Серж Саркисян, който управляваше Армения като президент от 2008 г. до този месец, беше предан довереник на Владимир Путин. През 2013 г. след среща с руския президент той внезапно прекъсна преговорите с Европейския съюз и вместо това се присъедини към оглавявани от Москва организации в икономиката и сигурността.

При посещение във Вашингтон няколко години по-късно той откровено ни каза, че неговата малка кавказка страна с близо 3-милионно население не е имала особен избор, тъй като арменците, работещи в Русия, осигуряват една пета от нейния брутен вътрешен продукт, а руски компании са монополизирали енергийните й ресурси. "Арменският коняк всъщност не може да бъде продаван в Париж", обясни той, пише в анализ "Вашингтон пост".

Саркисян обаче подцени собствените си граждани, когато се опита да подражава на Путин, извършвайки класически ход в негов стил. Тъй като беше ограничен от конституцията до два президентски мандата, той прокара конституционна поправка, прехвърляща повечето изпълнителни правомощия към министър-председателя, а после беше избран от парламента на поста, въпреки че години наред отхвърляше подобна възможност. В резултат се стигна до 11-дневни разрастващи се масови демонстрации, които вчера принудиха Саркисян да напусне поста. "Сгреших", каза той в изявление.

Не е ясно дали оттеглянето на Саркисян ще доведе до истинска промяна в управлението на Армения или в раболепната й позиция към Кремъл. Благодарение на манипулирани избори управляващата партия има доминиращо мнозинство в парламента, а водачът на протестите от миналата седмица - дългогодишният дисидент Никол Пашинян, контролира само девет от 105-те места.

Въпреки това народният бунт е удар върху насърчавания от Путин авторитарен политически модел, който се разпространява не само в други бивши държави от съветския блок, намиращи се в орбитата на Русия, но и в Турция, където управникът Реджеп Тайип Ердоган се надява да завърши през юни прехода от министър-председател към всесилен президент.

Няма съмнение, че Путин погрешно ще изтълкува неочакваното отхвърляне. Обхванати от цинизъм, руският управник и неговата клика са неспособни да приемат, че са възможни спонтанни политически въстания на разгневени общества. Според тях те трябва да са резултат от държавно направлявани заговори, подобно на намесите на самата Русия в демократични избори на Запад. Путин обвини ЦРУ и други разузнавателни служби за бунтовете, които свалиха подкрепящите Москва правителства в Украйна и Грузия, а когато хиляди руснаци протестираха срещу изборните измами и собствения му преход от министър-председател към президент през 2012 г., определи ХилЪри Клинтън за лично отговорна.

Наистина е вярно да се каже, че правителството на Тръмп нямаше нищо общо със събитията в Армения. Единствената американска реакция на демонстрациите беше меко изявление на посолството в Ереван, призоваващо правителството към "сдържаност" и същевременно приканващо протестиращите да "предотвратят изостряне на напрежението". Това, което изкара арменците по улиците, не бяха чуждестранни провокации, а фактът, че надеждите, които Саркисян възлагаше на Русия, не се оправдаха. През неговото десетгодишно управление икономиката изпадна в застой. Около 10 процента от населението напусна страната, а 30 процента от тези, които останаха, са под официалния праг на бедността.

Може да се очаква, че Путин ще окаже натиск върху приемника на Саркисян на министър-председателския пост, който и да е той; освен икономическите лостове, които притежава, Русия поддържа военна база в Армения. Това обаче няма да подобри живота на арменците. По-вероятно е то да засили съпротивата им срещу бандитския, проникнат от корупция и икономически провален модел, какъвто е путинизмът.

Клуб Z