Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна политика на президента Тръмп е олицетворение на това връщане към доктрини отпреди два века и парадигмата “интересите преди принципите“.

Президентът Макрон се присъедини към новата “мода“ и предложи рестартиране на геостратегическото партньорство с Русия, уж за да се балансира Китай и САЩ, призовавайки към отпадане на санкциите и връщане към бизнес, както обикновено. Френският президент изглежда не само се стреми да бъде лидер на ЕС след Брекзита, но и да влезе в обувките на своите големи предшественици Де Гол и дори Наполеон. Той успя да наложи вето на даването на дата на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, като пренебрегва позицията Германия и мнозинството страни от ЕС.

Париж участва в умиротворяването на Кремъл в повече от една област на външните работи, например бави ратификацията на Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО, докато мосю Макрон открито обявява „мозъчната смърт“ на НАТО. Малко политици се съмняват, че тези мелодии оглавяват личната класация на президента Путин.

От скоро украински, руски, така и френски медии ни известяват, че транзакционният тип дипломация лежи в основата на подготвителната работа за предстоящите преговори във формат в Норманда. Игор Коломойски, възприеман като най-близкият олигарх до президента Зеленски, предложи въпросите за Крим и Източна Украйна да се разглеждат отделно(!?). Нищо чудно, че малко след изявлението му украински вицепремиер призна, че темата компенсации срещу сваляне на санкциите срещу Русия е на масата за преговори.

Изглежда, че засега нормандския формат е зациклил и е малко вероятно да се осъществят плановете на президента Макрон. Оттук и спешната му покана към президентите Путин и Зеленски в Париж на 9 декември за директен обмен, вероятно за да се премахват препятствия, които нормалният дипломатически процес не успя да преодолее. Скритото послание е, че канцлерът Меркел не върши работа и е време Франция да поеме сама лидерството. Толкова за германско-френската ос в ЕС.

Тази история е класически случай на транзакционна дипломация от страна на президента Макрон, която игнорира и предизвиква гнева на партньорите в ЕС. Ако успее в своята източноевропейска сделка „санкции срещу компенсации“, Макрон няма да донесе мир в региона. По-вероятно е да повтори умиротворяването на президента Саркози на Москва, което легитимира разкъсването на Грузия.

Анализаторите най-често посочват Тръмп и Макрон като поддръжници на стратегическите сделки с Русия, предимно за сметка на Източна Европа.

Предстоящото пътуване на премиера Борисов до Вашингтон може да се диагностицира и през призмата на транзакционната политика. Трудно е да се дефинират възвръщаемостта и крайните бенефициенти на подобна политика, но можем да се вгледаме във възможния контекст изведен от учебниците на Кремъл. Повечето сценарии за възможни транзакции и стратегически сделки в нашия казус, определено са над възможностите на българския премиер.

Независимо как върви официалният наратив в София, сделката с F-16, макар и новаторска, не отговаря като мащаб и последици за достатъчно условие, което може да обясни само по себе си приема на Борисов в Белия дом. Слуховете в София, че подобно посещение предстои, тръгнаха преди повече от три месеца и оттогава правя скрийнинг на възможни сделки, които могат да предизвикат ангажирането както на Москва, така и на Вашингтон, при това по начин който да позиционира премиера Борисов, макар и за кратко, в светлината на прожекторите.

Пътуването през миналия месец до САЩ на ръководителите на българските специални служби може също да се впише в подготвителната работа за транзакционно посещение в Белия дом. Това посещение, пазено в тайна, се представя от властите като американски знак на одобрение за новия главен прокурор и застраховка срещу неблагоприятни обрати в съдебното производство по казуса Корпоративна търговска банка. Делото за КТБ, което сега е в съда, е от решаващо значение за оцеляването на сегашния властови микс в България, който зависи от непрекъснатото балансиране между интересите на Кремъл и Белия дом.

