Гари Каспаров: До момента Путин не печели, но и не губи войната
Гари Каспаров даде специално интервю за БНТ. Познавате го като шампион по шахмат, който в продължение на десетилетия е номер едно в световния шах, като подобрява всички значими рекорди на времето си. След спортната кариера влиза в руската политика – едно особено опасно занимание. Бил е лидер на партия, критична към Владимир Путин, поради което е подложен на политически репресии и арести и така се стига до момента, в който един ден той напуска Русия и повече не се връща.
Установява се в Ню Йорк и оттогава е търсен събеседник за анализи и коментари от някои от най-реномираните американски и световни медии и предавания.
Това е първото му интервю за БНТ след началото на войната в Украйна и то става благодарение на Силвио Данаилов, мениджър на Веселин Топалов и личен приятел на Каспаров.
- Г-н Каспаров, минаха вече почти 6 месеца от началото на войната в Украйна. Как оценявате реакциите и действията на международната общност, в частност на международните организации и то в контекста на това, което направи преди две седмици "Амнести интернешънъл" - първо критикуваха действията на украинските сили, след което се извиниха за това, но препотвърдиха резултатите на доклада си.
Гари Каспаров: Първо войната започна преди 8 години, трябва да сме наясно с това, началото на войната срещу Украйна, започната от Путин, беше на 14 февруари 2014 г. с анексирането на Крим. Тогава в Източна Украйна пропутинските групировки се опитаха да разединят страната. През 2014 г. опитът на Путин да завземе по-голямата част от Източна и Южна Украйна се провали и през 2022 година той просто продължи.
Трагично е, че тази война се подготвяше задкулисно в продължение на много години, Путин криеше намеренията си, руската пропаганда разпространяваше 24 часа на ден неверни твърдения, че Украйна не е независима държава, а Русия се опитваше да завземе територии. През това време международната общност не искаше да види и да чуе злото. Европейските лидери, водени от Германия, продължаваха да увеличават газовите доставки от Русия и така да увеличават богатството на Путин. По този начин той успя да подсили армията си, с която мислеше, че би могъл да завладее Европа.
Този срамен доклад на "Амнести интернешънъл", за който вие говорите, би трябвало да доведе до затваряне на тази организация. Подобно на много други западни организации, аз няма да се спирам на причините. "Амнести интернешънъл" е под влияние на кремълската пропаганда.
Има толкова много агенти на влияние, лобисти и симпатизанти на Путин в Европа и САЩ, които използват всяка възможност да разпространяват кремълските наративи. В медиите и в международни организации има бивши държавни служители и политици, които подкрепят неговите тези. Путин имаше 22 години на разположение, за да купи влияние и застъпници, които в момента използва много ефективно.
- Възникнаха много въпроси от това, което казвате. За начало, в какво състояние са мрежите на влияние на Путин от лоялни лобисти, политици, журналисти и други?
Гари Каспаров: В момента виждаме, че има известно разединение, защото за изненада на Путин и неговите поддръжниците, общественото мнение в голяма част от страните в Европа подкрепя Украйна. Не съм сигурен дали в България е така, може би не, чух, че обществото е разделено на половина по темата. Но в повечето европейски страни, на първо място Полша и Балтийските републиките, както и в страните от Западна Европа, правителствата предприеха мерки под натиска на общественото мнение.
За изненада на Путин свободният свят в момента напълно подкрепя Украйна, макар че не предприемат всичко, което биха могли. Мерките, които до момента бяха предприети, бяха много по-малко от това, което украинците поискаха и много повече от това, което Путин очакваше.
- По повод на подкрепата за Украйна в българското общество, трябва да отбележа, че по-голяма част от гражданите подкрепят украинската кауза. Но вие споменахте Германия и Франция. Как оценявате действията на техните лидери. Те разговаряха с Путин по телефона, използваха средствата на дипломацията в началото на войната...
Гари Каспаров: Както вече казах, това не е достатъчно, но са стъпки в правилната посока. Когато Еманюел Макрон се опита да води преговори, това беше абсолютен провал, защото Путин не е готов на компромиси, той иска да спечели тази война и да завладее територии, а украинците не са готови да отстъпят и сантиметър от територията си. Няма място за преговори.
