На 26 ноември 2010 г. Путин се подигра по време на икономически форум, организиран в Берлин от “Зюддойче цайтунг, че противниците на руските газопроводи явно предлагат ЕС да мине на дърва, които обаче също са в Сибир.

Днес саркастичната му забележка беше буквално повторена най-папагалски от Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. Единствената разлика в нейното изявление беше, че тя не спомена конкретно Сибир, а само намекна, че и дървата за огрев също се намират в Русия.

По всичко личи, че Москва е страшно ядосана от резолюцията на Европейския парламент, която с голямо мнозинство порица вчера плановете за създаване на “Северен поток 2 ” като политически проект на Кремъл, предназначен да засили зависимостта на ЕС от Русия.

Защо Москва се гневи толкова във връзка с един документ, който няма силата сам по себе си да спре въпросния проект?

Отговорът на този въпрос се крие в същина на руската зависимост от западните пазари и технологии. Докато ЕС може да оцелее без руския внос, каквито и загуби да претърпи по трасето на търговията с руски суровини, утъпкано още по времето на студената война, то за руската икономика загубата на европейските пазари би била фатална.

Ето защо Кремъл реагира като “ранена в сърцето пантера” (по израза на поета Вапцаров, разстрелян в Царство България за шпионаж в полза на СССР).

СССР винаги е разчитал на лакомията на проспериращите западни капиталисти, за да си пласира подземната продукция – единственото, с което може да заинтригува развития запад като търговски партньор. Още Ленин отбелязва с присъщия му цинизъм: капиталистите не разбират, че болшевиките им продават въжето, с което ще ги обесят.

Съветският съюз междувременно се спомина. Не успя да обеси запада, а “само” пороби източната част на Европа. Но през всичките години на индустриалната и последвалата технологична революция тази огромна империя си остана бавно развиваща се и зависима от западната валута, чрез която да внася от напредналия свят ключови за съществуването си стоки.

В СССР още смятаха в магазините с примитивни сметала (когато дори в НРБ вече бяха въведени калкулаторите), докато на запад бушуваше скокообразното развитие на науката и технологиите в рамките на свободния обмен на научна информация, достъпна в свободния свят с едно щракване на компютърния клавиш. Свободният свят победи чрез свободата си, контрастираща с параноичната, затворена и закостеняла, безнадеждно изоставаща “съветска система”.

Путин явно не е разбрал поуката от основния исторически урок, според който свободата носи просперитет. Конфронтацията му със запада може да му помогне да се закрепи на плещите на един приучен от столетия към несвобода народ, но това няма да му донесе мечтаното “величие”. Нито в личен план, нито за оглавяваната от него федерация, претендираща да си върне съмнителния съветски блясък (завършил с “големия взрив”, предизвикан от прекалено “блестене”).

Днешна Русия е не по–малко зависима от вноса от запада, отколкото СССР. Путин един ден ще бъде признат за виновен от собствения му народ, когато критична маса руснаци осъзнаят, че е похарчил баснословни приходи от приказните природни богатства на страната за ирационални цели, като завръщането към милитаризацията, вместо да ги вложи във фундамента на държавата под формата на инвестиции в развитие на инфраструктурата и производството чрез наблягане на развитието на науката. Путин и режима му осъдиха на бъдеща смърт чрез самообесване огромната държава, от която по официални статистически данни повече от половината население изразява готовност да избяга на запад при първа възможност.

За “шегаджиите” от Москва остава да се посмеят глуповато на собственото си остроумие със  забележки за отоплението на Европа или да злорадстват, че американският сенаторът Маккейн вече не е между живите, за да оглави отново руската пропагандна класация на най-големите “русофоби” в света. Той обаче беше прав да каже, че Русия не е нищо повече от една огромна бензиностанция, суровинен придатък на запада. И тя тресе от ужас да не я заобиколят (както самата Русия опитва да заобиколи превърнатата във враг Украйна) и да не загуби клиентите си.

В Москва се разнесе вой, когато традиционното лакомите за руските суровини европейци все пак почетоха паметта на Маккейн, макар и само с един политически жест. Засега.

Апропо, със сигурност резолюцията на Европейския парламент има нещо общо с позицията на Вашингтон срещу “Северен поток 2”. Когато обаче в Москва се жалват от това, трябва да им е ясно, че дори решението да е взето в Страсбург под натиска на САЩ, то показва кого все пак избират европейците, кой им е по-важен, когато бъдат поставени пред избор.  

Това е нечестна конкуренция, оплакват се днес в Русия разни началници. Сякаш е адски честно Русия да се опитва да обеси Украйна чрез “Северен поток 2”, като я лиши от транзита на руски газ и съответните приходи от него, въвличайки в тази геополитическа маневра Германия.  

Виещите на умряло в Москва не са точно тези, които могат да пледират за честност от страна на когото и да било в голямата глобална битка за надмощие, в която газят граници на съседи като Грузия и Украйна с танкове по суша и с кораби по (Азовско) море.  

Ivo.bg