Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

ПОЛИТИКА

Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

Тъй като войната между Русия и Украйна навлиза в четвъртия си месец, става все по-очевидно, че нито една от страните вероятно няма скоро да постигне решителна победа. По същия начин е очевидно, че просто да бъдат оставени страните да се обезкървят една друга, с допускането, че конфликтът ще остане ограничен, е безразсъдно.

Новият спор между Москва и Вилнюс относно решението на Литва силно да ограничи транспорта на руски стоки до Калининград е само последният пример за това колко лесно може да излезе извън контрол конфронтацията между двете страни. Разходите за неопределени военни действия сега са големи, вариращи от катастрофалното местно въздействие върху самата Украйна до тежки глобални икономически последици – особено в хранителния и енергийния сектор – надхвърлящи Украйна и Европа като цяло – с потенциал да дестабилизират самата международна система.

НАТО несъмнено може да укрепи положението на Украйна с предоставянето на повече оръжия и военно обучение, позволявайки на Киев да постигне ограничени тактически успехи. Но ако тези успехи — противно на общоприетото схващане — надхвърлят териториите, завладени от Русия след 24 февруари, и започнат да изглеждат като унизително поражение за правителството на Путин, Москва е повече от способна на значителна ескалация, както чрез военна мобилизация, така и чрез поставяне на икономиката на военна основа. Подобно развитие може да принуди Съединените щати да изберат между това да претърпят сериозен военен неуспех в Украйна или да се придвижат нагоре по стълбата на ескалация - все по-близо и по-близо до ядрения праг.

Тези, които отхвърлят способността на Москва да подобри военното си положение, забравят, че Русия днес води не просто „специална военна операция“, а всъщност ограничена война, доста различна от пълномащабна война, в която Москва ще разположи всички ресурси, които може да събере… военни, икономически и политически — ако е абсолютно необходимо за защитата на режима.

Междувременно Вашингтон продължава да повишава залозите до седмица. Колкото по-модерни тежки и нападателни оръжия на САЩ и НАТО отиват при правителството на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел представят Украйна като ключов защитник на западните интереси и ценности, толкова по-бързо те стават де факто собственици на украинския проект. Следователно сривът на този проект под силата на руските оръжия не просто би бил унизителен за Съединените щати, но всъщност би подкопал глобалното доверие и ефективност на Америка. Подобен резултат би бил пагубен за администрацията на Байдън и демократите в навечерието на междинните избори през ноември и със сигурност ще има силен натиск за предприемане на по-нататъшни стъпки за посрещане на постоянните искания на украинския президент Владимир Зеленски за увеличаване на оръжията и подкрепа. Как Москва би гледала на тези усилия, не е трудно да се предвиди; позоваванията на президента Джо Байдън за Третата световна война не са хипербола, а отразяват реална опасност.

Изключително рядко се прави сериозна оценка за това как стигнахме до тази опасна точка. Руското нахлуване в Украйна е широко и често описвано като незаконно и непровокирано. Обвинението в незаконосъобразност вероятно е вярно, ако критериите за законна инвазия изискват някой да бъде атакуван първи или да получи одобрение за военните си действия чрез резолюция на Съвета за сигурност на ООН. По същите тези критерии обаче атаката на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. също бяха незаконни. И в двата случая повечето други нации – включително Русия – не се чувстваха принудени да предприемат каквото и да е значително противодействие, особено до степен да превърнат подобно противопоставяне в определящ елемент от тяхната външна политика. Доколкото се говори за непровокирано нападение, твърде трудно е да се разглежда такова обвинение като нещо повече от удобно клише.

От 90-те години на миналия век Русия редовно изпитва тревога от разширяването на НАТО към нейните граници, включително и в държави със силна позиция срещу Русия, като основна заплаха за нейната сигурност. Човек може да не е съгласен с руската гледна точка, но тя беше добре известна и взета сериозно от много американски експерти по външна политика, включително Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от резервите си в това списание.