Нови доказателства по казуса се появиха в разследване на Антикорупционния фонд, в което се потвърди, че новоизбраният генерален прокурор Иван Гешев съзнателно е игнорирал при обвинението си ролята на ноторно известния медиен магнат Делян Пеевски за фалита на банката. Неговата лична и корпоративна задлъжнялост, както и преките задължения към КТБ, които прокуратурата е пропуснала да отбележи в обвинителния акт, възлизат на 550 милиона лева. Проблемите с погасяването на тези заеми и намерението на ръководството на КТБ да заведе дела срещу него хвърлят нова светлина върху възможните мотиви и ролята на Главната прокуратура в разрушаването на банката. По-критичен поглед и интерес на САЩ към случая с КТБ може да разкрие нови скелети в гардероба на властимащите, да доведе до международно наказателно разследване и дори налагане на възможни санкции.

Групата олигарси-политици и прокурори изглежда координира с най-близкото обкръжение на Путин около ВТБ, начините за защита на задкулисните си операции, срещу контрол и намесата на Конгреса на САЩ, Министерството на финансите на САЩ и Държавния департамент. Оттук и класиката от наръчника на Кремъл – най-добрият изход на казуса е да заобиколите съответните институии, като предложите транзакционна дипломация и сделки на Белия дом.

Премиерът Борисов се опитва да върви по стъпките на премиера Орбан и президента Ердоган, както и други „твърди“ и „меки“ автократи, които оттъргуват снизходителност и периметър за отношения с Русия срещу сделки с президента Доналд Тръмп. На малцина, обаче, се получава.

За Русия успех на Борисов във Вашинготн би имал както стратегическо, така и бизнес измерение. Стратегическият императив е примерът с тайните разрешения на премиера Борисов, дадени на руски военни самолети, пренасящи системата S-400, да прелетят над България на път за Сърбия. За българското правителство това е своеобразен еквивалент на покупката на Ердоган на С-400. Търсенето на свободен от намесата на Запада периметър за взаимодействие с Русия, което президентът Тръмп би могъл да толерира лично, предполага заобикаляне на Конгреса и Държавния департамент.

Без постоянен въздушен мост към Белград, опитът на Русия Сърбия да се ориентира по неатлантически модел на присъединяване към ЕС ще се обезмисли. Това ще бъде най-трудната част в преговорите на Борисов, където той вероятно ще се опита да спечели доверието на Тръмп като обещае нови покупки на американска военна техника.

Бизнес сделките, които потенциално биха могли да се класират като транзакционен тип дипломация, са не само нови покупки на самолети, радари и друг военен хардуер, но и енергийни сделки. Москва се надява Белия дом да „проспи“ времето за налагане на реални санкции срещу Турски поток.

Премиерът Борисов също вероятно ще опипа почвата за реакция на Вашингтон спрямо АЕЦ „Белене“, в който се проектира стратегическо руско-китайско партньорство с дългосрочни последици за ЕС и НАТО. В този казус премиерът Борисов най-вероятно ще наблегне пред Доналд Тръмп върху парчето от баницата АЕЦ „Белене“, което се предлага на американски компании.

Премиерът Борисов и Кремъл се стремят Турски поток и АЕЦ „Белене“ да минат под радара на внимание на Запада, докато станат свършен факт, и топката на отговорността за тях мине към Брюксел.

Ролята на България в осигуряването на мълчаливото одобрение на Белия дом за руските проекти става незаменима. Не толкова като основен фактор на сделки, а като критичен подизпълнител на Путин, което може да обясни защо Кремъл и до сега не реагира и не връща български дипломат в отговор на изгонения руски дипломат в София. Странно е и това, че президентът Путин лично утешава руския топ „агент на влияние“ в България, като защитава загрижено Борисов, че „е подложен на натиск“.

Тези които наблюдават Кремъл знаят какво означава това. Проблемът на политиката на „балансиране“ на интересите на САЩ и Русия от Борисов опира до това, че тя подхожда на Вучич и Лукашенко, но не и на премиер на страна членка на НАТО, която е поела ангажимент да поставя интересите на съюза преди интересите на която и да е трета страна, включително Русия.

