Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

ПОЛИТИКА

Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

Тъй като войната между Русия и Украйна навлиза в четвъртия си месец, става все по-очевидно, че нито една от страните вероятно няма скоро да постигне решителна победа. По същия начин е очевидно, че просто да бъдат оставени страните да се обезкървят една друга, с допускането, че конфликтът ще остане ограничен, е безразсъдно.

Новият спор между Москва и Вилнюс относно решението на Литва силно да ограничи транспорта на руски стоки до Калининград е само последният пример за това колко лесно може да излезе извън контрол конфронтацията между двете страни. Разходите за неопределени военни действия сега са големи, вариращи от катастрофалното местно въздействие върху самата Украйна до тежки глобални икономически последици – особено в хранителния и енергийния сектор – надхвърлящи Украйна и Европа като цяло – с потенциал да дестабилизират самата международна система.

НАТО несъмнено може да укрепи положението на Украйна с предоставянето на повече оръжия и военно обучение, позволявайки на Киев да постигне ограничени тактически успехи. Но ако тези успехи — противно на общоприетото схващане — надхвърлят териториите, завладени от Русия след 24 февруари, и започнат да изглеждат като унизително поражение за правителството на Путин, Москва е повече от способна на значителна ескалация, както чрез военна мобилизация, така и чрез поставяне на икономиката на военна основа. Подобно развитие може да принуди Съединените щати да изберат между това да претърпят сериозен военен неуспех в Украйна или да се придвижат нагоре по стълбата на ескалация - все по-близо и по-близо до ядрения праг.

Тези, които отхвърлят способността на Москва да подобри военното си положение, забравят, че Русия днес води не просто „специална военна операция“, а всъщност ограничена война, доста различна от пълномащабна война, в която Москва ще разположи всички ресурси, които може да събере… военни, икономически и политически — ако е абсолютно необходимо за защитата на режима.

Междувременно Вашингтон продължава да повишава залозите до седмица. Колкото по-модерни тежки и нападателни оръжия на САЩ и НАТО отиват при правителството на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел представят Украйна като ключов защитник на западните интереси и ценности, толкова по-бързо те стават де факто собственици на украинския проект. Следователно сривът на този проект под силата на руските оръжия не просто би бил унизителен за Съединените щати, но всъщност би подкопал глобалното доверие и ефективност на Америка. Подобен резултат би бил пагубен за администрацията на Байдън и демократите в навечерието на междинните избори през ноември и със сигурност ще има силен натиск за предприемане на по-нататъшни стъпки за посрещане на постоянните искания на украинския президент Владимир Зеленски за увеличаване на оръжията и подкрепа. Как Москва би гледала на тези усилия, не е трудно да се предвиди; позоваванията на президента Джо Байдън за Третата световна война не са хипербола, а отразяват реална опасност.

Изключително рядко се прави сериозна оценка за това как стигнахме до тази опасна точка. Руското нахлуване в Украйна е широко и често описвано като незаконно и непровокирано. Обвинението в незаконосъобразност вероятно е вярно, ако критериите за законна инвазия изискват някой да бъде атакуван първи или да получи одобрение за военните си действия чрез резолюция на Съвета за сигурност на ООН. По същите тези критерии обаче атаката на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. също бяха незаконни. И в двата случая повечето други нации – включително Русия – не се чувстваха принудени да предприемат каквото и да е значително противодействие, особено до степен да превърнат подобно противопоставяне в определящ елемент от тяхната външна политика. Доколкото се говори за непровокирано нападение, твърде трудно е да се разглежда такова обвинение като нещо повече от удобно клише.

От 90-те години на миналия век Русия редовно изпитва тревога от разширяването на НАТО към нейните граници, включително и в държави със силна позиция срещу Русия, като основна заплаха за нейната сигурност. Човек може да не е съгласен с руската гледна точка, но тя беше добре известна и взета сериозно от много американски експерти по външна политика, включително Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от резервите си в това списание.

