Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

ПОЛИТИКА

Димитри К. Саймс, The National Interest: Подготвя ли се военен конфликт между Америка и Русия?

Тъй като войната между Русия и Украйна навлиза в четвъртия си месец, става все по-очевидно, че нито една от страните вероятно няма скоро да постигне решителна победа. По същия начин е очевидно, че просто да бъдат оставени страните да се обезкървят една друга, с допускането, че конфликтът ще остане ограничен, е безразсъдно.

Новият спор между Москва и Вилнюс относно решението на Литва силно да ограничи транспорта на руски стоки до Калининград е само последният пример за това колко лесно може да излезе извън контрол конфронтацията между двете страни. Разходите за неопределени военни действия сега са големи, вариращи от катастрофалното местно въздействие върху самата Украйна до тежки глобални икономически последици – особено в хранителния и енергийния сектор – надхвърлящи Украйна и Европа като цяло – с потенциал да дестабилизират самата международна система.

НАТО несъмнено може да укрепи положението на Украйна с предоставянето на повече оръжия и военно обучение, позволявайки на Киев да постигне ограничени тактически успехи. Но ако тези успехи — противно на общоприетото схващане — надхвърлят териториите, завладени от Русия след 24 февруари, и започнат да изглеждат като унизително поражение за правителството на Путин, Москва е повече от способна на значителна ескалация, както чрез военна мобилизация, така и чрез поставяне на икономиката на военна основа. Подобно развитие може да принуди Съединените щати да изберат между това да претърпят сериозен военен неуспех в Украйна или да се придвижат нагоре по стълбата на ескалация - все по-близо и по-близо до ядрения праг.

Тези, които отхвърлят способността на Москва да подобри военното си положение, забравят, че Русия днес води не просто „специална военна операция“, а всъщност ограничена война, доста различна от пълномащабна война, в която Москва ще разположи всички ресурси, които може да събере… военни, икономически и политически — ако е абсолютно необходимо за защитата на режима.

Междувременно Вашингтон продължава да повишава залозите до седмица. Колкото по-модерни тежки и нападателни оръжия на САЩ и НАТО отиват при правителството на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел представят Украйна като ключов защитник на западните интереси и ценности, толкова по-бързо те стават де факто собственици на украинския проект. Следователно сривът на този проект под силата на руските оръжия не просто би бил унизителен за Съединените щати, но всъщност би подкопал глобалното доверие и ефективност на Америка. Подобен резултат би бил пагубен за администрацията на Байдън и демократите в навечерието на междинните избори през ноември и със сигурност ще има силен натиск за предприемане на по-нататъшни стъпки за посрещане на постоянните искания на украинския президент Владимир Зеленски за увеличаване на оръжията и подкрепа. Как Москва би гледала на тези усилия, не е трудно да се предвиди; позоваванията на президента Джо Байдън за Третата световна война не са хипербола, а отразяват реална опасност.

Изключително рядко се прави сериозна оценка за това как стигнахме до тази опасна точка. Руското нахлуване в Украйна е широко и често описвано като незаконно и непровокирано. Обвинението в незаконосъобразност вероятно е вярно, ако критериите за законна инвазия изискват някой да бъде атакуван първи или да получи одобрение за военните си действия чрез резолюция на Съвета за сигурност на ООН. По същите тези критерии обаче атаката на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. също бяха незаконни. И в двата случая повечето други нации – включително Русия – не се чувстваха принудени да предприемат каквото и да е значително противодействие, особено до степен да превърнат подобно противопоставяне в определящ елемент от тяхната външна политика. Доколкото се говори за непровокирано нападение, твърде трудно е да се разглежда такова обвинение като нещо повече от удобно клише.

От 90-те години на миналия век Русия редовно изпитва тревога от разширяването на НАТО към нейните граници, включително и в държави със силна позиция срещу Русия, като основна заплаха за нейната сигурност. Човек може да не е съгласен с руската гледна точка, но тя беше добре известна и взета сериозно от много американски експерти по външна политика, включително Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от резервите си в това списание.