Според Москва настоящият украински режим идва на власт през 2014 г. чрез въоръжен бунт, който успя да свали корумпирания и некадърен, но законно избран украински президент Виктор Янукович. Това въстание предизвика гореща подкрепа от водещите европейски правителства и Съединените щати. За да разберете руския гняв, просто си представете дали атаката на 6 януари срещу Капитолия на САЩ, (която включваше много по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, отколкото събитията в Киев през февруари 2014 г.) би намерила ентусиазираната подкрепа на Владимир Путин, или пък, ако Москва беше успяла да свали мексиканското правителство и да организира замяната му с руски поддръжници.

Нахлуването на Русия в Украйна не дойде без предупреждение или без опити да се отговори на нейните опасения чрез дипломатически средства. Точно обратното. В края на 2021 г. Москва представи списък с искания за сигурност, най-вече за официалното членство на Украйна в НАТО, което тя разглежда като военно поглъщане на Украйна от НАТО. Москва формулира тези искания по начин, който беше очевидно неприемлив за Съединените щати и техните съюзници, но въпреки това имаше възможност — особено след като нямаше планове да бъде предложено на Украйна членство в НАТО в скоро време — да ангажира руснаците в сериозен разговор по въпроса и да се опитаме да намерим взаимно приемлива дипломатическа формула. Вместо това Съединените щати и НАТО презрително отхвърлиха руския ултиматум – не само риторично, но с нови кръгове от санкции и нови доставки на оръжие за Киев. Това беше точно обратното на това, което Путин се стремеше да получи. Отговорът на Запада дойде по толкова категоричен и — както руснаците го възприеха — пренебрежителен начин, че доста експерти от руската държавна телевизия твърдят, че Съединените щати може би са имали намерение да провокират Русия, за да я подтикнат да атакува Украйна и да създадат ново блато като това, което Съветският съюз преживя в Афганистан през 80-те години.

По това време президентът Зеленски беше прав да бъде скептичен към предупрежденията на президента Байдън, че е неизбежна руската инвазия в Украйна, защото такава атака нито е неизбежна, нито дори е решена от Путин. Русия използва военните си маневри с Беларус, за да позиционира силите си и да ги използва като военен лост срещу Украйна – но нямаше достатъчно сили за пълномащабна военна инвазия, както стана ясно, когато инвазията действително се състоя. Не само ключови хора в руското правителство, но и висшите военни командири не знаеха предварително, че е неизбежна инвазия, което допринесе за обърканото начало на руската военна операция.

Основната причина, поради която толкова малко хора – дори тези, близки до Путин, включително висши служители на външната политика и националната сигурност – не знаеха за инвазията почти до последния момент, е, че все още не е било взето такова решение. Както ми каза един високопоставен служител, смятан за запознат с мисленето на руския лидер, Путин „всъщност се надяваше, че в края на деня ще започнат сериозни преговори и няма да са необходими военни действия“. Вместо това Вашингтон нарече това блъф на Москва, оставяйки Путин пред болезнения избор или да изглежда слаб и дискредитиран, или да натисне бутона за инвазия.

Разбира се, президентът Путин беше този, който нареди атаката и именно той трябва да поеме отговорност за последствията. Както обаче наскоро отбеляза папа Франциск, лидерите във Вашингтон, Лондон и Брюксел – лидери, които бяха толкова пренебрежителни към руските искания, дори когато членството в НАТО изобщо не беше сред картите за Украйна – създадоха това, което със сигурност изглеждаше на руснаците като умишлена провокация.

Докато часовникът тиктакаше за Москва да реши какво да прави, след като Западът отхвърли ултиматума, редица водещи руски експерти предположиха, че отхвърлянето на руските искания от Вашингтон и Брюксел е толкова категорично и наистина ненужно – в края на краищата Украйна не бе на път за членство в НАТО и администрацията на Байдън се отрече от използването на военна сила за защитата й – така че най-логичното обяснение беше, че Байдън и неговите съветници всъщност умишлено провокират Русия да атакува Украйна. Този аргумент беше изтъкнат, например, в токшоу по Първи канал от Константин Ремчуков, независимо мислещ, но с добри връзки издател на видния вестник „Независимая газета“. В края на деня Путин ясно реши, че - провокация или не - той като цяло трябва да продължи с това, което в Москва наричат "специална военна операция" срещу Украйна.

