Лъжливи новини, унижения, мъчения и пропаганда на Кремъл са реалности в Русия. Въпреки всичко Владимир Путин ще бъде преизбран за президент на вота, насрочен за 18 март.
Руският разследващ журналист и експерт по тайните служби Андрей Солдатов (42 г.) е наясно с обстановката в Русия, която наблюдава и анализира от 18 години. Работил е за редица издания, сред които “Известия”, “Московские новости” и “Новая газета”. Сега поддържа свой сайт - agentura.ru, където анализира дейността на тайните служби.
Германският седмичник за политика “Ди Цайт” публикува интервю с Андрей Солдатов. Предлагаме на вниманието ви акценти от интервюто.

              - Господин Солдатов, чувствате ли се сигурен в Русия?

- Изминаха 15 години, когато за първи път попаднах в полезрението на ФСБ. Срещу мен беше заведено следствие за разкриване на държавни тайни. Ето защо разбирам колегите, които през 2017 г. напуснаха Русия. Който в тази страна се занивама с критична журналистика, поема риск. Трябва да се опълчи и на системата за налагане на цензура.

- Как функционира тази система?

- Нападат или убиват журналисти. Случаите, както и при опозиционерите, се разследват от прокуратурата повърхностно. Това е суровата страна на цензурата. Много по-обхватно действа системата на собствената цензура. Режимът изпраща ясно послание: Като критичен журналист самотник не можеш да постигнеш много.

- Когато журналистиката не може нищо да промени, защо да има и критична журналистика? Това се питат много колеги. Мислят, че е по-добре да се предадат. Подобно мислене е целта на правителството.

- В Германия журналистите могат да критикуват политици. Бившият президент Кристиан Вулф загуби поста си след поредица журналистически публикации. Това в Русия би ли било мислимо?

- Руският начин за контрол над медиите се промени. В началото представители на тайните служби упражняваха влияние само върху отделни журналисти. Сравнително бързо обаче разбраха, че е далеч по-ефективно да се контролират цели издателства. Когато се появи конфликт между редактор и критичен репортер, впечатлението е, че е вътрешна работа, с която Кремъл няма нищо общо. Никой не може да докаже, че спирането на дадена публикация е станало заради политически натиск. На журналиста пък му се казва, че е писал крайно емоционално. Критичният му материал не се публикува. Като му се случи два-три пъти, журналистът напуска редакцията. Така функционира системата на цензурата. А правителството винаги може да каже, че няма нищо общо с това.

- В САЩ на мода е точно критичната журналистика - също и заради президента, за когото много се пише и публикува.

- Това е трудно сравнимо с Русия. Много издателства закриха отделите си за разследваща журналистика. Когато през 1999 г. започнах да пиша за руските тайни служби, всяко голямо издателство в Русия имаше собствен отдел за разследване с по няколко репортери. През 2016 г. разследващите журналисти в Москва бяха общо едва осем души. През годините медийните централи бяха разбрали, че е рисковано да поддържат отдели за разследваща журналистика. Огънаха се пред цензурата.

            -Променили се през изминалите години влиянието върху медиите?

- Откогато през 2000 г. Путин дойде на власт, стана много по-трудно да накараш хората да говорят, което е важна част от всяко разследване. Почти всички руски служители, дипломати и политици са обезкуражени да говорят с журналисти. Този проблем засяга всички журналисти, дори и прокремълски настроените. Липсва всякакъв интерес да има каквато и форма на журналистика.

- Какво се прави, когато в Русия се разследва критичен случай с намерението да се публикува?

- Досега ние винаги сме решавали този голям проблем. Когато преди зимните олимпийски игри в Сочи проучвахме техниката за наблюдение, публикувахме историята в британския в. “Гардиън”. Когато текст се появява в чужбина, можеш да се надяваш, че руските медии ще преразкажат историята и така по заобиколен път ще достигне и до руската общественост. Нашите книги първо публикувахме чрез издателство в САЩ, където те отново се превеждат на руски.

- Примерът показва, че въпреки всичко в Русия може нещо да се постигне?