Според Москва настоящият украински режим идва на власт през 2014 г. чрез въоръжен бунт, който успя да свали корумпирания и некадърен, но законно избран украински президент Виктор Янукович. Това въстание предизвика гореща подкрепа от водещите европейски правителства и Съединените щати. За да разберете руския гняв, просто си представете дали атаката на 6 януари срещу Капитолия на САЩ, (която включваше много по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, отколкото събитията в Киев през февруари 2014 г.) би намерила ентусиазираната подкрепа на Владимир Путин, или пък, ако Москва беше успяла да свали мексиканското правителство и да организира замяната му с руски поддръжници.

Нахлуването на Русия в Украйна не дойде без предупреждение или без опити да се отговори на нейните опасения чрез дипломатически средства. Точно обратното. В края на 2021 г. Москва представи списък с искания за сигурност, най-вече за официалното членство на Украйна в НАТО, което тя разглежда като военно поглъщане на Украйна от НАТО. Москва формулира тези искания по начин, който беше очевидно неприемлив за Съединените щати и техните съюзници, но въпреки това имаше възможност — особено след като нямаше планове да бъде предложено на Украйна членство в НАТО в скоро време — да ангажира руснаците в сериозен разговор по въпроса и да се опитаме да намерим взаимно приемлива дипломатическа формула. Вместо това Съединените щати и НАТО презрително отхвърлиха руския ултиматум – не само риторично, но с нови кръгове от санкции и нови доставки на оръжие за Киев. Това беше точно обратното на това, което Путин се стремеше да получи. Отговорът на Запада дойде по толкова категоричен и — както руснаците го възприеха — пренебрежителен начин, че доста експерти от руската държавна телевизия твърдят, че Съединените щати може би са имали намерение да провокират Русия, за да я подтикнат да атакува Украйна и да създадат ново блато като това, което Съветският съюз преживя в Афганистан през 80-те години.

По това време президентът Зеленски беше прав да бъде скептичен към предупрежденията на президента Байдън, че е неизбежна руската инвазия в Украйна, защото такава атака нито е неизбежна, нито дори е решена от Путин. Русия използва военните си маневри с Беларус, за да позиционира силите си и да ги използва като военен лост срещу Украйна – но нямаше достатъчно сили за пълномащабна военна инвазия, както стана ясно, когато инвазията действително се състоя. Не само ключови хора в руското правителство, но и висшите военни командири не знаеха предварително, че е неизбежна инвазия, което допринесе за обърканото начало на руската военна операция.

Основната причина, поради която толкова малко хора – дори тези, близки до Путин, включително висши служители на външната политика и националната сигурност – не знаеха за инвазията почти до последния момент, е, че все още не е било взето такова решение. Както ми каза един високопоставен служител, смятан за запознат с мисленето на руския лидер, Путин „всъщност се надяваше, че в края на деня ще започнат сериозни преговори и няма да са необходими военни действия“. Вместо това Вашингтон нарече това блъф на Москва, оставяйки Путин пред болезнения избор или да изглежда слаб и дискредитиран, или да натисне бутона за инвазия.

Разбира се, президентът Путин беше този, който нареди атаката и именно той трябва да поеме отговорност за последствията. Както обаче наскоро отбеляза папа Франциск, лидерите във Вашингтон, Лондон и Брюксел – лидери, които бяха толкова пренебрежителни към руските искания, дори когато членството в НАТО изобщо не беше сред картите за Украйна – създадоха това, което със сигурност изглеждаше на руснаците като умишлена провокация.

Докато часовникът тиктакаше за Москва да реши какво да прави, след като Западът отхвърли ултиматума, редица водещи руски експерти предположиха, че отхвърлянето на руските искания от Вашингтон и Брюксел е толкова категорично и наистина ненужно – в края на краищата Украйна не бе на път за членство в НАТО и администрацията на Байдън се отрече от използването на военна сила за защитата й – така че най-логичното обяснение беше, че Байдън и неговите съветници всъщност умишлено провокират Русия да атакува Украйна. Този аргумент беше изтъкнат, например, в токшоу по Първи канал от Константин Ремчуков, независимо мислещ, но с добри връзки издател на видния вестник „Независимая газета“. В края на деня Путин ясно реши, че - провокация или не - той като цяло трябва да продължи с това, което в Москва наричат "специална военна операция" срещу Украйна.