Според Москва настоящият украински режим идва на власт през 2014 г. чрез въоръжен бунт, който успя да свали корумпирания и некадърен, но законно избран украински президент Виктор Янукович. Това въстание предизвика гореща подкрепа от водещите европейски правителства и Съединените щати. За да разберете руския гняв, просто си представете дали атаката на 6 януари срещу Капитолия на САЩ, (която включваше много по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, отколкото събитията в Киев през февруари 2014 г.) би намерила ентусиазираната подкрепа на Владимир Путин, или пък, ако Москва беше успяла да свали мексиканското правителство и да организира замяната му с руски поддръжници.

Нахлуването на Русия в Украйна не дойде без предупреждение или без опити да се отговори на нейните опасения чрез дипломатически средства. Точно обратното. В края на 2021 г. Москва представи списък с искания за сигурност, най-вече за официалното членство на Украйна в НАТО, което тя разглежда като военно поглъщане на Украйна от НАТО. Москва формулира тези искания по начин, който беше очевидно неприемлив за Съединените щати и техните съюзници, но въпреки това имаше възможност — особено след като нямаше планове да бъде предложено на Украйна членство в НАТО в скоро време — да ангажира руснаците в сериозен разговор по въпроса и да се опитаме да намерим взаимно приемлива дипломатическа формула. Вместо това Съединените щати и НАТО презрително отхвърлиха руския ултиматум – не само риторично, но с нови кръгове от санкции и нови доставки на оръжие за Киев. Това беше точно обратното на това, което Путин се стремеше да получи. Отговорът на Запада дойде по толкова категоричен и — както руснаците го възприеха — пренебрежителен начин, че доста експерти от руската държавна телевизия твърдят, че Съединените щати може би са имали намерение да провокират Русия, за да я подтикнат да атакува Украйна и да създадат ново блато като това, което Съветският съюз преживя в Афганистан през 80-те години.

По това време президентът Зеленски беше прав да бъде скептичен към предупрежденията на президента Байдън, че е неизбежна руската инвазия в Украйна, защото такава атака нито е неизбежна, нито дори е решена от Путин. Русия използва военните си маневри с Беларус, за да позиционира силите си и да ги използва като военен лост срещу Украйна – но нямаше достатъчно сили за пълномащабна военна инвазия, както стана ясно, когато инвазията действително се състоя. Не само ключови хора в руското правителство, но и висшите военни командири не знаеха предварително, че е неизбежна инвазия, което допринесе за обърканото начало на руската военна операция.

Основната причина, поради която толкова малко хора – дори тези, близки до Путин, включително висши служители на външната политика и националната сигурност – не знаеха за инвазията почти до последния момент, е, че все още не е било взето такова решение. Както ми каза един високопоставен служител, смятан за запознат с мисленето на руския лидер, Путин „всъщност се надяваше, че в края на деня ще започнат сериозни преговори и няма да са необходими военни действия“. Вместо това Вашингтон нарече това блъф на Москва, оставяйки Путин пред болезнения избор или да изглежда слаб и дискредитиран, или да натисне бутона за инвазия.

Разбира се, президентът Путин беше този, който нареди атаката и именно той трябва да поеме отговорност за последствията. Както обаче наскоро отбеляза папа Франциск, лидерите във Вашингтон, Лондон и Брюксел – лидери, които бяха толкова пренебрежителни към руските искания, дори когато членството в НАТО изобщо не беше сред картите за Украйна – създадоха това, което със сигурност изглеждаше на руснаците като умишлена провокация.

Докато часовникът тиктакаше за Москва да реши какво да прави, след като Западът отхвърли ултиматума, редица водещи руски експерти предположиха, че отхвърлянето на руските искания от Вашингтон и Брюксел е толкова категорично и наистина ненужно – в края на краищата Украйна не бе на път за членство в НАТО и администрацията на Байдън се отрече от използването на военна сила за защитата й – така че най-логичното обяснение беше, че Байдън и неговите съветници всъщност умишлено провокират Русия да атакува Украйна. Този аргумент беше изтъкнат, например, в токшоу по Първи канал от Константин Ремчуков, независимо мислещ, но с добри връзки издател на видния вестник „Независимая газета“. В края на деня Путин ясно реши, че - провокация или не - той като цяло трябва да продължи с това, което в Москва наричат "специална военна операция" срещу Украйна.