След четири месеца е справедливо да се каже, че операцията не се разви по начина, по който руското правителство се надяваше нито във военно, нито политическо отношение. Украинските военни досега оказваха по-твърда съпротива, отколкото администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо евакуираха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски помощ при бягството му от столицата. Администрацията на Байдън без съмнение е доволна от безпрецедентното единство, което постигна в НАТО и в по-широк план в колективния Запад. Тази несравнима демонстрация на единство дойде в допълнение към уникално тежките и широки санкции срещу Русия. Също толкова изключителна бе военната помощ от 5,6 милиарда долара, обещана от Вашингтон на Киев от февруари. Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съюзници — общо четиридесет държави — позволи на украинската армия да постигне наистина впечатляващи резултати в борбата срещу руската армия с нейната далеч по-превъзхождаща по сила артилерия и военновъздушни сили.

Основният проблем за администрацията на Байдън е, че правителството на Путин също постигна впечатляващи собствени успехи. Изправена практически сама срещу колективния Запад – включително най-развитите демократични нации в Северна Америка, Европа и Тихия океан – Русия днес остава непобедена и предизвикателна. След първоначалните неуспехи, които принудиха Москва да ограничи първоначалните си цели, Русия постигна тактически успехи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори след замразяването на половината от златните и твърди валутни резерви на руската централна банка, западните санкции досега не нанесоха голяма вреда на способността на Русия да поддържа разумно нормално ниво на икономическа активност и да поддържа високи нива на производство на оръжия и боеприпаси. Освен колективния Запад, повечето нации просто отказаха да изолират Русия. Дори онези, които гласуваха на Общото събрание на ООН в подкрепа на необвързващи резолюции, критикуващи действията на Русия, го направиха в повечето случаи под натиска на Запада, а не поради истинско убеждение. Дори на символично ниво, ключови страни като Китай и Индия отказаха да осъдят Русия, давайки ясно да се разбере, че искат да поддържат нормални отношения с Москва и наистина да засилят икономическите си връзки доколкото е възможно, без явно да нарушават западните санкции и да предизвикват болезнени репресии. Може би най-важното е, че единството на Запада около тежките и всеобхватни санкции има висока цена: консолидирането на по-голямата част от руското общество около Путин. Многобройни проучвания на общественото мнение, включително тези, проведени от независими и опозиционно настроени групи, предполагат, че след четири месеца на военни действия, ядрено въоръжена Русия е обединена и готова да се изправи пред западното предизвикателство.

Досега военната операция на Москва в Украйна бе ограничена и то не само по име. От самото начало просто нямаше достатъчно войски за мащабно нахлуване, особено за амбициозна атака срещу Киев, която руските военни първоначално предприеха. Този факт беше една от причините правителството на Зеленски да изрази скептицизъм по това време, че Русия планира пълномащабна инвазия. Докато Русия днес остава с превъзходство в повечето видове военна техника, що се отнася до жива сила, много експерти смятат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече войници на бойното поле, отколкото руската армия. Русия досега не е започнала военни мобилизации; новите наборници, изпратени в Украйна в началото на инвазията, се оказаха изключение. Има дълъг списък от действия, които Москва не е предприела, които първоначално бяха предвидени от НАТО в случай на пълномащабна инвазия. Макар Русия да не се поколеба да продължи с безразборни бомбардировки, когато й липсваха достатъчно прецизно насочвани боеприпаси и разузнавателна информация, тя действаше като цяло със значителна сдържаност – например, без да атакува големи правителствени сгради, електроцентрали и телевизионни станции и президентски резиденции в Киев. Чуждестранни лидери дори посетиха Зеленски, идвайки в Киев с влак без видими усилия от страна на Русия да блокира движението им или да се прицелва с ракети или въздушни сили.

Въпреки множеството риторични заплахи от Москва, руските сили не са атакували складове, летища, гари и магистрали извън Украйна, през които съседните страни доставят военна помощ на Киев. Големите кибератаки и саботажни операции, които се считат за част от руския оперативен план, също не успяха да се реализират.