След четири месеца е справедливо да се каже, че операцията не се разви по начина, по който руското правителство се надяваше нито във военно, нито политическо отношение. Украинските военни досега оказваха по-твърда съпротива, отколкото администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо евакуираха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски помощ при бягството му от столицата. Администрацията на Байдън без съмнение е доволна от безпрецедентното единство, което постигна в НАТО и в по-широк план в колективния Запад. Тази несравнима демонстрация на единство дойде в допълнение към уникално тежките и широки санкции срещу Русия. Също толкова изключителна бе военната помощ от 5,6 милиарда долара, обещана от Вашингтон на Киев от февруари. Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съюзници — общо четиридесет държави — позволи на украинската армия да постигне наистина впечатляващи резултати в борбата срещу руската армия с нейната далеч по-превъзхождаща по сила артилерия и военновъздушни сили.

Основният проблем за администрацията на Байдън е, че правителството на Путин също постигна впечатляващи собствени успехи. Изправена практически сама срещу колективния Запад – включително най-развитите демократични нации в Северна Америка, Европа и Тихия океан – Русия днес остава непобедена и предизвикателна. След първоначалните неуспехи, които принудиха Москва да ограничи първоначалните си цели, Русия постигна тактически успехи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори след замразяването на половината от златните и твърди валутни резерви на руската централна банка, западните санкции досега не нанесоха голяма вреда на способността на Русия да поддържа разумно нормално ниво на икономическа активност и да поддържа високи нива на производство на оръжия и боеприпаси. Освен колективния Запад, повечето нации просто отказаха да изолират Русия. Дори онези, които гласуваха на Общото събрание на ООН в подкрепа на необвързващи резолюции, критикуващи действията на Русия, го направиха в повечето случаи под натиска на Запада, а не поради истинско убеждение. Дори на символично ниво, ключови страни като Китай и Индия отказаха да осъдят Русия, давайки ясно да се разбере, че искат да поддържат нормални отношения с Москва и наистина да засилят икономическите си връзки доколкото е възможно, без явно да нарушават западните санкции и да предизвикват болезнени репресии. Може би най-важното е, че единството на Запада около тежките и всеобхватни санкции има висока цена: консолидирането на по-голямата част от руското общество около Путин. Многобройни проучвания на общественото мнение, включително тези, проведени от независими и опозиционно настроени групи, предполагат, че след четири месеца на военни действия, ядрено въоръжена Русия е обединена и готова да се изправи пред западното предизвикателство.

Досега военната операция на Москва в Украйна бе ограничена и то не само по име. От самото начало просто нямаше достатъчно войски за мащабно нахлуване, особено за амбициозна атака срещу Киев, която руските военни първоначално предприеха. Този факт беше една от причините правителството на Зеленски да изрази скептицизъм по това време, че Русия планира пълномащабна инвазия. Докато Русия днес остава с превъзходство в повечето видове военна техника, що се отнася до жива сила, много експерти смятат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече войници на бойното поле, отколкото руската армия. Русия досега не е започнала военни мобилизации; новите наборници, изпратени в Украйна в началото на инвазията, се оказаха изключение. Има дълъг списък от действия, които Москва не е предприела, които първоначално бяха предвидени от НАТО в случай на пълномащабна инвазия. Макар Русия да не се поколеба да продължи с безразборни бомбардировки, когато й липсваха достатъчно прецизно насочвани боеприпаси и разузнавателна информация, тя действаше като цяло със значителна сдържаност – например, без да атакува големи правителствени сгради, електроцентрали и телевизионни станции и президентски резиденции в Киев. Чуждестранни лидери дори посетиха Зеленски, идвайки в Киев с влак без видими усилия от страна на Русия да блокира движението им или да се прицелва с ракети или въздушни сили.

Въпреки множеството риторични заплахи от Москва, руските сили не са атакували складове, летища, гари и магистрали извън Украйна, през които съседните страни доставят военна помощ на Киев. Големите кибератаки и саботажни операции, които се считат за част от руския оперативен план, също не успяха да се реализират.