След четири месеца е справедливо да се каже, че операцията не се разви по начина, по който руското правителство се надяваше нито във военно, нито политическо отношение. Украинските военни досега оказваха по-твърда съпротива, отколкото администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо евакуираха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски помощ при бягството му от столицата. Администрацията на Байдън без съмнение е доволна от безпрецедентното единство, което постигна в НАТО и в по-широк план в колективния Запад. Тази несравнима демонстрация на единство дойде в допълнение към уникално тежките и широки санкции срещу Русия. Също толкова изключителна бе военната помощ от 5,6 милиарда долара, обещана от Вашингтон на Киев от февруари. Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съюзници — общо четиридесет държави — позволи на украинската армия да постигне наистина впечатляващи резултати в борбата срещу руската армия с нейната далеч по-превъзхождаща по сила артилерия и военновъздушни сили.

Основният проблем за администрацията на Байдън е, че правителството на Путин също постигна впечатляващи собствени успехи. Изправена практически сама срещу колективния Запад – включително най-развитите демократични нации в Северна Америка, Европа и Тихия океан – Русия днес остава непобедена и предизвикателна. След първоначалните неуспехи, които принудиха Москва да ограничи първоначалните си цели, Русия постигна тактически успехи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори след замразяването на половината от златните и твърди валутни резерви на руската централна банка, западните санкции досега не нанесоха голяма вреда на способността на Русия да поддържа разумно нормално ниво на икономическа активност и да поддържа високи нива на производство на оръжия и боеприпаси. Освен колективния Запад, повечето нации просто отказаха да изолират Русия. Дори онези, които гласуваха на Общото събрание на ООН в подкрепа на необвързващи резолюции, критикуващи действията на Русия, го направиха в повечето случаи под натиска на Запада, а не поради истинско убеждение. Дори на символично ниво, ключови страни като Китай и Индия отказаха да осъдят Русия, давайки ясно да се разбере, че искат да поддържат нормални отношения с Москва и наистина да засилят икономическите си връзки доколкото е възможно, без явно да нарушават западните санкции и да предизвикват болезнени репресии. Може би най-важното е, че единството на Запада около тежките и всеобхватни санкции има висока цена: консолидирането на по-голямата част от руското общество около Путин. Многобройни проучвания на общественото мнение, включително тези, проведени от независими и опозиционно настроени групи, предполагат, че след четири месеца на военни действия, ядрено въоръжена Русия е обединена и готова да се изправи пред западното предизвикателство.

Досега военната операция на Москва в Украйна бе ограничена и то не само по име. От самото начало просто нямаше достатъчно войски за мащабно нахлуване, особено за амбициозна атака срещу Киев, която руските военни първоначално предприеха. Този факт беше една от причините правителството на Зеленски да изрази скептицизъм по това време, че Русия планира пълномащабна инвазия. Докато Русия днес остава с превъзходство в повечето видове военна техника, що се отнася до жива сила, много експерти смятат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече войници на бойното поле, отколкото руската армия. Русия досега не е започнала военни мобилизации; новите наборници, изпратени в Украйна в началото на инвазията, се оказаха изключение. Има дълъг списък от действия, които Москва не е предприела, които първоначално бяха предвидени от НАТО в случай на пълномащабна инвазия. Макар Русия да не се поколеба да продължи с безразборни бомбардировки, когато й липсваха достатъчно прецизно насочвани боеприпаси и разузнавателна информация, тя действаше като цяло със значителна сдържаност – например, без да атакува големи правителствени сгради, електроцентрали и телевизионни станции и президентски резиденции в Киев. Чуждестранни лидери дори посетиха Зеленски, идвайки в Киев с влак без видими усилия от страна на Русия да блокира движението им или да се прицелва с ракети или въздушни сили.

Въпреки множеството риторични заплахи от Москва, руските сили не са атакували складове, летища, гари и магистрали извън Украйна, през които съседните страни доставят военна помощ на Киев. Големите кибератаки и саботажни операции, които се считат за част от руския оперативен план, също не успяха да се реализират.