Путин наистина е решен да продължи възможно най-дълго с ограничена военна операция, която му позволява да поддържа относителна нормалност в Русия. Въпреки това западните санкции продължават да нарастват и са все по-насочени към лица, които имат само случайни връзки с режима на Путин, като например потомци на по-ранни бракове на руски официални лица или успешни предприемачи без установени връзки с Путин. Много от тях бяха вписани в списъци със санкции просто заради принадлежност към определена целева категория, независимо дали в медиите или в енергийния сектор. Подобни санкции предсказуемо създадоха впечатление в Русия, че истинската цел не е режимът на Путин или руските военни, а по-скоро руският народ като цяло. За щастие Путин се противопостави на насочването на нарастващия антизападен гняв на руския народ към ескалация, като превърне специалната си военна операция в „отечествена война“. Обаче, би било сериозна грешка в изчисленията да не се оцени истинският потенциал за подобен сценарий.

Няма сигурност какви червени линии има Путин, за да реши да ескалира от ограничената военна операция до ниво на „отечествена война“. Тактическите неуспехи в Донбас, особено в териториите, окупирани от Русия след 24 февруари, вероятно няма да бъдат в тази категория, но остават няколко правдоподобни сценария, които биха могли да предизвикат качествена ескалация от руска страна. Украинските официални лица, например, сега говорят за използване на нови оръжия на НАТО за унищожаване на Кримския мост и дори говорят за повторно превземане на Крим. В съзнанието на Русия подобен ход би представлявал голяма атака срещу руска територия. След това има Полша и балтийските държави, които гледат на Русия не просто като на заплаха, а като на омразно чудовище, което трябва да бъде разбито или най-малкото унизено, създавайки впечатление, че едва ли не търсят битка с Москва.

След като току-що ограничи транспортните линии през територията си до Калининград, Литва остави руската провинция зависима от доставките по море. Може лесно да си представим, че ако тези ограничения продължат, руската реакция няма да се различава коренно от реакцията на САЩ на блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз през 1948 г. За да налеят масло в огъня, полските власти сега заплашват да ограничат достъпа на Русия до морето Калининград и дори предположиха, че може да поемат отговорност за осигуряването на противовъздушна отбрана на Западна Украйна. Както самият президент Байдън отбелязва понякога, подобни действия от страна на НАТО биха могли да превърнат алианса в пряк участник във войната в Украйна. Надеждите, че тогава Русия ще се поколебае да продължи с военен отговор, може да се окажат само пожелание.

Американското разузнаване прогнозира редица враждебни действия от страна на Русия в навечерието на 24 февруари, които досега не са се осъществили, но може да се очакват – вариращи от тихо, но стабилно изграждане на връзки с враждебни страни и движения (като Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните) до разработването на планове за кибернетични и ядрени нападения. Американското разузнаване твърди, че досега не са виждали Русия да извършва ядрени приготовления, но не е ясно за какъв вид подготовка става дума. Ако подобни приготовления бяха лесно очевидни, Русия, разбира се, щеше да бъде обвинена в подпалване на ядрена война, ядосвайки не само западните страни, но дори и онези, които иначе симпатизират на Москва – сред тях Китай и Индия.

За разлика от американските медии, където редовно се обсъждат усилията на администрацията на Байдън за провеждане на хибридна война срещу Русия, в руското публично пространство няма да намерите подобни подробни дискусии на институции, подготвящи враждебни действия срещу Съединените щати, подобни на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите. В Москва обаче има нарастваща инерция да подготви списък с опции за Русия, вариращи от икономически контрасанкции до активни мерки, които могат да бъдат предоставени на Путин в момента на поискване. Относно крайната опасност от ядрена катастрофа, най-обсъжданият, но най-малко вероятният сценарий е този, който понякога се чува по руската телевизия, където гостите – искрено или насмешливо – се нахвърлят с използването на стратегически ракети срещу Съединените щати и унищожаването на източното крайбрежие.

Ако Русия претърпи големи неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и енергия или самата финансова и вътрешна стабилност, използването на тактическо ядрено оръжие би било точно в съответствие с руската военна доктрина. Този сценарий вероятно ще бъде сериозно обмислен от висши руски служители, много от които са склонни да смятат, че лидерите на САЩ и ЕС не са нито луди, нито желаят да рискуват пълномащабна ядрена война заради нещо, което не отговаря на екзистенциалните им интереси. Разбира се, дефиницията на екзистенциален интерес може лесно да се промени, ако са включени ядрени оръжия с всякаква мощност.

