Отношенията между двамата добри стари авери - Бойко Борисов и кмета на Варна, Кирил Йорданов, се развиват като образцова класика: „Приятелството си е приятелство, но сиренцето е с парички”. В началото на мандата си премиерът не пискаше много-много, когато трябваше да се осигуряват пари от бюджета за Варна. Сетне навлезе в материята – започна да иска изчисления и преизчисления. Намаляване на исканите суми. От няколко месеца е непробиваем. Веднага пример – булевард „Трети март”. Мангизите първо бяха 12 милиона, после станаха 9, а в понеделник министър Лиляна Павлова поиска от кметските хора отново да изчисляват. Тя отиде на място, за да огледа терена.

Така е при късния Борисов – усмивки всекиму, парички другия път. Няма лошо. Но немалко варненци започват да мърморят. Как така за Бургас винаги има пари, а за Варна няма (На форума на ГЕРБ-младежи през уикенда Бойко Борисов даде за пример двама кметове на ГЕРБ – Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, пропускайки знаково кандидата на ГЕРБ Кирил Йорданов. Очевидно сме били прави преди десетина дни да реднем - „Бойко Борисов се отказва от Кирил Йорданов?!”). Борисов вероятно трябва да каже ясно – Димитър Николов си прави добре сметката (Вече заръча Иван Портних да се обучава при него – поредно унижение за К.Й.), а Кирил Йорданов не може да накара хората си да изчисляват точно. На това място напред излиза фигурата на новия председател на ПК „Бюджет и финанси” в Общинския съвет – Иван Портних, който вече сяда отдясно на кмета. Засега неговата роля е само информативна. Но след резването на паричките от хазната ще дойде време да се погледне и в сметките на варненския бюджет. Бойко Борисов има един голям проблем. Ако не бъде следващият премиер на страната, упражнението със затягането на колана във Варна се обезсмисля. Нещо повече. Местните играчи могат така да извъртят нещата, че догодина варненци да гласуват срещу него. Иван Костов вече им изсърба попарата.

Какво ще остане тогава от уж нагласения сценарий Кирил Йорданов да помогне на гербаджиите в морската столица чрез доказано ефективната си досега лична изборна машина? Да не би мнителният Б.Б. само да се е правел, че вярва на тази „оферта”? Защо беше тогава дунанмата с култовото кметско изречение – „Ако сега пуснем „синята зона”, ще загубИМ изборите!”? Очевидно един от класиците на изкуството на войната, Сун Бин, отново е прав – „Ако не следиш постоянно променящата се обстановка, няма да спечелиш войната.”. Но какъв е зорът на Йорданов – да го аплодират на финала на последния му мандат, както си пожела в неговото начало. Борисов има друг кахър – да спечели втори премиерски мандат. Досега във Варна той само „чисти” около кмета. Кирил Йорданов остана сам и уязвим. Сблъсъкът му с Лиляна Павлова за Морската градина в понеделник беше образцов пример колко е сам. Това беше втората част от телеграмата.

Но най-интересна беше третата. В понеделник край новостроящия се храм „Св. прмчк. Прокопий Варненски” нямаше тумба журналисти като на Петровден, когато Цветан Цветанов обяви прословутото дарение от 100 000 лева от ГЕРБ. А имаше защо. Тази пари дойдоха след отказ на Бойко Борисов да отдели държавен финансов ресурс, тъй като митрополията вече била използвала субсидията си. Румяна Бъчварова редна уважително писъмце на 24 април т.г. Но после дойде ред на лично послание на митрополит Кирил до премиера. Така се стигна до дарението на ГЕРБ. В понеделник митрополит Кирил чака два часа (!), за да посрещне министър Лиляна Павлова (Изпратихме по нея молитвата на старците от Оптина за Борисов, за да продължава да ни радва с избухналата през уикенда самокритичност.), която поискала да разбере с какво може да помогне за строителството на храма. Няма да обясняваме третата част от телеграмата до Кирил Йорданов. Но сме сигурни, че на 15 август до митрополит Кирил ще грейнат Бойко Борисов и Иван Портних. Няма лошо. Само да добавим за анализаторите на Б.Б. – досега срещу К.Й. всички са губили. Премиерът може да е първият спечелил. Да видим.

bgsniper.com