Първият етап в транзакционна дипломация по операция “Турски поток“ беше изненадващото включване на саудитска компания, без предишен опит в сравнителни като мащаб проекти в ЕС. България отвори посолство и набързо изпрати първия си посланик в Рияд, точно навреме за да покрие затварянето на процедурата по проекта „Турски поток“ през България. Премиерът Борисов посети Саудитска Арабия, следвайки външни съвети, като установи контакти с реалния силен човек в Мохамед Бин Салман, известен с тесните си връзки със семейството на Тръмп. По този начин българският премиер разшири периметъра на вече активната си персонална транзакционна външна политика като добави към страните от Персийския залив и Саудитска Арабия.

По-късно дойде и поредната „изненада“, че саудитската Аркад Корпорация е успяла да сключи сделка с конкурента си, с водеща руска компания, срещу изтегляне на жалба от Върховния съд. Цената е закупуване на тръби от санкционирания от САЩ руски производител. Усещането на правителствен инжинеринг в този проект се усилва и от обстоятелството, че тръбите са доставени преди главният изпълнител Аракд да е успял да подпише договори, без да може да преведе задължителния в този случай аванс.

Втората, по-неясна част е финансовият пакет зад сделката, скритите условия и обезпечението. Договорът на Аркад е за изпълнение „до ключ“, като компанията сама финансира работата си и осигурява нужните и за реализация на проекта кредити. Въпреки това, обикновен бърз тест за риск, би открил труден за количествено измерване и смекчаване инвестиционен риск за саудитците на нов пазар, без предишен опит и проект с многобройни променливи и неизвестни. Финансирането на българската част от вътрешния паричен поток на Аркад е утопия. Въпреки репутацията си – италианският филиал на Аркад Груп трудно ще намери за конкретния проект проектно финансиране от банки, предвид структурата на проекта и управленските дефицити.

Единственото правдоподобно обяснение на финансовия пакет е финансиране и гаранции зад кадър от главната заинтересована страна в „Турски поток“ – „Газпром“. Възможни източници за за това са средства, останали след неуспешната операция у компанията „Южен поток България“, която при своите пикови нива, малко преди президентът Путин да отмени проекта през декември 2014 г., разполагаше с над 660 милиона евро по сметки в български банки. Някои от тях верятно са се изпарили при фалита на КТБ или в обслужване на корупционни схеми, но Газпром вече бе компенсиран с лихва чрез по-високи цени на купувания от него природен газ, продължени и разширени привилегии и т.н.

Друг потенциален източник може да бъде целевият транш от 125 милиарда рубли, отпуснат през октомври 2018 г. от компанията „Газпром Транспорт Краснодар“, собственик на акциите на South Stream Transport BV, специално за финансиране на сегментите на Турски поток в Турция, България, Сърбия и Унгария.

И Кремъл, и Борисов, се нуждаят САЩ да останат снизходителни и пасивни към Турски поток. Но Борисов трудно ще се справи с тази задача във Вашингтон.

Пред вид факта, че досега българската национална газова компания „Булгаргаз“ не е успяла да се ангажира директно с покупки на американски втечнен природен газ, вероятно премиерът Борисов ще се опита да поеме ангажимент за бъдещи покупки на американски втечнен газ, но без сериозни обеми, които да застрашат монополния статус на „Газпром“.

Ще бъде трудно да се предвиди как подобни анонси ще се възприемат в Белия дом, като се имат предвид и новите обстоятелства около блокирането на възможностите за внос на природен газ през Гърция. Операторът на терминала Ревитуса в Гърция ДЕСФА, който е придобит наскоро от консорциум от италианската Снам, испанската Енагаз и белгийската Флуксис, не допусна нито една българска или румънска компания до слотове за получаване на товари от ВПГ през 2020 година.

Пътуването до САЩ, обаче, ще увенчае дългосрочните усилия на премиера Борисов да се наложи над българския президент като силния човек на България в международните отношения.

Той ще получи възможност за снимка с Тръмп и потупване по гърба, както и типичната доза хвалебствия. Дали обаче ще получи ангажимент от американският президент срещу санкции от Конгреса на САЩ и другите институции срещу Турски поток и другите проекти през България, който да позволи на Борисов да маневрира и помогне на жизненоважни проекти на Кремъл, остава извън зоната на прогнозируемото.

Илиян Василев, bulgariaanalytica.org