Калина Андролова: Ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и той ще е премиер![]()
Непрестанните ултиматуми на "ДПС – Доган" към ГЕРБ да не "ползва" подкрепата на Пеевски, всъщност създават принуда ГЕРБ да ползва подкрепата на Пеевски. Не е ли парадоксално, че "ДПС – Доган" със странното си поведение постига точно обратното на това, което иска да постигне. Защото, когато ГЕРБ непрекъснато ЗАВИСИ ОТ КОЛЕБАЕЩАТА СЕ ПОДКРЕПА на "ДПС – Доган", то на Борисов му се налага да приема подкрепа от други формации включително "ДПС – Ново начало", поне докато България получи зелена светлина за еврозоната.
Това, което групата на Доган произвежда като резултат е, че тласка Борисов да се съобразява много повече с политическото присъствие на Пеевски. Тоест влиянието, срещу което "ДПС – Доган" се жалват, всъщност нараства многократно именно заради техните искания, промени в настроението, декларации, заявления и внасяне на несигурност. Вероятно "ДПС – Доган" са помислили върху това, че в момента са НА ТОПЛО и ЗАЩИТЕНО в правителството, което донякъде ги спасява от неяснотите и опасностите, идващи отвън.
Затова не е лошо да си представят за една минута как правителството се разпада, идват избори, в които Пеевски ще се раздаде още повече, за да бъде втора политическа сила. ("Меч" и "Величие" също работят в тази посока, те са в ролята на екстракорпорална литотрипсия, ползват се за разбиване отвън на по-голямата формация на Костадин.) А ако "ДПС – Ново начало" стане втора политическа сила, почти сигурно е, че ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и с премиер Пеевски.
И въпросът е, тогава парламентът по-готини членове на регулатори ли ще избере?! Някой от тези, дето скачат за регулаторите днес, сметнал ли е това уравнение?! На "ДПС – Доган", които най-добре познават Пеевски, как им изглежда такава перспектива от гледна точка на необратимия разрив между Доган и Пеевски? Искрено се надявам, когато пишат декларации и си оттеглят всеки ден подкрепата, да калкулират и страстта, която Пеевски изпитва по усещането, че АКО ПОЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА СЕ РАЗПРАВИ С ТЯХ ДО БЕЗ ОСТАТЪК?!
Защото тази страст на следващите избори ще се превърне в разрушителна необходимост. Така че "ДПС – Доган" е по-удачно да си стоят на топличко, вместо да ритат коня, на който седят, щото като тръгне конят към следващите избори, ще увиснат на клона, на който им е закачена примката. Точно като във филмите за Дивия запад. Когато поискаш повече, може да загубиш и малкото.
А иначе "ДПС – Доган" знае всичко за властта, включително и това, че тя въобще е поносима, само когато успява да прикрие част от същността си. Властта е толкова по-силна и устойчива, колкото по-добре успява да скрие собствените си механизми, според които се случва. В крайна сметка "ДПС – Доган" съзнателно тикат ГЕРБ в зависимост от Пеевски, ще си помисли човек, че вече работят за задачите на Пеевски, но в ролята на неудачниците, които създават само фон за успеха на главния литературен герой.
Доган имаше огромен шанс в началото на разцеплението с Пеевски, но показа, че не може да се организира, и че няма нито сили, нито идеи, нито пък контролира механизмите на управление на собствената си партия. Властта на Доган беше извлечена от Пеевски по най-древната схема – пари, пиянство, мързел и разгул. Този, който ти предоставя удоволствието и излишъците, този, който ДАВА, той те контролира и деградира, вкарва те в зависимост и започва да управлява механизмите, на които се основава партийната и политическата власт.
Тоест аутсорсингът на най-важните партийни задачи, особено такива, свързани с финансирането и организацията на партийните структури, извличат фактическото лидерство. Особено, ако вторият човек е с естествена вътрешна структура да упражнява влияние и неформална власт. Така че Доган загуби, когато всички очакваха, че може да спечели. Включително и аз очаквах, че Доган съществува.
Но той загуби, защото в действителност вече е бил загубил много отдавна. И партията, и себе си. Всичко изглежда много лесно и естествено, когато си най-големият шеф, да си гледаш удоволствието и някой друг да ти върши работата, да разчиства, да прави пари, да създава влияние. А ти само да се ползваш от благините. Само че този, който работи неуморно да създава силата, той Е силата. Закономерност при създаването и трансфера на сила. Който ти осигурява сила, той може и да ти я отнеме, когато пожелае.
