Втората Световна война е най-големият военен конфликт в историята на човечеството. В тази война има много събития и истории,които са станали легендарни и се възприемат безрезервно от хората.Но много от тях са плод на пропаганда, недобросъвестно представяне на фактите,както и на откровени лъжи и исторически фалшификации.

Една от най-големите битки в тази война се води при Курската дъга между 5 юли до 23 август 1943 година. Приема се,че там се е състояло и най-голямото танково сражение във военната история на човечеството. Според съветската „История на Великата Отечествена война“ Курската операция завършва на 23 август 1943 година с превземането на Харков, а в битките на Курската дъга вземат участие следните военни сили:

-от германска страна-около 900 000 войници, близо 10 000 оръдия и минохвъргачки, 2700 танка, 2000 самолета.

• Работническо-Селската Червена Армия /РККА/-1 200 000 войници, 20 000 оръдия и минохвъргачки, 2 800 самолета.

Дълго време ни учеха и убеждаваха,че битката на битките в цялата военна операция при Курската дъга е танковото сражение при село Прохоровка, в която бронетанковата мощ на Вермахта е съкрушена,а Работническо-Селската Червена Армия постига небивал военен успех.Но такава ли е истината и има ли факти,които съветската пропаганда съзнателно и старателно крие и изопачава в продължение на дълги години ?

Да започнем с първата неистина: най-голямато танково сражение в историята всъщност се е състояло в началото на Втората Световна война в района на Дубно-Луцк-Ровно.Стига се до смайващата ситуацията,в която германски пехотни части разгромяват съветски танкови съединения. Разгромът на РККА е катастрофален.Куриозното е, че от всички военни трофеи, които Вермахта пленява в тази битка, камионите са най-малко.По обясними причини.

Но да се върнем на битката при Прохоровка. Преди известно време Германия отвори архивите си от Втората Световна война и станаха известни факти и обстоятелства, хвърлящи нова светлина върху бойните действия около село Прохоровка.От тези факти става ясно, че Работническо-Селската Червена Армия не само не постига грандиозна победа, а напротив-това е едно от най-тежките поражения на танковите войски на РККА.

За разгрома на РККА край село Прохоровка отдавна говори германският военен историк Карл-Хайнц Фризер, но сега тази негова версия потвърди и британският историк Бен Уитли. Той открива в Националния Архив „Колидж Парк“ в щата Мериленд германски разузнавателни снимки и архивни записки от Източния фронт в дните на Курската операция.Те с максимална достоверност и яснота доказват катастрофалното поражение на танковите войски Работническо-Селската Червена Армия.Цитираме:

„Съгласно многогодишната версия в битката при Прохоровка,в хода на германската операция „Цитадела“, в боя се срещат 850 съветски танка и 800 танка на Вермахта.Пак според съветската пропагандна историография са били унищожени 400 германски танка.Истината е, че срещу 672 съветски танка се противопоставят 186 германски. Вечерта, след прекратяване на бойните действия, загубите са 235 съветски танка и…..5 германски и то на територия от няколко квадратни километра.“

По време на бойните действия със своята некадърност се отличава командващият 5-та гвардейска танкова армия генерал Павел Ротмистров.Той струпва съветските танкове при един тесен мост и те стават идеална мишена за двата батальона от 2-ри танков корпус на СС .

Както пише Рудолф фон Рибентроп-син на външният министър на Райха-пряк участник в сраженията при Прохоровка:

„Това беше ад от огън,дим,горящи Т-34,убити,ранени…“

Само 4 танка „Тигър“ по командването на Михаел Витман унищожават 55 съветски танка.

След няколко дни самолети на „Луфтвафе“ правят разузнавателни снимки на театъра на бойните действия от 14-16 юли 1943 год.На предната линия има повече от 100 разбити съветски средни танка Т-34 и леки Т-70.Недалеч от предната линия има още 55 унищожени танка-32бр. Т-34, 12 бр.Т-70 и 11 бр. британски „Чърчил“.

В Генералният щаб на РККА считат тази битка за едно най-големите сражения с участие на бронетанкови съединения.Командването на тази битка се води от генерал-лейтенант Павел Ротмистров, а от страна на Вермахта командващ е оберстгрупенфюрер СС Паул Хаусер.

