Сегашният разкол между Украйна и Русия носи не само религиозен характер, но и геополитически. Той преобръща опитите на Москва да удържи Киев в своята политическа орбита и да възстанови влиянието си в постсъветското пространство. Той нанася и удар по концепцията за "Руският свят", който по замисъла на Владимир Путин, трябва да включва братските народи на Украйна и Беларус, които са свързани с православието.

Въпреки че московският патриарх е получил правото да ръкополага патриарха на Киев още през 1686 година, вестникът припомня, че през 1990 година, след разпадането на СССР, украинската православна църква се отцепва от Москва. А през 2014 година, когато РПЦ отказва да заклейми кръвопролитията в Донбас, редиците на украинската църква стават още по-сплотени.

Сега, ако през ноември Валтоломей даде пълна автономия на украинската църква, това несъмнено ще бъде нов импулс за поддръжниците на украинската независимост. Това ще увеличи и шансовете Петро Порошенко, който активно се обявява за религиозната свобода на Киев, да бъде преизбран за президент. 

Така руският президент ще получи силен удар. Путин си избра като помощник РПЦ в опита си да възстанови статута на Русия като велика сила. Той използва църквата за създаването на образ на Русия като на пазител на традиционните ценности, на които държат и популистките и националистическите движения в Европа.

А загубата на киевския патриарх принизява Русия в православния свят и й дава много по-малко основания да претендира за званието на Третия Рим. Освен това е демонстрация докъде могат да стигнат опитити за вбиване на клин между руснаците и украинците.

Моментът сега е още по-опасен, коментира "Файненшъл таймс", защото всичко се развива на фона на срива на рейтинга на Путин заради пенсионната реформа. В Киев и на Запад се страхуват, че Кремъл може да прибегне до военна сила, за да защити своята църква и да попречи на преминаването на киевския патриарх под юрисдикцията на Константинопол. Потенциално такива действия могат да предизвикат нови кръвопролития.