Путин наистина е решен да продължи възможно най-дълго с ограничена военна операция, която му позволява да поддържа относителна нормалност в Русия. Въпреки това западните санкции продължават да нарастват и са все по-насочени към лица, които имат само случайни връзки с режима на Путин, като например потомци на по-ранни бракове на руски официални лица или успешни предприемачи без установени връзки с Путин. Много от тях бяха вписани в списъци със санкции просто заради принадлежност към определена целева категория, независимо дали в медиите или в енергийния сектор. Подобни санкции предсказуемо създадоха впечатление в Русия, че истинската цел не е режимът на Путин или руските военни, а по-скоро руският народ като цяло. За щастие Путин се противопостави на насочването на нарастващия антизападен гняв на руския народ към ескалация, като превърне специалната си военна операция в „отечествена война“. Обаче, би било сериозна грешка в изчисленията да не се оцени истинският потенциал за подобен сценарий.

Няма сигурност какви червени линии има Путин, за да реши да ескалира от ограничената военна операция до ниво на „отечествена война“. Тактическите неуспехи в Донбас, особено в териториите, окупирани от Русия след 24 февруари, вероятно няма да бъдат в тази категория, но остават няколко правдоподобни сценария, които биха могли да предизвикат качествена ескалация от руска страна. Украинските официални лица, например, сега говорят за използване на нови оръжия на НАТО за унищожаване на Кримския мост и дори говорят за повторно превземане на Крим. В съзнанието на Русия подобен ход би представлявал голяма атака срещу руска територия. След това има Полша и балтийските държави, които гледат на Русия не просто като на заплаха, а като на омразно чудовище, което трябва да бъде разбито или най-малкото унизено, създавайки впечатление, че едва ли не търсят битка с Москва.

След като току-що ограничи транспортните линии през територията си до Калининград, Литва остави руската провинция зависима от доставките по море. Може лесно да си представим, че ако тези ограничения продължат, руската реакция няма да се различава коренно от реакцията на САЩ на блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз през 1948 г. За да налеят масло в огъня, полските власти сега заплашват да ограничат достъпа на Русия до морето Калининград и дори предположиха, че може да поемат отговорност за осигуряването на противовъздушна отбрана на Западна Украйна. Както самият президент Байдън отбелязва понякога, подобни действия от страна на НАТО биха могли да превърнат алианса в пряк участник във войната в Украйна. Надеждите, че тогава Русия ще се поколебае да продължи с военен отговор, може да се окажат само пожелание.

Американското разузнаване прогнозира редица враждебни действия от страна на Русия в навечерието на 24 февруари, които досега не са се осъществили, но може да се очакват – вариращи от тихо, но стабилно изграждане на връзки с враждебни страни и движения (като Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните) до разработването на планове за кибернетични и ядрени нападения. Американското разузнаване твърди, че досега не са виждали Русия да извършва ядрени приготовления, но не е ясно за какъв вид подготовка става дума. Ако подобни приготовления бяха лесно очевидни, Русия, разбира се, щеше да бъде обвинена в подпалване на ядрена война, ядосвайки не само западните страни, но дори и онези, които иначе симпатизират на Москва – сред тях Китай и Индия.

За разлика от американските медии, където редовно се обсъждат усилията на администрацията на Байдън за провеждане на хибридна война срещу Русия, в руското публично пространство няма да намерите подобни подробни дискусии на институции, подготвящи враждебни действия срещу Съединените щати, подобни на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите. В Москва обаче има нарастваща инерция да подготви списък с опции за Русия, вариращи от икономически контрасанкции до активни мерки, които могат да бъдат предоставени на Путин в момента на поискване. Относно крайната опасност от ядрена катастрофа, най-обсъжданият, но най-малко вероятният сценарий е този, който понякога се чува по руската телевизия, където гостите – искрено или насмешливо – се нахвърлят с използването на стратегически ракети срещу Съединените щати и унищожаването на източното крайбрежие.

Ако Русия претърпи големи неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и енергия или самата финансова и вътрешна стабилност, използването на тактическо ядрено оръжие би било точно в съответствие с руската военна доктрина. Този сценарий вероятно ще бъде сериозно обмислен от висши руски служители, много от които са склонни да смятат, че лидерите на САЩ и ЕС не са нито луди, нито желаят да рискуват пълномащабна ядрена война заради нещо, което не отговаря на екзистенциалните им интереси. Разбира се, дефиницията на екзистенциален интерес може лесно да се промени, ако са включени ядрени оръжия с всякаква мощност.