С оглед на техническите характеристики на танковете двете страни прилагат различни тактики за водене на боя. Съветските танкови части се стремят към близък бой /броня в броня/,поради причината,че дистанцията на ефективност на 76-мм.оръдие на Т-34 е не повече от 800 метра, а оръдието на „Тигър“ и“Фердинанд“ -до 2 км. далекобойност.Тук е мястото да отбележим, че в тази битка своето бойно кръщение получават немските танкове „Тигър“ и „Пантера“.Те са само няколко танкови роти,но са с изумителна ефективност,като категорично доказват превъзходството си над страшните дотогава съветски танкове Т-34 и КВ.

Общата сметка е,че 5-та гвардейска танкова армия губи повече от 313 танка и самоходни щурмови оръдия:

-2-ри танков корпус-113 танка

-18-ти танков корпус-84 танка

-2-ри гвардейски танков корпус-54 танка

-2-ри танков корпус-22 танка.

В периода от 5 до 8 юли са извадени от строя 527 съветски танка,като 372 са безвъзвратно унищожени.

Докладът за битката при Прохоровка докарва Сталин до ярост.Представителят на Върховният главнокомандващмаршал Василевски докладва:

„В течение на 2 дни в боевете 29-ти танков корпус на Ротмостров загуби 60% от машините си:18-ти корпус-30% от машините си.“

В спомените си генерал Ротмистров пише:

„Върховният главнокомандващ искаше да ме отстрани от длъжност и едва не ме даде под съд.“

Бойните действия на 5-та гвардейска танкова армия при Прохоровка стават предмет на разследване на специална комисия под председателството на члена на Държавният комитет по отбрана и член на Политбюро Георгий Маленков. Изводите на тази комисия и досега са засекретени в секретния Архив на Президента на Русия.Но общият извод е ясен:

„Действията на 5-та гвардейска танкова армия под командването на генерал Ротмистров са характеризирани като „образец за некадърно проведена операция.“

Никита Хрушчов в своите спомени „Времена.Хора.Власт.“описва ситуацията, когато с маршал Жуков и генерал Ротмистров инспектират полесражението при Прохоровка:

„На бойното поле се виждаха много разбити танкове-и наши и противникови. Появиха се различия в оценката за загубите-Ротмистров виждаше повече унищожени немски танкове,а аз виждах повече наши.“

Сам Ротмистров в писмо да Жуков на 20.08.1943 год. пише:

„Когато немците минат в отбрана ни лишават от преимуществото на маневреността на нашите танкове и благодарение на далекобойността на техните танкови оръдия,намирайки се в пълна за нас недосегаемост,ни нанасят огромни загуби и ние не сме в състояние да спечелим никакво превъзходство.“

Военният историк Лев Ломуховский отбелязва,че в следвоенното време, особено след излизането на книгата на Павел Ротмистров „Танковото сражение при Прохоровка“през 1960 година, потокът от славословие по адрес на танковата армия и нейното командване неимоверно се засилва при всяка годишнина от Курската битка.

За съжаление фондовете на Централният Военен Архив при Министерство на отбраната са засекретени в секретния архив на Президента на Русия.

Павел Ротмистров, опирайки се на авторитета си на главнокомандващ бронетанковите войски и заместник-министър на отбраната на СССР, оформя гледната точка за събитията при Прохоровка. При това той удобно забравя за разследването на комисията “Маленков“ и нейните изводи, а също и своята трезва и адекватна оценка в писмото си до Жуков от 20.08.1943 година.

Какви изводи могат да се направят от събитията около битката при Прохоровка? Ясно е, че РККА губи категорично битката, но въпреки тежките загуби в жива сила и бойна техника все пак германците за пръв не могат да спечелят победа със стратегически последици и не могат да проведат планираното лятно настъпление. Няма обаче и решително контранастъпление от РККА. Оформилата се патова ситуация практически показва, че това е краят на илюзията на немския генералитет за окончателна победа в безкрайните руски простори. 

Длъжни сме да отбележим и още един факт с огромно значение за крайния изход на Курската операция. В разгара на битката идва вестта за десанта на Съюзниците в Южна Италия.По личната заповед на Хитлер 4-ри танкови дивизии са прехвърлени, за да се подкрепи Западният фронт. Хитлер смята, че опасността за Фатерланда е много по-голяма от Запад, отколкото от болшевишка Русия. Но каквито и да са били мотивите на Хитлер, липсата на тези дивизии притъпява ударната мощ на Вермахта и оказва решаващо влияние върху изхода на цялата операция.

Накрая можем да завършим: така се създават митовете…

Автори

Франк Докич Добротин Неврокопски

Използвани са материали от „Die Welt“ „Newsru“ „InoPressa“ „Реальний мир“

Ivo.bg