Що се отнася до Германия, канцлерът Шолц не е най-решителният политик. Не мисля, че той някога си е представял, че ще води държавата във време на война. Предшественичката му Меркел постави Германия в пълна зависимост от евтиния руски газ, а сега немската икономика страда от тази зависимост, така че за Шолц в момента е трудно да маневрира в тази обстановка. Чака го тежка зима в контекста на енергийната криза.
Да се надяваме, че европейците ще продължат да подкрепят мерките срещу Русия при тези обстоятелства. Тази зима ще бъде решаваща. Ако украинците продължат да отстояват позициите си и Европа не се огъне под натиска на кризата, то през пролетта, икономиката на Русия ще бъде съсипана и армията на Путин ще бъде унищожена.
- За да обобщим тази тема и да преминем към следващата – правилно ли разбирам, че според Вас Западът не е направил всичко по силите си, за да спре войната в Украйна?
Гари Каспаров: Недостатъчно е меко казано. Войната се подготвяше над 10 години. Путин увеличаваше военните разходи за сметка на социалните, образователните и други сфери. В месеците преди инвазията Путин дислоцира 200-хилядна армия на източната граница на Украйна. Той също така придвижи военни кораби от тихоокеанския флот в тази посока. Ако Западът беше реагирал съответно и беше инвестирал повече в отбранителната мощ на Украйна и беше предприел действия за намаляване на зависимостта си от руски газ, нещата можеше да изглеждат по съвсем различен начин. Сега щетите от войната са в огромни размери и то не само материалните, тук говорим и за загубените човешки животи. Освен убитите и ранените, имаме над 10 млн. бежанци, 1/3 от територията на страната е разрушена и всичко това е в резултат на неглижиране и липса на желание у лидерите на свободния свят да реагират подобаващо. Ние бяхме свидетели на подготовката на тази война.
- В началото на войната си мислихме и очаквахме, че санкциите ще засегнат икономиката на Русия до такава степен, че олигарсите ще свалят Путин от власт. Това обаче не се случи, способни ли са всъщност руските олигарси да го свалят от власт?
Гари Каспаров: Това е мит, разпространен на Запад. Олигарсите са ужасно богати, но зависими от Путин. Да, може би някои от тях биха искали да се дистанцират от него и да дадат своя принос за Украйна, но това не е толкова лесно, защото Русия е в ръцете на Путин и на КГБ. Държавна сигурност контролира страната, това е мафиотска структура. Единственият начин да бъде постигната политическа промяна в страната е, заедно със санкциите, които вече дават резултат, да има и военни загуби - украинската армия да разгроми Путин на бойното поле.
Историята показва, че обрат може да има само тогава, когато хората видят, че империята губи война. До момента Путин не печели, но и не губи войната. Само новината за военни загуби на фронта може да обърне общественото мнение в Русия.
- Всеки път когато говорим за смяна на режима в Русия, си представяме, че след Путин идва Алексей Навални. Не е ли обаче това наивно? Не е ли по-вероятно да дойде на власт някой като Николай Патрушев?
Гари Каспаров: Това кой ще дойде след Путин зависи от начина на смяната на властта, защото ние говорим за края на неговия режим и за края на руската империя. Тази промяна е много по-дълбока отколкото смяната на лидери. Тук става въпрос за фундаментална смяна на курса на историята на Русия. Говорим за приключване на методите, прилагани от столетия в Русия. Пълен рестарт от нула.
Трябва да изградим страната наново и да изградим нови взаимоотношения със съседите си. Също така радикална промяна по отношение на вътрешната политика. Не мисля, че една свободна и демократична Русия ще може да продължи да съществува като империя. Това означава, че част от териториите ѝ ще се отделят от нея. Например Чечня, Дагестан или Татарстан.
Всъщност имаме две възможности – или да се върнем към границите на Киевска Рус и северозападните територии и да се опитаме да станем част от евроатлантическата цивилизация, или Русия да стане сателит на Китай, който чака с нетърпение Русия да попадне в сферата на неговите имперски интереси.
Източник: "Епицентър.бг"