Митрополит Кирил посрещна президента пред градежа на храм „Св. Прокопий Варненски”
Митрополит Кирил от седмици посреща височайши миряни на градежа на новостроящия се храм „Св. Прокопий Варненски”. След вицепремиера Цветан Цветанов и министър Лиляна Павлова дойде ред и на президента Росен Плевнелиев. Както първи ви информирахме, неговото посещение се чакаше с особен трепет. Амбициозният нов държавен глава редува плажуването на „Евксиноград” със срещи с варненци. Няколко минути преди 17 часа в сряда Росен Плевнелиев целуна ръка на посрещналия го Владика и на о. Георги, който обгрижва изграждането на храма. Президентът бе съпровождан от областния управител Данчо Симеонов, който по принцип е в отпуск, но службата му явно иска жертви и той подобаващо костюмиран беше неотлъчно до спретнатия по бяла ризка държавен глава. Гостите вече се отправяха към криптата, когато пристигна и кметът Кирил Йорданов.
Образцово смирени и впечатляващо скромни встрани стояха проектантите – арх. Венелин Жечев и арх. Делян Жечев, известен сред приятели още като Младши. На линия бяха строителите – изпълнителният директор на „Инжстрой инженеринг” Христо Фурчев и Валентин Вълев, председател на Строителната камара във Варна, както и Томина Томова от Църковното настоятелство. Житието на светеца бе раздавано от примерния мирянин Стефан. Той дискретно се грижеше неустоимата ефирна репортерка Дани Стойнова да не засенчи прекалено домакини и гости, след като бе удостоена със сърдечна прегръдка от Росен Плевнелиев. Как го прави тази рейдиодама – всички управници бързо-бързо разбират, че без нея не могат да се оправят във Варна - Кирчев, Йорданов, Костов, Симеон, Станишев, Борисов, няма празно?! Нещо повече. Един от домакините редна знаменателен лаф – „Ако Даниела не беше се обадила на кмета, той нямаше да дойде!”. Проектантите арх. Вили Жечев и арх. Делян Жечев не се строиха за общото кадро, но пък сияйната Стойнова грейна над президента и областния.
Мнозина се питаха защо кметът не е на кеф. Един от строителите отговори тутакси – „Кметът е гузен, защото ни забави с една година. Връщаше ни за кота корниз, за не знам си какво си...”. Ние се разграничаваме тутакси от това говорене срещу властта в града – не бива така, не може, не трябва. Може и да дойде начумерен кметът, но си тръгна почти лъчезарен, след като редна приказка с президента. За разлика от Кирил Йорданов, областният управител просто грееше още при влизане. Пресаташето му нащрака чудни кадри с президента. Ще стигнат, докато дойде ред на 15 август да се снима край премиера Бойко Борисов. Обстановката беше толкова пиарна, че профитата на президента останаха на двора. Нямаше нужда да се хабят. Но как пък му дойде на устата на един от строителите да редне на изпроводяк – „Ха да видим какво ще даде...”. (Намекът бе за онези 100 000 лева от ГЕРБ.) Веднагически бе поставен на място този коварен провокатор и прочие – „Президентът нищо не дава, само осенява с височайше присъствие...”. Лафосването премина в скоропоговорка – „Ех, ако и Юлияна Плевнелиева беше наобиколила строежа...”. Няма пълно щастие. Плевнелиев поне не задържа толкова много присъстващите – само 30 минути. Цветанов ги пържи на Петровден цели 70. Няма лошо. Дано поне рейдът на големците ускори градежа на храма, не скриха надеждата си ревностни въцърковени православни християни.
В същото време не бива да пропускаме и поучителната приказка на един многозаслужил млад мирянин, дарил проекта си за храма – „Строежът ще тръгне отново, когато се извървят випаджиите...”. Но пък като грейнат златните куполи, като забият камбаните, като се свърши градежът, какво чудо ще настане – големец до големеца, властник до властника. И пак ще се извървят. И ще останат вярващите в храма. И ще прииждат още в годините като порой несекващ.
bgsniper.com