерския пост.
15 часа след излъчването на репортажа по bTV, който разкри, че докато е бил директор на Военномедицинска академия, е сключил договори за 1,6 млн. лв. с фирмата на своя зет, той връчи оставката си на Борисов. Премиерът я приел - 10 минути преди заседанието на Министерски съвет. Така - с три изречения - завършва пътят на един достоен лекар във властта.
Министърът прояви мъжка чест и достойнство.
Премиерът демонстрира принципност и реактивост.
Останалите членове на кабинета са били изненанади от поведението и на двамата.
Едни смятат, че министърът е паднал жертва на активно медийно мероприятие, други - че е отстрелян, защото е засегнал корпоративни интереси на фармацевтични босове, трети - че кръгове около президента са му отмъстили, защото не го смятат на свой човек.
Истината е, че атаката срещу проф. Петров започна от анонимен сигнал и прерасна в разследване по време на служебния кабинет. И зад него стои бившият вицепремиер Стефан Янев, който днес е съветник на президента по въпросите на отбраната и сигурността.
Във Фейсбук интерпретациите може да се групират в три посоки.
Едната теза е следната: "Генерал Петров може да е голям специалист, но е реализирал схема за кражба на държавни средства в особено големи размери. Хванат е по бели гащи и си подава оставката! Преди него и ген. Тонев по подобен начин се опозори! В случая далаверата е толкова съшита с бели конци, че се учудвам, как такива хора, които съм считал за умни, са се решили на нея! Генералът се е почувствал толкова над законите, че направо прибрал парата с фирма без ДДС регистрация!"
Другата е също толкова аргументирана : "Не хвърляйте кадърните хора на кучетата !!! Не се прави така, господин Примиер, имате добър кабинет, който каквото ще да ви казва, те са добри специалисти !!! Ако така продължава, никой добър специалист няма да пожелае да стои зад вас!! Защитавайте позициите си!!! И най вече министрите си, защото правят всичко възможно да си вършат работата и го правят възможно най -добре и разчитат на вашата подкрепа!!! Не се подавайте на провокациии и не жертвайте хората си и тези на коалицията ви!!!"
Има и трета: „Генерал д-р Тонев си отиде унизен и забравен, като най-големия престъпник, а днес още един достоен лекар (в България са малко) отново е унизен. Първата власт е журналистиката у нас, сваля, хвали, убива с думи всеки читав човек. Срам ме е от хората с тази професия (в България). Нека по-скоро се съвземат, те не са богове и богини!"
Как да се намери златното сечение при толкова преплетени интереси и кълба от емоции! При толкова противоречия!
Кой докъде носи вина, чия е отговорността, кой има право да наднича в живота на хората, кой е съдникът накрая?
Кой ще спи спокойно и чия съвест ще се бунтува?
Задаваме си тези болезнени въпроси на гърба на един голям лекар, комуто вероятно хиляди хора ще бъдат благодарни до края на живота си.
Но политиката е безпощадна игра. Тя е жестока игра. В нея няма милост. И който не я играе по правилата - отпада. Отива си - или сам с вдигната глава. Или го изритват. Генерал Петров избра първото.
Вероятно като министър е засегнал огромни интереси, вероятно е влязъл в територии, където "бият през пръстите", ако не играеш по свирката. Вероятно се е въпротивил...Вероятно, ако, защото...
В политиката често е по-опасно, отколкото на бойното поле. Там поне знаеш кой ти е противникът.
А в политиката всеки ти търси цаката.
Но ако не беше този "законен" шуробаджанашки договор, който е подписал - сега този достоен лекар нямаше да бъде изправен пред това изпитание. Правителството - също.
Казват, че на всеки човек може да се намери ахилесовата пета. Така е, особено когато си на висок пост. Но има и друга приказка - когато млякото е с похлупак, котките не го лочат. Когато не даваш лесни поводи за съмнения, няма и лесни атаки срещу теб.
Днес изниква въпросът - достатъчно ли е да си на ръба на закона в ущърб на морала и да си спокоен, че няма да те хванат? И това влиза ли в определението "голям лекар"?
Още когато проф. Петров е бил номиниран за министър, кълбото на скандала е тръгнало да се разплита. Въпрос на време е било да се стигне до края. Генералът е знаел това. Един път е проявил може би небрежност, не искам да си помисля за алчност и за корист, подписвайки договора, втори път - когато влиза в правителството с този "товар на шия". В този миг е трябвало да вземе отговорното "генерално" решение.
Да, никой не оспорва професионалните качества на проф. Петров.
Но той допусна да влезе в графата на онези, които, когато се изкачат на висок пост, се облагодетелстват, за което винаги намират вратички в закона. Това е унизителното в случая. Хората са безмилостни и казват - "това е болестта на управляващите... грабят, защото не знаят докога ще са на власт". И имат право!
В тази ситуация премиерът нямаше друг ход освен да приеме оставката на министъра си (а може би му е внушил, че това е най-правилното решение). Ако Борисов не беше реагирал мълнеоносно, скандалът щеше да се развихри и да потопи цялото правителство.
В белия свят само за съмнения министри се разделят с постовете си.
А за работата на репортера Петър Нанев, който разобличи и предишния директор на ВМА, ген. Тонев - също уважаван и обичан лекар... това е работата на медиите - да се ровят в мръсното бельо на обществото. Едва ли колегата е щастлив, че е окачил още един скалпел на колана си, но го направи професионално. За другото - той си знае. Първото му разследване прати ген. Тонев в отвъдното. Сега ... Дано спи спокойно.
Сега остава да разберем кои институци и защо са си затворили очите и не са предприели съответните действия по отношение на този договор, след като може да коства стола на един министър.
Защото с министерската оставка въпросът за морала може да е решен. Но достатъчно ли е това?
И още нещо. За играта на Съдбата. Когато ген. Тонев, лека му пръст, беше свален по същия унизителен начин, ген. Петров не му подаде ръка. Напротив! Сега с него се случва същото. Дано намери сили, на които да се опре...
Валерия Велева, "Епицентър"