Предвид противоречивите цели на Русия и Украйна, техните контрастиращи надежди за това как ще се развие конфликтът и променливата ситуация на бойното поле, постигането на споразумение в този момент остава малко вероятно. Признаването на тази реалност обаче не означава, че просто трябва да се задоволим с продължаваща война на обстрел между Москва и Киев, без никакъв смислен диалог между Вашингтон и Москва. Опасността днес не е замразен конфликт, а по-широк пожар – такъв, който може да избухне почти всеки момент, предизвикан от неочаквано събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 г.

Едно е да се твърди, че не трябва да има споразумение без участието и съгласието на украинското правителство, но друго е изцяло да се възлагат преговори с друга ядрена сила на Киев. Най-основната отговорност на администрацията на Байдън е да осигури оцеляването на републиката. Украинците имат право да налагат право на вето върху всяко териториално споразумение с Русия, но те не могат – и не трябва – да упражняват право на вето върху вземането на решения от САЩ, включително и какви видове и количества оръжия Съединените щати да предоставят на Украйна, и дори повече, какви общи отношения (включително санкциите) Вашингтон избира да предприеме срещу единствената друга нация, способна да унищожи Съединените щати. Путин демонстрира, че желае и може да взема безмилостни и дръзки военни решения. Независимо от стратегическата му визия, той също е продукт на различна политическа култура и има свой собствен разказ за случилото се между Русия и Запада. Този наратив е доста различен от този, който преобладава във Вашингтон и може да накара Путин да стигне до различни заключения от тези, широко разпространени на Запад. Ако приемем, че Москва ще действа според американските дефиниции за предпазливост, това може да доведе до фатална грешка в изчисленията.

Димитри К. Саймс е президент на The Center for the National Interest и издател и главен изпълнителен директор на National Interest

Превод за "Гласове": Георги Ванчев

Източник: nationalinterest.org

ПОЛИТИКА

Д-р Борисов, ДКЦ-Аспарухово: Новият рентген увеличи сериозно броят на пациентите в поликлиниката

Д-р Йордан Борисов ръководи сектор "Образна диагностика" в ДКЦ 2 "Св. Иван Рилски" в кв. "Аспарухово". Защитил е специалността през 2019 г. в болницата в Добрич. В поликлиниката е от 2022 г. - Д-р Борисов, ще разкажете ли с какви перипетии ДКЦ 2 "Св. Иван Рилски" в кв. "Аспарухово"...

"Атаката срещу Драгнев се цели в Коев". Бивше лоби на Пеевски в кметството е на Генералски прицел

"Атаката срещу Александър Драгнев се цели в Илия Коев", коментира лаконично източник от службите във Варна. И прибави - "Не че кметът е "натиснат", както пишете, той е инициаторът на акцията". Е, да, де, "натиснат" от отворилата се схема да използва бекграунда за кандидат...

Марио Смърков подкрепи директора на ОДМВР-Варна. Цветан Пировски остава на поста, получава рамо и от Георги Кандев?!

Областният управител Марио Смърков подкрепи директора на ОДМВР-Варна старши комисар Цветан Пировски. "Директорът на ОД на МВР старши комисар Цветан Пировски е добър професионалист и смятам, че той и колегите му ще се справят, така че да имаме спокоен туристически сезон", заяви обл...

Пеевски дава рамо на Ерджан Ебатин за РИОСВ. ДАНС го реди за два апартамента, задава се нова битка за "Делян"?!

Делян Пеевски поздрави триумфалния победител на изборите Румен Радев, но отправи послание, че защитава кадрите на ДПС. Пеевски засега успява да удържи кадрови фронтове, но натискът се усилва, заявиха източници от службите. Радев смени всички областни управители, те са пол...

"Гришата" в Зара за областен управител на Варна, но Радев беше точен за Месут Рушид през комбинация с Марио Смърков

Григор Григоров-"Гришата", общински съветник в морската столица, беше в Зара за областен управител на Варна, но премиерът Румен Радев беше точен за д-р Месут Рушид през комбинация с назначаването на Марио Смърков. Месут Рушид като кандидат-депутат на "Прогресивна България" в Трети ...