Путин наистина е решен да продължи възможно най-дълго с ограничена военна операция, която му позволява да поддържа относителна нормалност в Русия. Въпреки това западните санкции продължават да нарастват и са все по-насочени към лица, които имат само случайни връзки с режима на Путин, като например потомци на по-ранни бракове на руски официални лица или успешни предприемачи без установени връзки с Путин. Много от тях бяха вписани в списъци със санкции просто заради принадлежност към определена целева категория, независимо дали в медиите или в енергийния сектор. Подобни санкции предсказуемо създадоха впечатление в Русия, че истинската цел не е режимът на Путин или руските военни, а по-скоро руският народ като цяло. За щастие Путин се противопостави на насочването на нарастващия антизападен гняв на руския народ към ескалация, като превърне специалната си военна операция в „отечествена война“. Обаче, би било сериозна грешка в изчисленията да не се оцени истинският потенциал за подобен сценарий.

Няма сигурност какви червени линии има Путин, за да реши да ескалира от ограничената военна операция до ниво на „отечествена война“. Тактическите неуспехи в Донбас, особено в териториите, окупирани от Русия след 24 февруари, вероятно няма да бъдат в тази категория, но остават няколко правдоподобни сценария, които биха могли да предизвикат качествена ескалация от руска страна. Украинските официални лица, например, сега говорят за използване на нови оръжия на НАТО за унищожаване на Кримския мост и дори говорят за повторно превземане на Крим. В съзнанието на Русия подобен ход би представлявал голяма атака срещу руска територия. След това има Полша и балтийските държави, които гледат на Русия не просто като на заплаха, а като на омразно чудовище, което трябва да бъде разбито или най-малкото унизено, създавайки впечатление, че едва ли не търсят битка с Москва.

След като току-що ограничи транспортните линии през територията си до Калининград, Литва остави руската провинция зависима от доставките по море. Може лесно да си представим, че ако тези ограничения продължат, руската реакция няма да се различава коренно от реакцията на САЩ на блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз през 1948 г. За да налеят масло в огъня, полските власти сега заплашват да ограничат достъпа на Русия до морето Калининград и дори предположиха, че може да поемат отговорност за осигуряването на противовъздушна отбрана на Западна Украйна. Както самият президент Байдън отбелязва понякога, подобни действия от страна на НАТО биха могли да превърнат алианса в пряк участник във войната в Украйна. Надеждите, че тогава Русия ще се поколебае да продължи с военен отговор, може да се окажат само пожелание.

Американското разузнаване прогнозира редица враждебни действия от страна на Русия в навечерието на 24 февруари, които досега не са се осъществили, но може да се очакват – вариращи от тихо, но стабилно изграждане на връзки с враждебни страни и движения (като Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните) до разработването на планове за кибернетични и ядрени нападения. Американското разузнаване твърди, че досега не са виждали Русия да извършва ядрени приготовления, но не е ясно за какъв вид подготовка става дума. Ако подобни приготовления бяха лесно очевидни, Русия, разбира се, щеше да бъде обвинена в подпалване на ядрена война, ядосвайки не само западните страни, но дори и онези, които иначе симпатизират на Москва – сред тях Китай и Индия.

За разлика от американските медии, където редовно се обсъждат усилията на администрацията на Байдън за провеждане на хибридна война срещу Русия, в руското публично пространство няма да намерите подобни подробни дискусии на институции, подготвящи враждебни действия срещу Съединените щати, подобни на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите. В Москва обаче има нарастваща инерция да подготви списък с опции за Русия, вариращи от икономически контрасанкции до активни мерки, които могат да бъдат предоставени на Путин в момента на поискване. Относно крайната опасност от ядрена катастрофа, най-обсъжданият, но най-малко вероятният сценарий е този, който понякога се чува по руската телевизия, където гостите – искрено или насмешливо – се нахвърлят с използването на стратегически ракети срещу Съединените щати и унищожаването на източното крайбрежие.

Ако Русия претърпи големи неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и енергия или самата финансова и вътрешна стабилност, използването на тактическо ядрено оръжие би било точно в съответствие с руската военна доктрина. Този сценарий вероятно ще бъде сериозно обмислен от висши руски служители, много от които са склонни да смятат, че лидерите на САЩ и ЕС не са нито луди, нито желаят да рискуват пълномащабна ядрена война заради нещо, което не отговаря на екзистенциалните им интереси. Разбира се, дефиницията на екзистенциален интерес може лесно да се промени, ако са включени ядрени оръжия с всякаква мощност.