Предвид противоречивите цели на Русия и Украйна, техните контрастиращи надежди за това как ще се развие конфликтът и променливата ситуация на бойното поле, постигането на споразумение в този момент остава малко вероятно. Признаването на тази реалност обаче не означава, че просто трябва да се задоволим с продължаваща война на обстрел между Москва и Киев, без никакъв смислен диалог между Вашингтон и Москва. Опасността днес не е замразен конфликт, а по-широк пожар – такъв, който може да избухне почти всеки момент, предизвикан от неочаквано събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 г.

Едно е да се твърди, че не трябва да има споразумение без участието и съгласието на украинското правителство, но друго е изцяло да се възлагат преговори с друга ядрена сила на Киев. Най-основната отговорност на администрацията на Байдън е да осигури оцеляването на републиката. Украинците имат право да налагат право на вето върху всяко териториално споразумение с Русия, но те не могат – и не трябва – да упражняват право на вето върху вземането на решения от САЩ, включително и какви видове и количества оръжия Съединените щати да предоставят на Украйна, и дори повече, какви общи отношения (включително санкциите) Вашингтон избира да предприеме срещу единствената друга нация, способна да унищожи Съединените щати. Путин демонстрира, че желае и може да взема безмилостни и дръзки военни решения. Независимо от стратегическата му визия, той също е продукт на различна политическа култура и има свой собствен разказ за случилото се между Русия и Запада. Този наратив е доста различен от този, който преобладава във Вашингтон и може да накара Путин да стигне до различни заключения от тези, широко разпространени на Запад. Ако приемем, че Москва ще действа според американските дефиниции за предпазливост, това може да доведе до фатална грешка в изчисленията.

Димитри К. Саймс е президент на The Center for the National Interest и издател и главен изпълнителен директор на National Interest

Превод за "Гласове": Георги Ванчев

Източник: nationalinterest.org

ПОЛИТИКА

Класическият рекет във Варна не са го открили "пепейци", бизнесмени разкешваха за Ресто от 90-те, но може да приключи ПП

Класическият рекет във Варна не са го открили "пепейци", бизнесмени разкешваха за Ресто от 90-те, но войната на лидери на ПП срещу Делян Пеевски може да ги направи "откриватели". Освен това, кметът Благомир Коцев, който явно е пренебрегнат от рекетьорите в кметството като управленс...

КПК готви акция срещу ОПГ в Община Варна за рекет срещу бизнесмен за 50 000 лв, в тази операция няма политика

КПК готви акция срещу ОПГ в Община Варна за рекет срещу бизнесмен за 50 000 лв, заявиха източници от слубите. Ако при акцията срещу кмета Благомир Коцев може да се спекулира за политика, в тази операция няма нищо политическо, става дума за класически рекет, коментираха източниците....

"Величие" внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

Относно Законопроект № 51-554-01-127 за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения Българската здравна система продължава да бъде поставена под натиск от задълбочаваща се кадрова криза, неравномерно заплащане и липса на контрол върху използването на публичните ресурси....

Защо не бил задържан "другият съдружник". Как защо, няма атака срещу Ангел Дерменджиев, а срещу кмета и ПП

Защо не бил задържан Тодор Дерменджиев като съдружника му Ивайло Маринов, ни пита с респектираща настойчивост и желязна според нея логика приятелка на сайта. Как защо, вече написахме, няма атака срещу Ангел Дерменджиев, който е сред тримата лидери на бизнеса във Варна, нещо повече ...

Проруска партия е само "Възраждане". Кабинетът няма да падне с вотове. Радев може да го свали с бунт

"Проруските партии пак не успяха, излишни са в този парламент", заяви лидерът на ДПС Делян Пеевски след вота на недоверие срещу правителството. Делян Пеевски отново е на антируски позиции, след като пак стана проукраински настроен заради обръщането на Тръмп срещу Путин. В...

Христо Димитров в ролята на Председател е Шеф в Билдинга. Рафайлов не е "Благо", а "протеже" на Пеевски

Председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров в ролята на Председателя е вече Шеф в Билдинга след ареста на кмета на Варна Благомир Коцев. Председателят на Общинския съвет обжалва пред съда заповедта на кмета за назначаването за и.ф. кмет на Павел Попов, заместник-кмет, кат...

