Две изненади дойдоха от Македония тези дни. Първата е откритата позиция на професор Денко Малевски, първият външен министър на Македония, че българи и македонци сме били все пак един народ в миналото. Моите искрени поздравления за това „научно откритие” към професора! Аз, разбира се, смятам, че не само сме били, ами и продължаваме да бъдем един народ - макар и насила разделен. И не само това - вярвам, че не е далеч денят, в който отново ще бъдем заедно и там, където е текло, пак ще тече.

В своето интервю проф. Малевски признава и българската идентичност на Гоце Делчев, както и тази на Кръстьо Мисирков. Аз бих добавил, че не само те, но и всички останали възрожденци и революционери от ВМРО са българи! Българи, които са говорили и писали на български език и които са отдали живота си за българщината в Македония. Позицията на професор Малевски е добрата изненада.

Лошата изненада е поредният мъчителен опит на Никола Груевски да се прави на историк. Със солидна доза посредственост той се включи от Будапеща в истеричното разпъване на Денко Малевски за това, че бил признал най-лошото - българското минало. Разбирам го донякъде, като бежанец в Унгария има вероятно доста свободно време за уплътняване. Определено обаче историята, и особено тази на Македония и на ВМРО, не му се отдава.

На неговите исторически въпроси към Малевски съм длъжен да кажа. Първо, защото съм професионален историк, който е отдал целия си живот на темата и второ - защото съм председател на ВМРО.

Във ВМРО няма гръцки вергини и шумадийски шайкачи. ВМРО е истинската, автентичната, червено-черната и най-вече - българската!

Груевски започва „анализа” си с това, че само комунистите с възхищение били посрещнали Българската армия и власт през 1941. Според него Българските акционни комитети са създадени от комунисти.

„Колегата” Груевски тук демонстрира тотална си заблуда и невежество. Не само комунистите, а целият български народ в Македония посреща българската армия с цветя и песни! Не могат да бъдат скрити в интернет стотиците снимки, показващи въодушевлението и радостта при посрещането на българските войски във всеки македонски град. Гръбнакът на новата местната администрация - кметове, полицаи, институции и учреждения, е бързо съставен от местни родолюбиви българи. Такива са Спиро Китинчев, който става кмет на Скопие, Димитър Гюзелов - началник на българското радио Скопие, Димитър Чкатров - съосновател на Българските акционни комитети, Илия Коцарев - кмет на Охрид, Христо Светиев - кмет на Битоля, Йосиф Андонов - кмет на Куманово, Методий Ночев - кмет на Прилеп, Константин Ванов - кмет на Велес.

И това е много малка част от тях! Освен че всички са родом от съответните македонски градове, и не само че не са комунисти, но са и дейци на ВМРО! Само дни след навлизането на българската армия в Македония заглавието на първа страница на вестник „Македонска трибуна” - орган на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада) е „Българският Великден дойде!”

Същото правило важи в пълна сила и за Българските акционни комитети, за които Груевски споменава, неосъзнавайки в какви дълбоки води навлиза. Почти навсякъде из градовете на цяла новоосвободена Македония най-активните дейци на ВМРО са отново сред основните техни създатели. Няма да ми стигне мястото и времето, за да ги изброя всичките, но те са детайлно описани както в българските архиви, така и в съдебните процеси, организирани срещу тях от любимите на Груевски титови власти след 1944 г. Нека спомена само, че сред учредителите на Българския акционен комитет в Щип е и видният български патриот Михаил Миялков, когото вярвам, че Груевски и неговият братовчед познават добре, защото това е не някой друг, а техният собствен дядо.
Всъщност не само Миялков се е самоопределял като българин, но и съгласно устава на Акционния комитет е работил за „развиването на здрав български национализъм” за „обединението на всички българи в една Голяма България” и „за борба срещу неприятелските елементи на българщината”.

Интересно е да се отбележи също така, че дядото на Груевски се застъпва през 1943 година за това неговата съгражданка Радка Шекеринова да получи държавна българска пенсия „за заслуги към българщината” като съпруга на убития от сърбите години по-рано „виден български деец” Александър Шекеринов.

Това, разбира се, са бабата и дядото на моята уважавана колега Радмила Шекеринска - министър на отбраната на Република Северна Македония. Дядото на Груевски, както и бабата на Шекеринска, тогава са били сред най-достойните българи в Щип. Заради своята безрезервна преданост към българщината в Македония те заслужават и нашето уважение и почит и днес.

Груевски споменава, че българската полиция следи и преследва по време на войната само ВМРО, но не и комунистите. Това също е далеч от истината. ВМРО, както и всички останали български партии и организации, са официално забранени веднага след проюгославския преврат на кръга „Звено” от 1934 г. От тогава всички партии и организации се следят от полицията, защото официално са извън закона. Както вече казах по-горе, дейците на ВМРО не само се включват масово в редиците на българската администрация и армия, те автоматично заемат своето място на местен български обществен елит. Далеч не такава е съдбата на комунистите. Както в пределите на „стара” България, така и в новоосвободените територии, те наистина са подложени на преследвания. Но не защото са били македонци, а защото са били комунисти - идеологически врагове, вдигнали се на въоръжена борба, целяща смяна на държавното устройство.