Предвид противоречивите цели на Русия и Украйна, техните контрастиращи надежди за това как ще се развие конфликтът и променливата ситуация на бойното поле, постигането на споразумение в този момент остава малко вероятно. Признаването на тази реалност обаче не означава, че просто трябва да се задоволим с продължаваща война на обстрел между Москва и Киев, без никакъв смислен диалог между Вашингтон и Москва. Опасността днес не е замразен конфликт, а по-широк пожар – такъв, който може да избухне почти всеки момент, предизвикан от неочаквано събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 г.

Едно е да се твърди, че не трябва да има споразумение без участието и съгласието на украинското правителство, но друго е изцяло да се възлагат преговори с друга ядрена сила на Киев. Най-основната отговорност на администрацията на Байдън е да осигури оцеляването на републиката. Украинците имат право да налагат право на вето върху всяко териториално споразумение с Русия, но те не могат – и не трябва – да упражняват право на вето върху вземането на решения от САЩ, включително и какви видове и количества оръжия Съединените щати да предоставят на Украйна, и дори повече, какви общи отношения (включително санкциите) Вашингтон избира да предприеме срещу единствената друга нация, способна да унищожи Съединените щати. Путин демонстрира, че желае и може да взема безмилостни и дръзки военни решения. Независимо от стратегическата му визия, той също е продукт на различна политическа култура и има свой собствен разказ за случилото се между Русия и Запада. Този наратив е доста различен от този, който преобладава във Вашингтон и може да накара Путин да стигне до различни заключения от тези, широко разпространени на Запад. Ако приемем, че Москва ще действа според американските дефиниции за предпазливост, това може да доведе до фатална грешка в изчисленията.

Димитри К. Саймс е президент на The Center for the National Interest и издател и главен изпълнителен директор на National Interest

Превод за "Гласове": Георги Ванчев

Източник: nationalinterest.org

ПОЛИТИКА

Бургас се изправи: пълна зала с будни родолюбци и силни послания на среща с лидери на "Величие"

Бургас се превърна в сцена на активна гражданска енергия, след като залата се изпълни с будни родолюбци, обединени от любовта към България и стремежа към по-добро бъдеще. Хора от различни възрасти и професии се събраха, за да заявят позиция и да отстояват националните ценности и историческат...

Протестите супер. Вотът обаче може да се реши от "тихото мнозинство", изборджийски мрежи и по 100 евро след зимата

"Ако не се яви на предстоящите избори, ще бъде трудно да преборим статуквото", заяви пред БНТ Антон Кутев, бивш говорител на служебни правителства на президента Румен Радев. Антон Кутев не е съвсем точен. Ако Румен Радев обяви партия и се яви на предстоящите парламентарни избори ще...

Интригата с "малките партии" се заплита. ИТН и МЕЧ аут от НС, БСП на ръба, "Величие" залага на твърд електорат и Радев

Интригата с "малките партии" се заплита, заявиха източници от политическите среди, запознати с вътрешни социологически проучвания. Според тях ИТН и МЕЧ са аут от парламента, БСП е на ръба, "Величие" отново ще бъде в Народното събраниe, дори може да има повече депутати от сегашните ...

Президентът връчва мандат след Нова година. Показа близост с "Величие", даде знак, че по-скоро няма да обяви партия сега

Президентът Румен Радев заяви след приключването на консултациите с партиите, че ще връчи първия мандат след Нова година и даде знак с това, че по-скоро няма да обяви партия, поне не в обръщението си към народа на 31 декември, каквито медийни спекулации имаше. Преди това...

Пеевски, не ти ли писна да кешиш на прислужливи "политолози", които ти пишат - "Ако искаш, ще го напиша, както кажеш"

Пеевски, не ти ли писна да разкешваш на прислужливи "политолози", които ти пишат - "Ако искаш, ще го напиша, както кажеш" - "ПП-ДБ ще се превърнат от двигател в мишена на протеста". Е, превърна ли се ПП-ДБ в мишена на протеста. Няма как, защото коалицията не е двигагел, ...

Мишките цвърчат и бягат, Пеевски, найс, а?! Мачкаше наред, разкешваше на плъхове, сега напускат твоята пробита гемия

Преди повече от година написахме, че Делян Пеевски не е "мутра", още по-малко "мафиотски бос", след като сме изпитали през лятото на 2013 г. как може да настърви потеря от Външно на 8 автуст чрез Светлозар Лазаров, главен секретар на МВР, и боклук като Митко Полицайчето. Що, бе, П...

