"Сандан паша", "бизим Яне" на отоманците бастисва Борис Сарафов. Само "бизим Яне" да беше ибрикчия на Нуредин бей![]()
Яне Сандански, "Сандан паша", "бизим Яне" ("нашият Яне") на отоманците, бастисва големия български воин Борис Сарафов, "Ванче", този велик българин от Македония, не е пропуска да му заформи вендета, организирана от него, въпреки че заповедта е от Войводата Тодор Александров.
Няма как да качим като заглавна снимка на "Яне ле, бело гърло", този шлякан мерзавец, затова отпред е големият Борис Сарафов, герой от Илинден, когото измекяринът "бизим Яне", ибрикчията на Нуредин бей, поръчва на наемника Тодор Паница.
![]()
Яне Сандански - "бизим Яне"
Да, де, обаче има град Сандански, няма Тодор Александров и Ванче Михайлов, мразени от комунягите, измекяри на рашките, техните ибрикчии не са изпускали властта, какво и да ви редят, питайте Делян Пеевски и Генерала.
Сандански вижда основната пречка за амбициите си при истинските български воини сред "върховистите", водени от задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.
През 1907 година Георги Герджикович, всъщност заверата се реди от коменданта на двореца майор Митович и кинтите са от Фердинанд, се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства, с които е организирано покушението срещу задграничните представители - Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Разстрелът е организдиран и финансиран не само от "двуфазния" Фердинанд, но и от представители на Руското посолство и сръбското разузнаване в България. Турците са воини, не влизат в заверата, за да не се цапат вероятно с мръснишката "гяурско"-болшевишко-Рашка, тоест сръбска, дунанма, или да не обслужват рашките и сърбите. Каквото и да е било, не се омазват като техния "бизим Яне" во сите лайна со говна.
На организирания Кюстендилски конгрес на ВМРО от великия Тодор Александров Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт - "първенец" е "бизим Яне" през 1915 г., последвал го болшевишкият агент Тодор Паница, застрелян на 8 май 1925 г. от Мелпомена (Менча) Кърничева, съратничка, любов и сподвижничка на Ванче Михайлов.
Няма как да "пропусне" Иван Михайлов "бизим Яне" на османците, Фердинанд и болшевиките.
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците, приема идеите на османизма за създаване на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята, но освен идеологията не отказва месечна заплата от 50 златни турски лири, уредена от неговия куратор Нуредин бей.
![]()
Яне Сандански - "бизим Яне", и Нуредин бей
"Бизим Яне" обаче се представя лъжовно като "автономист", на банкет с български офицери Сандански вдига тост за автономна Македония, което провокира скандал. Офицерите заявяват, че след толкова много жертви от българска страна за никаква автономна Македония не може да става и дума, те обаче не го "нареждат", бастисва го автономистът Ванче Михайлов.
Яне Сандански е слуга и на "двуфазния" Фердинанд, праща му фейк телеграма, в която го "заплашва" да не води страната против Русия, а иначе влиза тайно в двореца като в мелнишки хан, където освен кинти получава и заповедта на Кобурга да бастиса големия воин Борис Сарафов, дворцовите мерзавци след това скатават Тодор Паница, който застрелял поручик Сарафов.
И така докато Менча Кърничева не прави в Бургтеатър във Виена, столицата на ЧК, болшевишкия агент Тодор Паница курбан за Македония, тази смела аромънка, влахинка, македонка и българка, която застава за България и Македония заедно с "Ванче".
![]()
Менча Кърничева и Ванче Михайлов
Сандански е амнистиран от властите, но Тодор Александров не оттегля смъртната му присъда от ВМРО. "Бизим Яне" е знаел, че ВМРО ще го "накаже", евфемизъм на "Ванче", и заявява - "Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият. Няма смисъл да се пазя". Така и става, карадачки пистолъ го застига на 21 април 1915 г.
Само че след като е праснат, "санданистите" организират вендета и разстрелват Тодор Александров на 31 август 1924 г.
![]()
Е, след това е великият Ванче Михайлов, апропо, роден на 26 август 1996 г., затова и днес реднахме за "бизим Яне", когото "Ванче" нарежда.
Иван Михайлов не пропуска никого от болшевишките и сръбски дьонмета - нито Димитър Влахов, нито Димо хаджи Димов, нито Тодор Паница, нито Александър Протогеров, вендетата за Тодор Александров срещу гелметата на "бизим Яне" е епична.
bgsniper.com |

.jpg)





























.jpg)