Калина Андролова, ФесйбукНепрестанните ултиматуми на "ДПС – Доган" към ГЕРБ да не "ползва" подкрепата на Пеевски, всъщност създават принуда ГЕРБ да ползва подкрепата на Пеевски. Не е ли парадоксално, че "ДПС – Доган" със странното си поведение постига точно обратното на това, което иска да постигне. Защото, когато ГЕРБ непрекъснато ЗАВИСИ ОТ КОЛЕБАЕЩАТА СЕ ПОДКРЕПА на "ДПС – Доган", то на Борисов му се налага да приема подкрепа от други формации включително "ДПС – Ново начало", поне докато България получи зелена светлина за еврозоната.
Това, което групата на Доган произвежда като резултат е, че тласка Борисов да се съобразява много повече с политическото присъствие на Пеевски. Тоест влиянието, срещу което "ДПС – Доган" се жалват, всъщност нараства многократно именно заради техните искания, промени в настроението, декларации, заявления и внасяне на несигурност. Вероятно "ДПС – Доган" са помислили върху това, че в момента са НА ТОПЛО и ЗАЩИТЕНО в правителството, което донякъде ги спасява от неяснотите и опасностите, идващи отвън.
Затова не е лошо да си представят за една минута как правителството се разпада, идват избори, в които Пеевски ще се раздаде още повече, за да бъде втора политическа сила. ("Меч" и "Величие" също работят в тази посока, те са в ролята на екстракорпорална литотрипсия, ползват се за разбиване отвън на по-голямата формация на Костадин.) А ако "ДПС – Ново начало" стане втора политическа сила, почти сигурно е, че ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и с премиер Пеевски.
И въпросът е, тогава парламентът по-готини членове на регулатори ли ще избере?! Някой от тези, дето скачат за регулаторите днес, сметнал ли е това уравнение?! На "ДПС – Доган", които най-добре познават Пеевски, как им изглежда такава перспектива от гледна точка на необратимия разрив между Доган и Пеевски? Искрено се надявам, когато пишат декларации и си оттеглят всеки ден подкрепата, да калкулират и страстта, която Пеевски изпитва по усещането, че АКО ПОЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА СЕ РАЗПРАВИ С ТЯХ ДО БЕЗ ОСТАТЪК?!
Защото тази страст на следващите избори ще се превърне в разрушителна необходимост. Така че "ДПС – Доган" е по-удачно да си стоят на топличко, вместо да ритат коня, на който седят, щото като тръгне конят към следващите избори, ще увиснат на клона, на който им е закачена примката. Точно като във филмите за Дивия запад. Когато поискаш повече, може да загубиш и малкото.
А иначе "ДПС – Доган" знае всичко за властта, включително и това, че тя въобще е поносима, само когато успява да прикрие част от същността си. Властта е толкова по-силна и устойчива, колкото по-добре успява да скрие собствените си механизми, според които се случва. В крайна сметка "ДПС – Доган" съзнателно тикат ГЕРБ в зависимост от Пеевски, ще си помисли човек, че вече работят за задачите на Пеевски, но в ролята на неудачниците, които създават само фон за успеха на главния литературен герой.
Доган имаше огромен шанс в началото на разцеплението с Пеевски, но показа, че не може да се организира, и че няма нито сили, нито идеи, нито пък контролира механизмите на управление на собствената си партия. Властта на Доган беше извлечена от Пеевски по най-древната схема – пари, пиянство, мързел и разгул. Този, който ти предоставя удоволствието и излишъците, този, който ДАВА, той те контролира и деградира, вкарва те в зависимост и започва да управлява механизмите, на които се основава партийната и политическата власт.
Тоест аутсорсингът на най-важните партийни задачи, особено такива, свързани с финансирането и организацията на партийните структури, извличат фактическото лидерство. Особено, ако вторият човек е с естествена вътрешна структура да упражнява влияние и неформална власт. Така че Доган загуби, когато всички очакваха, че може да спечели. Включително и аз очаквах, че Доган съществува.
Но той загуби, защото в действителност вече е бил загубил много отдавна. И партията, и себе си. Всичко изглежда много лесно и естествено, когато си най-големият шеф, да си гледаш удоволствието и някой друг да ти върши работата, да разчиства, да прави пари, да създава влияние. А ти само да се ползваш от благините. Само че този, който работи неуморно да създава силата, той Е силата. Закономерност при създаването и трансфера на сила. Който ти осигурява сила, той може и да ти я отнеме, когато пожелае.
Калина Андролова, Фесйбук |