Топ бизнесмен: "РР и ПП са на ход". Илиян Василев потвърждава тезата и предлага коалиция на ПП-ДБ с Радев

В политиката – особено в днешната – най-опасни са мисловните щампи. Например твърдението, че "на всяка цена ППДБ трябва да се кара с Радев, с когото съвпадат интересите срещу Борисов и Пеевски". Или още по-коварната щампа, че Борисов е по-приемлив по отношение на Русия...

Д-р Блажевски: Къде изчезнаха 260-те милиона за заплати в здравеопазването? Проф. Ангелов, кажете истината за системата

Народният представител от ПП "Величие" д-р Любиша Блажевски отправи сериозна критика към новия проектобюджет на Националната здравноосигурителна каса, след като извънредното заседание на парламентарната здравна комисия бе провалено поради липса на кворум. Според него в новия Бюджет...

Борисовата медийна клиентела вади Пеевски от уравнението за властта. Кофтално, Пеевски, само дето им разкешваше

Борисовата медийна клиентела вади Пеевски от уравнението за властта, но някои опозиционни депутати се усъмниха в тезата за прецакването на "Делян" от "Бойко". Прецаква го и още как. Това че Пеевски няма съюзници, докато Борисов се опитва да си оставя отворени опции, е очевидно, но ...

Пеевски не може да направи контрапротест в София, но не пробва и във Варна, нали уж има Йордан Цонев и Ники Цайса

Делян Пеевски явно няма нищо против да умножи протеста в София поне по две, провокийрайки кохортите на "Сорос" с контрапротести. Контрапротест обаче няма да има не само в София - Пеевски не организира протести и в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Благоевград. ...

"Сорос" не вкарва кинти пряко в протеста, реди мрежи и ще налива Ресурс срещу "кеширането" на вот за Пеевски

Този протест е различен от измислената "революция" на "Отровното трио" през лятото на 2020 г. и няма да се спихне като бунта тогава, уж предизвикан от вдигнатия юмрук на президента. Тогава "Сорос" също беше в играта, но повече Посолството, което обаче не искаше да сваля Борисов от ...

"Свършен си!" си за Пеевски може да го каже протестът, ако го извади от властта и политиката с "Шиши вън!", не ПП-ДБ

Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, поставила над свой пост за готвени на 9 декември контра протести от ДПС-НН снимка на Делян Пеевски с надпис "Свършен си!". Дали? За кой път го "свършват" Пеевски - "свършваха" го с шествията през лятото на 2013 г., когато след първия протест...

Ивелин Михайлов: "Борисов ще жертва Пеевски, който не може да го "приключи" след "Дебелия го иска"

Лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов даде най-силното си интервю досега, и това в медия, която но може да бъде посочена като "проруска", при това този път не влезе в темата "Русия-Украйна", независимо че Путин уж побеждава на фронта, а партията е представяна за "проруска" не само от официозн...

Протестите във Варна са друга бира, не "Софийско пиво", получиха рамо от бизнеса и са доминирани от "Възраждане"

Протестът на Варна на 1 декември бе почти 20 000, а фронтмените от НФК "Черно море" показаха, че не приемат партизиране и "пиар за кмета". Този протест беше доминиран от ППДБ. Следващите не бяха толкова масови, но вече бяха доминирани от "Възраждане". Припяваше се за "вое...

Ивелин Михайлов скочи на "старата мутра" Младен Маринов и на "Бойко" с "Тарикат мъж не писка", контраатакува Бареков

Ивелин Михайлов, председател на парламентарната група на "Величие" и лидер на партията, скочи на "старата мутра" Младен Маринов и на "Бойко" с "Тарикат мъж не писка", контраатакува Николай Бареков, който го атакува за акцията пред къщата на Бойко Борисов. Може би само bgsniper.com...

Радев да вдигне отново юмрука? Това е риск за европейска България

Ситуацията в страната е взривоопасна и събитията ще се развият по-бързо, отколкото всички са очаквали. Случващото се не е "черен лебед", а логично следствие от съвсем познати процеси, проблеми (и лица), които се трупаха и нагнетяваха напрежение. Лицата (и двете) отдавна прекалиха със завладя...