Пеевски натиска на макс Рафайлов да е и.ф. кмет. Вотът за кмет през октомври, Рая Назарян може да спечели на първи тур

Делян Пеевски натиска на макс Христо Рафайлов, зам.-кмет по "Бюджет и финанси", да бъде и.ф. кмет на Варна до насрочването на предсрочни кметски избори, ако бъде отстранен от позицията кмет Благомир Коцев. Вече писахме защо Пеевски иска Рафайлов да е и.ф. кмет - НДСВ, Наско Рафайло...

Кристиян Ганчев кандидат на ГЕРБ за кмет на Варна? Пеевски "назначава" за и.ф. кмет на морската столица Христо Рафайлов

Кристиян Ганчев ще бъде кандидат-кмет на ГЕРБ, ако отстранят кмета Благомир Коцев и бъдат насрочени предсрочни кметски избори, заяви източник от най-близкото обкръжение на Бойко Борисов. Депутатът от ГЕРБ-СДС е близък до Красен Кралев, но това е само един от "бонусите" му в кръга н...

Асен Василев повежда протеста в подкрепа на кмета на Варна Благомир Коцев. Въпросът е ще се вдигнат ли варненци

"Пари за Варна ще има", заяви кметът на Варна Благомир Коцев след среща с министъра на финансите Асен Василев в края на ноември 2023 г., няколко седмици след като спечели кметския вот, когато се смяташе, че негов "смотрящий" от ПП беше Даниел Лорер. Всъщност рамо на кмета даваше Ва...

"Приключвай!": Борисов разбра за отведения за разпит кмет на Варна с бележка

"Комисията за противодействие на корупцията арестува Благомир Коцев, кмет Варна. Приключвай!" - бележка с този надпис размаха случайно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на брифинг, на който коментираше приемането на еврото в България. Бележката му беше подадена от п...

Ивелине, лимонът преди пържолата е пиниз, няма да те атакуват за "Йоана" в бянята, ще те обявят за прокси на Путин

Ивелин Михайлов, лидер на "Величие" и председател на парламентарната група на партията, направи поредното "извънредно включване", този път за "Свободен глас", в което обяви "ЕС излъга българите". Михайлов каза, че Костадин Костадинов не може да взриви ЕС, здрасти, че бързаме, защот...

Шлякани мърши плюят Украйна, приютила българи, кефят се как ЕС прецакал Македония. Ванче, ли предавате, боклуци?!

Шлякани мърши плюят Украйна, приютила българи, която милиардерът-крадец Путин нападна, някои от тях знаят и дори признават пред нас, че нямаха хабер, че Путин ще е шеф на ФСБ, както казахме на вицепрезидента на журналистите в Москва, сексапилната блондинка Людмила Шчербина, че Путин ще бъде ...

Иван Портних влиза в битка за парцели между лидери в бизнеса, или е пунта мара?! Ресто от Пеевски или шменти капели?

"Портних не е ли протеже на Пеевски, защо тогава скача срещу бизнесмен, който е партия с него", попита фен на бившия кмет на Варна във Фейсбук? Делян Пеевски може и да е настоявал пред Бойко Борисов кандадат-кмет на ГЕРБ за Варна отново да е Иван Портних, може да е заради "момчето ...

Джокович мачка "Вучичу педеру" с "Pumpaj" на Уимбълдън. Кво стана, путинисти, що не се кефите вече на Ноле?!

Световната легенда в тениса Новак Джокович-Ноле мачка Вучич с "Помпай" (Pumpaj) на "Уимбълдън". След победата над съотборника си за купа "Дейвис" и приятел Миомир Кецманович сърбинът отново даде знак, че подкрепя протестите на студентите срещу Вучич. ...

Пеевски притежава "БСП-Ново начало". Страхил Ангелов гласува Пеевски да стане шеф на ДАНС, сега "протестира" срещу Шефа

Делян Пеевски притежава "БСП-Ново начало", славната някога лява партия на Александър Лилол, Андрей Луканов и Стефан Продев се превърна в продажна клиентела. Сегашните "лидери" на джобната партия на "Делян" са се превърнали в куртизанки на повикване, които срещу министерски постове ...