Знам добре защо на Груевски му е присърце да защитава комунистите и партизаните, въпреки че голяма част от тях тогава да са обикновени терористи, екзекутори и слуги на Москва и Белград. Само ще напомня, че ВМРО тогава (а и никога в историята си) не е била на страната на комунистите и партизаните, още по-малко на страната на Белград и Москва, и това е най-меко казано….

След като Груевски първо заявява, че само от ВМРО били преследвани от българските власти, а не комунистите, изведнъж той изброява имената на една шепа партизани -комунисти, които са били убити в сражения с българските войски. Няма да се спирам на липсата на елементарна логическа последователност в неговите разсъждения, защото това е предмет на друга научна специалност, но ще отбележа само, че докато в Македония има убити стотици партизани, в пределите на стара България убитите са хиляди, при това без да са „македонци”. Разбира се, че това са тъжни и трагични факти от нашата история, каквито са и фактите за десетките хиляди българи, убити вследствие от комунистическия режим в България и Югославия.

С риск да се повторя, това е една гражданска война между леви и десни, а не национален конфликт между българи и македонци!

Груевски споменава и за убитите около Ваташа деца. Не му прави чест да злоупотребява с трагедиите на тези невинни детски души, намеквайки, че те са жертва на лошите българи, заради това, че са били македонци. Такава драма с деца има по същото това време и в Ястребино на другия край на Отечеството, в Северна България. А там децата не са и няма как да са македончета. Това, което се случва във Ваташа, е своеволие на командира на 56-и пехотен велешки полк - полковник Любен Апостолов. Самият той е от Крива паланка, а на младини е деец на ВМРО. От Македония са и две трети от войниците в състава на полка. Дано подобни драми никога повече не се случват никому!

Груевски говори и за футболен мач в Скопие, на който част от публиката крещяла „Долу България”. Освен че това е непроверим и недоказуем псевдоаргумент, запалянковците навсякъде по света си крещят всичко - от всякакви и всевъзможни псувни и измислици до това например да си измислят, че някакъв си бивш премиер на Македония се обличал в женски дрехи. Ако в последните месеци Груевски се опитва да бъде историк, дълго време неговата страст беше друга - бутафорната барокова градската архитектура. Горе-долу по същото време той се изпробва и на полето на кинорежисурата. Филмът „Трето полувреме” беше поръчан и финансиран от него само с една цел - да очерни образа на България, показвайки отново българите като жестоки и безсърдечни окупатори, кръвни душмани на бедните македонци. Филмът е гротеска в своята цялост, но надминава себе си в епизода, в който се показват как футболистите на гостуващия „Левски” от София вдигат ръка за хитлеристки поздрав. Реалната случка е точно обратната - хитлеристкият поздрав е дело на футболистите на ФК „Македония” от Скопие, докато тези на Левски просто „пасуват”.

Опитвайки се непохватно да анализира милиет системата в Османската империя, Груески пита дали е възможно единият брат в едно семейство да е българин, а другият брат - грък. Очевидно това е възможно и не само в милиет системата. Както вече видяхме по-горе, единият дядо на Груевски е доказан български патриот от Щип. Другият му дядо пък се е самоопределял като грък и е бил войник в гръцката армия. Така че отговорът е - да, възможно е. Възможно е в едно семейство да имате и българин и грък, но не е възможно да имате македонец! Показателното обаче е друго, Груевски е една интересна „смеска” от двама си дядовци. Дядото българин обяснява защо Груевски си е харесал една българската организация като ВМРО. Дядото грък обяснява пък неговия подчертан вкус към гръцката антика и мъжествената фигура на Александър Велики.

Груевски твърди, че в Устава и в документите на ВМРО никъде не пишело за българи. С това той окончателно издава, че от историята на ВМРО си няма и понятие. Първият устав на БМРОК (Български македоно-одрински революционни комитети), написан през 1896 от Гоце Делчев и Гьорче Петров, споменава изрично, че член на Организацията може да бъде всеки българин. В последващите устави на ТМОРО (Тайна македоно-одринска революционна организация) и ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) членове на организацията могат да бъдат и представители на всички националности, живеещи на територията на Македония. Сред тези националности липсва само една - македонската. Причината е проста - такава националност тогава не съществува. Българската идея е в основата на създаването на Организацията. За това свидетелства в спомените си и първият ѝ председател Христо Татарчев - „Разисквахме надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи... Като се установихме върху целта на нашата организация, в същото време се заловихме да изработим и устава на организацията. Имахме на ръка един том „Записките“ на Захарий Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет”.

