Защо Алепо е ключов за войната в Сирия. Дългата битка за втория по големина сирийски град навлезе в решителна фаза
В разделения град, контролиран от правителството в западната му част и окупиран от бунтовниците в източната, боевете значително ескалираха, след като районите на опозицията бяха обградени през юли.
Има четири ключови причини, поради които спечелване Алепо е толкова важно, пише за ВВС анализаторът Шашанк Джожи, старши научен сътрудник в Института на обединените кралски служби в Лондон.
1. Каналите за доставки
Алепо е ключов център в северната част на страната, само на 50 километра от турската граница. В резултат контролът над града носи нещо много повече от просто престиж. Най-важните награди са линиите за снабдяване.
Армиите отслабват без храна, гориво и оръжия. През февруари сирийското правителство направи пробив, когато руските въздушни удари помогнаха да се прейъсне т.нар коридор Азаз (град, северно от Алепо, б.пр.) – жизненоважен за бунтовниците канал, който тръгваше на юг от турския град Килис до самия Алепо.
Сирийските сили впоследствие превзеха постове над ключов път в контролираната от бунтовниците източна част на града, задушавайки допълнително тази линия на доставки.
Когато изглеждаше, че правителството е обградило противниците си, бунтовниците контраатакуваха в ключов за армията на Башар ал-Асад квартал на града – Рамузех, подсказвайки, че не само могат да пробият обсадата, но дори и да наложат от своя страна обсада на западните райони на правителствената армия.
Това би било забележителен обрат.
Съперничеството за Алепо продължава, въпреки че изглеждаше толкова вероятно градът да бъде спечелен от правителството.
2. Цивилното население
Стратегическото съперничество може да е за каналите за доставки, но най-големият залог е хуманитарен. Близо 250 – 300 хиляди цивилни са в капан в завзетите от бунтовниците части на Алепо от началото на юли.
Сирийското правителство и Русия демонстрираха, че са решени на безразборни въздушни бомбардировки в цивилни райони, докато бунтовници също проведоха атаки, основно с артилерия, в гъсто населени части на града. Болниците пострадаха особено зле, което утежни допълнително хуманитарната криза.
3. Опозицията
Въоръжената опозиция в Алепо включва близо две дузини фракции, групирани в различни коалиции.
Най-голямата и най-мощна от тези коалиции е "Джейш ал Фатах" (Армия на завоеванието), включваща групировката, която до средата на 2016 бе известен като Джабхат ан- Нусра. Това е мощният фронт на "Ал Кайда" в Сирия, който промени името си, за да се дистанцира от прословутата си организация-майка, за да укрепи съюзите си с други бунтовници и да избегне атаките от страна на Русия и Съединените щати, които се се споразумяха да работят срещу него.
"Джейш ал-Фатах" и неговият екстремистки авангард излизат от битките в Алепо със сила и престиж, потвърждавайки отново ефективността си на бойното поле.
Групировката носи главоболия за западните страни, които подкрепят по-умерени, но по-слабо подготвени бойци, но е добра новина за други поддръжници на бунтовниците – като Саудитска Арабия, Катар и Турция, които подкрепят по-крайни ислямисти.
В същото време Алепо като цяло е притиснат между т. нар. „Ислямска държава“ на изток и сирийски кюрдски групи на северозапад. ИД и кюрдите воюват помежду си и в същото време се борят с части от опозицията срещу Асад като „Джейш Ал-Фатах“. Ако бунтовниците бъдат победени в Алепо, „халифата“ и кюрдите може да се възползват и да превземат нови територии.
Това би разтревожило и провокирало Турция, която се противопоставя на президента Башар ал-Асад и кюрдите. Завоеванията на бунтовниците в и около Алепо, от друга страна, са коз за Турция, Саудитска Арабия и Катар срещу Русия и Иран. С други думи, Алепо е фактор в регионалната геополитика.
4. Циментиране на патовата ситуация?
Битката за Алепо идва в изключително важен момент в конфликта. Руската интервенция спаси силите на президента Асад от колапс и им даде тласък към успех.
На Запад политиците, които по-рано настояваха Асад незабавно да сдаде властта, на практика признаха победата му.
Ако бунтовниците бяга сразени, противниците на Асад и най-вече правителството на САЩ в последните месеци, биха могли да се съгласят на уреждане на конфликта с щедри условия за режима.
Ала сега обсадените бунтовници показаха, че войната е далеч от своя край. Сирийските сили са изчерпани и зависят от мощна военна подкрепа от руските военновъздушни сили, иранските милиции, както и от бойците на ливанската групировка Хизбула.
Един траен успех може да убеди Москва и Техеран, че те също ще трябва да бъдат готови на по-големи компромиси, ако желаят изход от конфликта.
Ureport
Снимки: EPA/БГНЕС