Недялко Недялков и Страхил Ангелов редят партия, ББ им вкарва проксита?! "Възраждане" капитализира

Фронтмените на протеста срещу влизането в еврозоната Недялко Недялков и Страхил Ангелов може да направят партия. "Утре вечер пак сме на площада, а след 8 юли - ако ни колонизират окончателно и погребат лева, пренасяме съпротивата на политическия фронт. Само спечелването ...

Ивелин Михайлов пак нападна "прасетата", те си ги преместват. Избори ще има, когато тандемът подгони "Ивелин"

Ивелин Михайлов пак нападна "прасетата" в декларация от трибуната на парламента, силна декларация, в която направи преглед на всички теми, обеща и нова акция в четвъртък, но те засега си ги преместват. Неглижирането на атаката на "Ивелин" в рейда из Западна Европа с брандираните ка...

Пеевски и Борисов имат цялата власт, кинтите от ЕС наредени. Правителството няма да падне, избори наесен, ама друг път

Делян Пеевски и Бойко Бирисов имат цялата власт, как си я "делкат" е друг въпрос, засега всичко за тях е Ок. Кинтите от ЕС по ПВУ са наредени. Никакъв фалит на държавата не се задава, Пеевски и Борисов даже се пининизят да пускат "фишеци" в своите медийни флагмани за "фалита". ...

"Киро" няма да подаде оставка, кабинетът ке падне, партия на Радев със 100 депутати - балони на медийната клиентела

И какво стана - не се потвърдиха "прогнозите", че Кирил Петков няма да подаде оставка, подаде я в понеделник. Колко са били "сготвени" пепейците и колко "Лена" е въртяла схеми със зам.-кмета на София Никола Барбутов тепърва ще става ясно, но е очевидно, че подготовките за корупцион...

Война между Недялков и Дачков?! Няма лошо, Недялков, ти кажи къде са 100 000 на площада и "правителството пада"

Недялко Недялков щял да съди Явор Дачков за 100 000 лева, защото го бил "наплюл" по поръчка на ГЕРБ. Първо, Недялков, няма лошо, но ти кажи къде са 100 000 на площада и "правителството пада". Второ, изобщо не харесваме Дачков, меко казано, първо беше с Костов, сега стана ...

ГЕРБ поръчали на фиркалника Дачков да ме наплюе. Да де, ама първо да ми върне парите! Давам го на съд за 100 000 лв.

Фиркалникът Явор Дачков ме наплюл по поръчка на новия си господар Бойко Борисов и ГЕРБ. И то как ме наплюл - бил съм "пуделът на Бойко Борисов", обаче съм водел протестите?! Явно вижда мен в огледалото. Дачков от няколко месеца е на издръжка в ГЕРБ, обядва редов...

Дачков, не правителството е "наело" Недялко, а Митрофанова. Уви, руснаците вече нямат резидент като Авдеев

"Ако бях по-мнителен, щях да си помисля, че Недялко, който никога не е правил нищо, без да взема пари (пословична, провинциална лакомия), е нает от правителството да оглави протестите срещу еврото, за да ги обрече на провал. Недялко беше съдружник с Пеевски, пудел на Борисов (тресе...

"Русия не можа да прибере дори Одеса. Претенции – да, възможности – не". Здрасти, че бързаме, Калина Андролова

"Русия не можа да прибере дори Одеса. Претенции – да, възможности – не", написа Калина Андролова. Здрасти, че бързаме. Яков Кедми, този наплатен агент на СВР, "превзе" Одеса на 1-ви септември 2022 г. Преди това я"превземаха" Валентин Вацев и Боян Чуков. "Одеса...

Ревански не спечели 2 мандата за Пеевски във Варна, но разшири мрежите му за влияние с кадрово предложение за Торимацов

След смяната на директора на ОД МВР-Варна старши комисар Андрей Ангелов действащи и бивши "ченгета" точно предвидиха, че за шеф на дирекцията ще бъде назначен старши комисар Красен Торимацов, тогава директор на ОД МВР-Добрич. Преди назначаването му написахме, че Делян Пеевски предл...

След "питбула" на Пеевски, Торимацов пое ОД МВР, няма защо да е "ротвайлер". Пеевски си реди пъзела във Варна

Потвърдено. Както вече написахме, директор на друга ОД МВР ще стане шеф на ОД МВР-Варна, визирахме Красен Торимацов и го споделихме с влиятелен депутат. Така и стана, Красен Торимацов, досега директор на ОД МВР-Добрич, вече е директор на ОД МВР-Варна. Старши комисар Красен Торимацо...

