По време на срещата на върха на НАТО, която ще се проведе на 3-4 декември в Лондон, лидерите на Алианса ще фокусират своето внимание върху Черно море. Това ще им осигури безценна възможност да оценят опасностите, пред които е изправен най-уязвимият фланг на НАТО, намиращ се между Черно и Балтийско море, особено заради конфликти, насърчавани от Москва.

На срещата на върха в Лондон ще бъде преразгледан пакетът от мерки, договорени на натовската среща на външните министри във Вашингтон. В него се подчертава необходимостта от подобряване на „ситуационната информираност“ на НАТО, чрез размяна на информация, тренировки на военно-морските сили, учения и по-голяма подкрепа на Грузия и Украйна. Като се изтъква важността на натовските инициативи, СЕРА очертава в нов доклад

възможните сценарии на конфликти,

акцентирайки върху засилването на Източния фланг на НАТО: Стратегия за съгласувани действия в Балтийско-Черноморския регион.

Алиансът ще трябва да се подготви за пет потенциални конфликта, независимо дали става въпрос за възпиране на ескалацията, за възпрепятстване на военни конфликти или за противодействие на открита конфронтация. Целта трябва да е причиняването на Русия на сериозни разходи в три ключови области: военни ресурси, геополитическа ефективност и международни санкции.

Първи конфликт

Москва може да предизвика война с Украйна. В допълнение на блокираните украински пристанища в Азовско море, руските военно-морски сили могат да превърнат в мишена и пристанища в Черно море, включително ключовото пристанище Одеса. Крим може да бъде използван като фронтови мост за операции на цялата територия на украинското крайбрежие. След като разгърне цялата си военно-морска мощ, Москва е в силната позиция да противодейства на всяка една контрамярка на НАТО с всички сили да отвоюва блокираните морски пътища. Под влияние на дълго продължилата блокада ще бъде задушена украинската икономика, ще се провокира социална нестабилност, ще бъде отслабено правителството в Киев, което ще го направи още по-податливо на политическите искания на Кремъл.

Втори конфликт

Москва може да режисира провокация, въвличайки етнически руснаци или рускоговорящи в Естония или Латвия, за да оправдаят последващо нахлуване заради уж съществуваща заплаха за националните малцинства. Внедряването на руски агенти под прикритие и пускането на дезинформация, може да стимулират сепаратизъм, подобен на този в украинския Донбас, сред рускиговорящото население в райони на Източна Естония (Нарва – град в североизточна Естония, на границата с Русия) и Източна Латвия (Латгале - една от четирите историко-културни области, които образуват съвременна Латвия) и дори да възбудят етнически конфликти в Рига и Талин. Няколко сходни подривни сценария могат да се окажат лакмус за  предизвикателство пред НАТО и тест къде се намира то.

Трети конфликт

Москва може да дестабилизира Беларус като се опита да подмени президента Александър Лукашенко с лоялен към Путин проруски човек, когато стане видно, че Беларус умело маневрира да се откъсне от орбитата на Русия, ориентирайки се все повече към западните институции. Освен това Путин притиска Беларус за по-тясно обединение, което да бъде предлог за нов президентски мандат на една нова държава след като изтече предходният през 2024 година. Подобни стъпки може да доведат до неутрализиране на съпротивата в Беларус и една по-мащабна военна интервенция от страна на Москва. На присъствието на руски военни части по протежение на цялата западна граница трябва да се гледа като на директна заплаха за Полша, Украйна, Литва и Латвия. Това би повишило перспективата Москва да режисира инцидент, при който да затвори коридора Сувалки и по този начин да обедини силите си в Беларус и Калининград. Освен това Москва ще бъде в много по-изгодна позиция да атакува Украйна както от Север, така и от Изток.

Четвърти конфликт

Подкрепеният от Москва Приднестровски сепаратистки регион в границите на Молдова може да бъде въвлечен в конфликт с молдовското правителство, или с Украйна или Румъния. Дезинформационната война на Москва прокламира, че Киев е заплаха за съществуването на Приднестровието и може да подпомогне поглъщането на Молдова от Румъния. Едновременно с това руската пропаганда твърди, че Букурещ търси начин да анексира Молдова, заедно с отделни територии от Украйна. Целта на Москва е да предизвика несигурност и конфликт между Молдова, Румъния и Украйна, с което да създаде предпоставки за намеса, с цел защита на Приднестровието и рускоговорящото население в Молдова и Украйна.

Базата "Иджис Ейшър" с ракети "Пейтриът" срещу руска атака от Крим по Източния фланг на НАТО

Москва, освен това, може да подкрепи гагаузите сепаратисти в Южна Молдова и Дунавска Украйна, използвайки това като претекст да изпрати свои военни част или пълномощници в тези територии. Кремъл може да заплашва едновременно Румъния и Украйна с разделяне, подкрепяйки създаването на защитена от Русия Република Буджак в Южна Молдова и част от Одеска област в Украйна, на чиято територия живеят молдовски, гагаузки, руски и български малцинства.

Пети конфликт

Москва може да провокира конфликти в Южен Кавказ, за да възпрепятства развитието на по-тесните връзки между трите регионални държави и Запада. Тя може да наруши суверенитета на Грузия посредством нова офанзива – разделяйки страната посредством военен коридор между окупираните от Русия територии в Южна Осетия и Армения. Това ще подтиква Русия към засилване на военното й присъствие в Армения и ще бъде сигнал за реформисткото правителство в Ереван, че Москва няма да толерира все по-близките отношения на страната със Запада.  

Москва може също да разпали конфликт между Армения и Азербайджан в района на окупирания район Нагорни Карабах и на съседните на него територии, което да стане повод да инспирира свои военни части, представяйки ги за „мироопазващи“, оказвайки по-голям натиск на двете страни. Напрежението между Тбилиси и Баку около спора за достъпа до православен манастир на Грузия в Азербайджан, също се подклажда от Москва, което е в неин интерес. Подобни маньоври също така биха позволили на Москва да прекъсне неруските енергийни и транспортни връзки между Каспийския басейн и Европа, включително Южният газов коридор от Азербайджан, и да засили своята енергийна офанзива в Европа.

Януш Бугайски, cepa.org

Превод: Faktor.bg