Пеевски ще изкара и 100 000 на протест с "Подгъзуваха ми и се навеждаха". Борисов и повече с "Протестът не иска оставка"

Делян Пеевски ще изкара и 100 000 на протест с "Подгъзуваха ми и се навеждаха". Бойко Борисов може да изкара и повече с "Протестът не иска оставка". ПП-ДБ беше в сглобка с Борисов и Пеевски, но сега организира протеста в София. Може да не му харесва на Делян Пеевски, но Ивайло Мирч...

ПОЗИЦИЯ НА НФК "ЧЕРНО МОРЕ": НЕ СМЕ ПЛАТЕНИ, МРАЗИМ ВИ БЕЗПЛАТНО!

Излязохме на протеста, както предварително заявихме, и още веднъж казваме ясно и без заобикалки: НИЕ СМЕ СРЕЩУ ВСИЧКИ ПАРТИИ. КОГАТО КАЗВАМЕ "ВСИЧКИ", ОЗНАЧАВА ТОЧНО ВСИЧКИ! Към медиите и всички, които упорито се опитват да ни лепят етикети – провокатори, платени и...

Ангел Дерменджиев против Благомир Коцев да сменя негови "проксита". Стела Николова не саботира "новото" мнозинство?!

Бизнесменът Ангел Дерменджиев, който "наля" Ресурс в предизборната кампания на кмета на Варна Благомир Коцев и му осигури част от вота за балотажа, с който стана кмет, бил против смяната на негови "проксита" в рамките на задаващата се "чистка". Кметът обаче няма как да "пипне" и п...

Задава се "чистка" в кметството след завръщането на Благомир Коцев в Община Варна, но няма да е радикална

Задава се "чистка" в кметството след завръщането на Благомир Коцев в Община Варна, но както вече написахме, няма да е радикална. Кадровите промени ще бъдат направени в следващите десетина дни, или непосредствено преди празниците, заяви източник на висока позиция в Община Варна. ...

Големият бизнес във Варна се договори с кмета в "партия" с Борисов?! Оказа се, че "Бойко" прецаква само "Делян"

"Разбрахме се с Благомир Коцев", заяви близък до двете най-влиятелни бизнес групи във Варна (който днес качи в профила си във Фейсбук излизането на "Благо" от ареста след внасянето на гаранцията от 200 000 лева, събрана за пет часа с дарения) в неделя, когато ОИК отказа да отстрани кмета на ...

Конфронтация не се очертава, ако Благомир Коцев се върне в кметството. Редят само Пеевски в схемата

"Кортежът", който мина по булевард "Владислав Варненчик" с пилотна полицейска кола и ариергард след 15 часа в понеделник, беше знак за варненци, които го видяха, че кметът Благомир Коцев вече се е върнал в морската столица, въпросът е дали ще се върне и в кметството. Конфронтация ...

Ако Благомир Коцев се върне в кметството, "разбирането" с него ще е под въпрос, но с "Рубин" повече, като досега...

Протестът преди заседанието на ОИК във Варна беше по-масов от предишни, но протестите са си протести, а договорките зад кулисите са си договорки, колкото и да изглежда цинично след почти пет месеца на Благомир Коцев в ареста. Наш агент сред опонентите на кръга "Хоризонт" сподели дн...

Борисов прецака Пеевски и две бизнес групи с хода за кмета на Варна. Не искал "служебна победа", друга може да няма

Бойко Борисов прецака Делян Пеевски, който мачка ПП във Варна, и лидерите на две бизнес групи с разпореждането към членовете на ОИК в морската столица от ГЕРБ да не подкрепят отстраняването на кмета на Варна Благомир Коцев на заседанието на комисията в неделя. Дали обаче ходът на Б...

Борисов разпоредил да не свалят Коцев. Конментар - "Просто се отлага". Ако не се отлага, ГЕРБ няма да има кмет повече

"Представителите на ГЕРБ в Общинската избирателна комисия във Варна да гласуват против махането на Благомир Коцев на заседанието на ОИК в морската столица в неделя. Това е поискал лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от представителите на партията си в комисията, научи "24 часа" от източн...