СНАЙПЕР

Няма атака срещу Ангел Дерменджиев, класика в жанра е комбинацията. Сестрата на "Благо" не нападна "Ангел"

Няма атака срещу бизнесмена Ангел Дерменджиев, един от тримата бизнес лидери във Варна, при акцията срещу кмета на морската столица Благомир Коцев, независимо че той мощно го подкрепи в предизборната кампания. Задържаният заедно с кмета бизнесмен Ивайло Маринов е свързван с Тодор Д...

Ивелин: "Войната за Варна започна! Да подкрепим кмета и да кажем НЕ на мафията!". Войни е имало много във Варна

Лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов и председател на парламентарната група на партията Ивелин Михайлов, който пръв съобщи новината за акцията в Община Варна и оперативните действия по задържането на кмета на града Благомир Коцев, заяви в позицията "Войната за Варна започна! Да подкрепим кме...

Пренареждането на властовата и бизнес схема във Варна след ареста на кмета и атаката по "Ачо" ще продължи по план

Пренареждането на властовата и бизнес схема във Варна след ареста на кмета и атаката по "Ачо" ще продължи по план. Асен Василев е "нареден", това е очевидно, Кирил Петков "си би камшика навреме", вече го няма Алексей Петров, приятелят на баща му Петко Петков от каратето да го подкр...

АКЦИЯ

Може ли Таки да влезе в кметската битка за Варна? Как ще застане срещу "Делян" и защо да го прави като са "партия"

Комбинация за алтернатива на силната кандидатура на Рая Назарян за кмет на Варна можел да заформи само Христофорос Аманатидис-Таки, заяви влиятелен варненски политик. Може и да може, но ще влезе ли в кметската битка Таки при това срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов. Как точно Таки ...

Рая Назарян била "протеже" на Пеевски, бившият й мъж не беше ли близък до Илия Павлов, босът на "Мултигруп"?!

Рая Назарян беше председател на парламента, беше вариант за премиер при рефрешване на "сглобката". Източници от най-близкото обкръжение на Делян Пеевски заявиха, че тя ще бъде кандидат-кмет на ГЕРБ за Варна, ако кметът на морската столица бъде отстранен от позицията с мощната подк...

КИЛЪРИ

В Балашихе в результате теракта погиб генерал Генштаба ВС РФ

В Балашихе в результате теракта при взрыве автомобиля погиб 59-летний генерал Минобороны Ярослав Москалик. Он являлся замначальника Главного оперативного управления Генштаба ВС РФ. Взрыв произошел сегодня, 25 апреля, у дома по бульвару Нестерова. СВУ, которым подорвали «Фольксваген...

Взривиха руски генерал. Как така ГУР и СБУ ликвидират руски генерали, а ГРУ и ФСБ не стигат до шефовете на ГУР и СБУ?!

Заместник-началникът на Главното оперативно управление (ГОУ) на Генералния щаб на ВС на РФ ген. Ярослав Москалик загина при експлозия на автомобил в град Балашиха в Московска област. Ген. Москалик е заемал ключова длъжност в ГОУ на Генщаба, отговаряйки за оперативното управление на...

МАФИЯ

Таки мина през София и Пеевски подкара на караминьол ПП. Половин милиард от боклука обаче дали ще е само за Таки?!

"Без нито едно публично доказателство, вече са ви внушили, че има нещо гнило при кмета. Арестуват заместник-кмет, заплашват, че утре ще се прицелят в самия кмет. Нужно им е само време — да преценят кога могат да нанесат максимална репутационна щета, без да предизвикат хората да излязат...

"Лейтенантите" на дилърските мрежи на кокаин във Варна ще се потопят, ще се снишат, докато отмине бурята

ОД МВР готви каскада от акции срещу дилъри на кокаин във Варна, в края на другата седемица ще бъде Жега, получили интифа "лейтенанти" на дилърски мрежи. "Лейтенантите" на дилърските мрежи на кокаин във Варна ще се потопят, ще се снишат, докато отмине бурята. Винаги, кога...