- Та ние не живеем в Северна Корея. В системата „Путин“ има пролуки. Ние ги използваме, за да разпространяваме истината.

- Как цензура и лъжливи новини ще се отразят на президентските избори през март?

- Със сигурност няма да има изненадващи резултати. Твърди се, че над 80 на сто от населението вярват на Путин.

- Вярвате ли на подобна статистика?

- Ние нямаме собствени социологически институти, нито регионални медии, които да провеждат независимо и представително подобни допитвания. Обикновено те се правят по телефона и първият въпрос, на който трябва да отговорите, е как се казвате. Вторият е какво мислите за Путин. Представете си, че живеете в страна, където страхът е част от всекидневието. И вие трябва да кажете името си и какво мислите за Путин. Но дори и въпросните 80 процента да не са верни, не мога да отрека, че Путин е харесван, а извън големите градове дори много обичан. Това, което не знаем с точност, е докога елитът в Москва ще бъде на страната на Путин. Повече от 15 години неговото послание е: На никого другиго не можете да се доверите, освен на Владимир Путин. Така Кремъл дори не премълчава, че всички институции в Русия са корумпирани, че парламентът и почти всички политици, държавни служители и журналисти са корумпирани. Когато недоверието се разпространи в цялата страна, на хората им остава едничкия копнеж за силен лидер. И той в Русия се казва Путин.

- Каква е разликата между новата информационна техника и информационната война по време на Студената война?

- Вече няма никакви правила. В Съветския съюз от 70-те години на миналия век имаше стабилно общество и поне правила, налагани от КГБ, и те бяха известни. Всеки знаеше кои линии не бива да пресича. Днес вероятно зад граница Путин се приема като твърд човек, който държи всичко под контрол и винаги знае с точност следващата си стъпка. Остава впечатлението, че отдавна всичко е било предварително планирано и той винаги е в настъпление. В действителност не е така. Кремъл дълго време беше отчаян и в отбранителна позиция. Тези хора непрестанно се опитват да налагат теории на конспирацията. Възможно е дори сами да си вярват, че са в опасност и под заплаха от страна на Запада.

- Кого визирате?

- Путин и личните му приятели. Те действително вярват на сказанието, че Русия била застрашена крепост. Стане ли нещо в Украйна, се възприема като заплаха за Русия. Когато САЩ предприемат нещо, то автоматично се интерпретира като насочено срещу Русия. Дори, когато в Зимбабве диктаторът е принуден да се оттегли, в Русия се опасяват, че това по някакъв начин е насочено срещу Кремъл.

- Автократични властимащи се нуждаят от външен враг.

- Може путинизмът да има тактически характерни черти. Когато Украйна беше нападната или се нагази в Сирия, зад всичко това имаше план, който да въздейства на Запад. Но в страната властимащият се чувства несигурен. Това принуждава него и тайните служби да действат нервно. В такава обстановка няма правила и планове. Утре могат да решат да нападнат журналисти. После да уволнят директор на театър, просто защото вярват, че трябва да сплашват хората.

- Защо ФСБ има трудности с интернет?

- Какво означава това?

- Путин създаде система за наблюдение, която действа ефективно единствено по време на политическа стабилност. Когато са убедили всеки един, че е безсмислено да се бори срещу правителството, системата функционира. Но когато настъпи криза, примерно природно бедствие, хората започват да пишат в глобалната мрежа. Те генерират огромна информация в интернет и не е възможно Кремъл да ги цензурира. Липсва му техника, но се работи по въпроса.

- В какъв смисъл?

- През 2017 г. бяха приети нови закони, които уж целят да предпазват критичната структура на интернет в Русия. В действителност безнаказано ще има набези срещу Internet Exchange Points.

- Какво ще последва?

- Когато, примерно, се появи криза в Сибир, Кремъл иска да има възможност да изключи интернет в целия регион. Наред с телевизията ще се контролират и онлайн комуникациите. Тези хора искат при нужда да откъснат цял регион от останалата част на страната.

Клуб Z