СНАЙПЕР

Ходът на Борисов с ОИК-Варна, знак към Пеевски за двойна игра, второ прецакване след оставката или маневра скофтия

Бойко Борисов отново призова членовете на ОИК-Варна от ГЕРБ да не гласуват за прекратяване на мандата на кмета на морската столица Благомир Коцев. Заседанието на ОИК е насрочено за 23 декември, а членовете на комисията от ГЕРБ няма да скършат хатъра на лидера на партията. ...

Претоплени банички за рекет от бойци не минават, Пеевски щеше да се редне. Прокси на прокопиевци получил "свободно"

Претоплени банички за рекет от бойци не минават, ако минаваха Делян Пеевски може би щеше да се редне. Само че Пеевски не само не се реди за рекет, но и търси партньори в битката срещу "Сорос" и "Нексо". Освен това, Пеевски не е Илия Павлов, който се опита да си подреди с...

Знак на Борисов на кого ще разчита за вота - на Маджо. След оставката отиде първо при братовчед на боса на СИК

"Добре дошли в нашия град" със знак на СИК отгоре посрещаше в Силистра, когато Младен Михалев-Маджо беше бос на групировката заедно с Маргините. Борисов даде знак на кого ще разчита за вота най-вече - на Маджо. След оставката отиде първо при Тодор Тодоров, областен коорд...

АКЦИЯ

Пеевски май не може да намачка Борисов, не само заради "Магнитски" и лобирането на "Нексо" в САЩ да го вкарат в RICO

Делян Пеевски май не може да намачка Бойко Борисов, не само заради "Магнитски" и лобирането на "Нексо" в САЩ да го вкарат в RICO, но и заради факта, че няма политически и като че ли вече и икономически съюзници. Ако наистина можеше да го бастиса, трябваше да го направи още с подава...

Война ли обявява Борисов на Пеевски. Лидерът на ГЕРБ отмени заседанието на ОИК-Варна, иска закриване на КПК

Война ли обявява Бойко Борисов на Делян Пеевски, след като ЕК задържа 152 млн евро заради КПК, смятана за "бухалка" на лидера на ДПС-НН. След като вчера Бойко Борисов призова членовете на ОИК-Варна от ГЕРБ да не гласуват за прекратяване на мандата на кмета на морската столица Благ...

КИЛЪРИ

Пеевски ще стане капо ди тути капи на българската мафия, колкото Илия Павлов и Георги Илиев станаха

"Идеята на Пеевски била да открадне ГЕРБ на Борисов и да стане най-голямата партия и най-голямото ОПГ в България, а едновременно с това да стане и капо ди тути капи на българската мафия", написа BNews. Дали? Пеевски ще стане капо ди тути капи на българската мафия, колкото Илия Павл...

Няма как клошар да стреля в Пеевски като по Луканов. Ако го наредят, ще е като Зъбчето и Главния, но е партия с босовете

"А Пеевски — той вече се движи с повече охрана от държавен глава. Очевидно отлично разбира, че когато всеки ден трупаш грехове, все някой ден може да се намери и някой, който да поиска да те изравни със земята. Както ми каза един стар познавач на прехода: "Съдбата на Пеевски ще е същат...

МАФИЯ

BIRD преосвети Таки. Предстои "дубайско пренареждане" между ДП и ББ и "руски паспорт" за BG Лъки Лучано?!

BIRD преосвети Таки, кофти за големия бос, не че за Красимир Каменов-Къро и Алексей Петров нещата не бяха ясни. Кой ги поръча, кой ги нареди и кой ги изпълни - не е КОЙ, разбира се, но се възползва на макс от отстраняването на "Трактора" от Сглобката. Таки бил под Борисов, а, Ивели...

Таки може да е Лъки Лучано, Борисов не е Тото Риина, без ген. Чавдар Чернев, десарите и босовете щеше да е...

Таки може да е Лъки Лучано, но Борисов дори не е близо до Тото Риина. "Бойко" без ген. Чавдар Чернев, лидер на кръга "Бялата къща" в Банкя, десарите и босовете щеше да е... бивш пожарникар и охранител, разтривал ушите на ТЖ. Бойко Борисов бил българският Тото Риина според Ивелин Ми...