Лъжата на управляващите в Армения, прекопирана от арогантния руски управленски модел, издържа на арменския майдан само 11 дни улични протести.

Те се разрастваха с всеки изминат ден, откакто президентът Серж Саркисян уж се раздели с властта след два мандата като президент, за да скочи в премиерското кресло: номер, усвоен по схемата на рокадите между Путин и Медведев в Русия.

Днес имитаторът на руската схема за запазване на личната власт подаде оставка под натиска на нова, огромна демонстрация в Ереван и в други градове в Армения.

Саркисян, който получи публична подкрепа от Путин на новия си приерски пост в своевременно конституционно прекроената като за него премиерска република, явно е бил “посъветван” да не се инати повече, за да не стане по-зле в най-важната руска военна база в тази част от света (ако не и изобщо в чужбина), в каквато Армения бе превърната след разпадането на СССР.

Незавидна е съдбата на руските клиенти. Макар Серж Саркисян да не афишираше любовта си към Кремъл, беше ясно, че Путин беше заложил на него. Но за разлика от Русия, Армения е бедна и не разполага с природни ресурси за подкупване на населението. При цялото си желание да помогне в изхранването на още бедни гърла, Москва не можеше да компенсира верността на Ереван с дотации извън финансовите възможности на Русия, ангажирана пряко с военни авантюри в Сирия и Украйна.

Саркисян опита (почти) всичко: от дебелокож отказ за преговори с протестиращите, през кратка среща с техния лидер Никол Пашинян и неговото арестуване след нея, докато днес стигна до извода че водачът на протестите е …прав. Това заявява самият Серж Саркисян в прощално обръщение, в което обявява оставката си, за да има “мир, хармония и логика” в Армения (  след като дори и униформени военни се присъединиха към уличните протести).

Големият въпрос спрямо малката 3 милионна Армения е как ще реагира московският й ментор. Досега протестиращите с нищо не са провокирали Кремъл, взимайки си поука от разправата на Путин с Грузия през 2008 г. и с вероломното възползване на Русия от хаоса в Украйна за откъсване на Крим през март 2014. Още повече, че за разлика от Грузия и Украйна, Армения е превзета отвътре от руски войски и те могат да бъдат задействани моментално.

Арменски майдан? Май, да. По различен е по форма в частта, в която протестиращите срещу руската клиентела във властта пазят “радиомълчание” спрямо самата Москва, за да не й дадат явен повод за намеса.

Но и доста по-бърз по отношение на резултатността на майдана.

И още нещо: никъде не се вижда “ръката на Ващингтон”, “соросоидите”, “ психодесните”, “еврогейските” чиновници и прочее дежурни измислени виновници за създаването на врагове на Русия навсякъде по света, заслугата за което има само самият Кремъл.

А какво ли си мисли за ефекта от изчепването на народното търпение (почти) несменяемият във власта премиер Борисов, чиято мечта е на следващите избори да покори и президентския връх?

Ivo.bg