Да, прикритата цел на нашата организация тогава е именно присъединяването на Македония към България! Дори и впоследствие, след 1919 г. с издигането от Тодор Александров и Иван Михаилов на идеята за Независима Македония, ВМРО се е застъпвала винаги и само за българщината в Македония и създаването на втора българска държава. Всички нейни официални документи и кореспонденции са написани на български книжовен език. Част от тези архиви и документи бяха дори издадени по време на управлението на Груевски в Македония, под редакцията на покойния Зоран Тодоровски, и всеки може сам да ги провери. Във всички тези документи се говори за българи, за българско население, за българска църква в Македония. Всички ръководители и дейци на ВМРО, без значение дали са били леви, десни, федералисти, върховисти или автономисти, са били българи и са се борили за българското. ВМРО е не само българска организация - тя е най-българската!

Груевски пита къде са изчезнали 180 000 македонци от преброяванията в България между 1946 г. и 1956 г. С този си въпрос защитава насилствената македонизация на Пиринския край, предприета от Българската комунистическа партия на Георги Димитров с активната подкрепа на Тито и по нареждане на Сталин. Най-голяма съпротива срещу това национално предателство на БКП оказва именно ВМРО и нейната задокеанска ръка - МПО (Македонска патриотична организация). Дейците на ВМРО са в затворите на комунистическа България, именно защото са против това да стават македонци. Самият Иван Михайлов остава до самия край на своя живот твърд български патриот и най-голям противник на македонизма, на македонската нация и на македонския език. За пореден път Груевски не е на страната на ВМРО, а на страната на Тито, на страната на комунистите и на сръбската пропаганда!

Създавайки имплицитно усещане за някакъв апогей на историческата си мисъл, Груевски пита накрая дали в Илинденското въстание е участвал поне един български войник и защо България не е помогнала.

Апогей на историческата мисъл на Груевски има, но е с обратен ефект на това, което той се опитва да докаже. В Илинденското въстание взимат участие 48 български офицери, от които един генерал (ген. Цончев), 1 полковник (К. Янков), 1 подполковник (ген. Протогеров) и над 20 поручици и още толко подпоручици. Освен това, 146-има от ръководителите на въстанието и воеводите на чети са родени на територията на „стара” България - без да имат въобще някакви корени от Македония. Председател на ТМОРО/ВМОРО по време на въстанието не е друг, а Иван Гарванов - „македонец” от Стара Загора. Войводата Христо Чернопеев е „македонец” от Дерманци, Ловешко, войводата Тома Давидов е „македонец” от Ловеч, войводата Тане Николов е „македонец” от Хасково, войводата Боби Стойчев е „македонец” от Дряново, войводата Никола Жеков е „македонец” от Стара Загора, войводата Михаил Апостолов - Попето е „македонец” от Горна Диканя, Радомирско, войводата Марко Лерински е „македонец” от Котел… и така още други 136 воеводи, идващи от всички краища на България. Интересно е да се отбележи също, че във въстаническата зона в Одринска Тракия взимат участие пък българи от Македония. Такива са например Лазар Маджаров от Сухо, Солунско или летописецът Христо Силянов от Охрид. Всички те тогава, независимо от кой край на българските земи идват, са българи, дали живота си свободата на своите сънародници от Македония и Одринска Тракия.

Относно оръжието, боеприпасите, униформите на въстаниците е достатъчно да погледнете в интернет огромния снимков материал, оцелял и до днес. На него ще видите например, че почти всички пушки са манлихери, а на Балканите такива са налични единствено в Българската армия. Ще видите и много четници, облечени с български военни униформи. Обяснението е просто. За оръжието и всичко останало тогава отговаря висшият разузнавач от българското военно разузнаване Гьорче Петров, който просто е отворил дискретно няколко военни склада за целта.

Груевски пита също защо България не се включва официално със своята армия на страната на въстаниците. Причината за това е прозаична - тя не може да си го позволи. Вината трябва да търсим в 4 любими на Груевски държави. Първата е Османската империя. По това време Княжество България е все още нейна васална територия и империята търси всеки удобен повод и чака удобния момент, за да си върне изгубените български територии. Друга държава, също любима на Груевски, е Русия. По това време тя официално вече е заявила своята позиция против въстанието и заплашила България, че ако тя се намеси, няма да я подкрепи в последващи военни действия. Третата любима държава на Груевски - Австро-Унгария също се е обявила против въстание и заплашила България да не се намесва. Четвъртата страна, най-любимата на Груевски - Сърбия, е била в бойна готовност да нападне България и Македония в случай на българска намеса във въстанието. Да добавим също и факта, че десетки гръцки офицери са се ангажирали като доброволци в османската армия в нейните действия срещу въстаниците.

Груевски често се мъчи да прави исторически анализи, които очевидно не му се отдават. Не му се отдаде и политиката! Видяхме го как безславно, в един багажник, завърши неговата политическа кариера. Разпадат се и гният стиропорните бутафорни фасади на сградите в Скопие, които той измисли в архитектурния си период. Също така безславно ще завърши и неговият опит да открадне името на ВМРО, пренаписвайки и фалшифицирайки историята и идеалите на Организацията. Само че неговото ДПМНЕ не е ВМРО. От ВМРО сръбска и руска свирка не става и никога няма да стане!

ВМРО е била и винаги ще остане най-българската кауза!

Крсимир Каракачанов, Фейсбук