Радев редна комбинация с Марио Смърков и Месут Рушид стана депутат

Премиерът Румен Радев редна комбинация с Марио Смърков, назначи го за областен управител на Варна и д-р Месут Рушид, кардиолог в МБАЛ-"Света Марина" в морската столица, кандидат за народен представител от "Прогресивна България" в Трети МИР-Варна, стана депутат с решение на ЦИК от 13-ти май. ...

Радев отправя послание, че ще играе "нито Орбан, нито Мадяр" за санкциите на ЕС срещу Русия. Цака обаче картата Тръмп

Премиерът Румен Радев, супервайзер за външната политика на Балгария, отправя послание, че ще играе "нито Орбан, нито Мадяр" за санкциите на ЕС срещу Русия, няма да ги блокира пряко като бившия премиер на Унгария, но няма и да подкрепя безусловно, каквато заявка даде новият премиер Петер Орба...

"Путин вече е клекнал". Какво стана с "Киев за три дни" на воденските, вацевските и чуковските, потопиха се рубладжиите

"Путин вече е клекнал", заяви приятел-русофил, докато му казвахме, че "Путин няма да клекне", леле що стана, докъде я докара Государят в Кремъл, който от русофили със стотици велики руски книги, някои и на разведки като на легендарния "нелегал" на КГБ ген. Юрий Дроздов, ни направи радикални ...

Радев няма да е Орбан, но няма да е и Мадяр, както пласират от обкръжението на премиера

Румен Радев като премиер няма да е Виктор Орбан, както заявяваше Слави Василев, който след победата на Петер Мадяр се врътна като гюбек ханъм. Радев няма да се постила на Путин като Орбан, но няма как да е Мадяр, както пласират натегачи от обкръжението и обслужващ персонал в медиит...

Зеленски троли Путин, "разреши" да се проведе парадчето в Москва. Пета година лоши новини за РФ. Военен преврат?!

Президентът на Украйна Володимир Зеленски пинизчийски троли Путин, след като Государя в Кремъл се наведе на Тръмп, "разреши" провеждането на военния парад за Деня на победата. Пета година лоши новини за Русия след "Киев за три дни" и "Украйна за две-три седмици", та до подигравката...

"Боташ" конушмак на Генерал и Султан за стратегическа Партия?! Малинов остава шеф на "Булгартрансгаз"?

Договорът с "Боташ" може да се окаже конушмак между Генерала и Султана за стратегическа Партия - партньорство без граници, а Вертикалният газов коридор елемент от пъзела на новата Османска империя. Владимир Малинов може остане шеф на "Булгартрансгаз", а това е твърде в...

Правителството - микс на "радевисти", "сороси" и ресурсни министерства за лидери в бизнеса, не само за Прокопиев

Правителството е микс на стари "радевисти", "сороси"и ресурсни министерства за лидери в бизнеса, не само за Иво Прокопиев, примерно на туризма и транспорта и съобщенията. Гълъб Донев е ярък "радевист", ще бъде първи вицепремиер, но едва ли той ще движи министерството на финансите, ...

Пеевски отново яхва украинската вълна, Мадам В. върти бързи френски. Воденските и чуковските са в гюрлюка

Пеевски, не можем да му се накефим, отново яхва украинската вълна, Мадам В. върти бързи френски с Вертикалния газов коридор, сетне по команда от ДС-господарите праща темата в гъза на географията на разкешения си сайт. Воденските и чуковските гаулайтери на Мадам в. са в гюрлюка, нем...

Радев няма да разгражда олигархичния модел, ще го пренареди. Лидерите в бизнеса ще имат достъп до властта, те са властта

"Те заявиха, че ще разграждат олигархичния модел, но той има два аспекта – достъпът до властта и комфортът на едрия капитал. Те се фокусират върху първото, но нямат амбиция да преразгледат второто", каза рредседателят на БСП Крум Зарков в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" на...

Вълшебницата "Мария" може да измести "Ванина" при "Бойко", може да засенчи "Мис Тату". Целта й е друга - "Софрата"

Когато написахме, че Велико Желев-"Вичо" и три букви от корпоративната азбука, а и не само те, "Ники", пич отвсякъде, също, както и знаков варненски политик, ще дадат рамо с преференции на Мария Димитрова в Трети МИР-Варна и тя ще стане депутат, някои баха за... сайдер, газиран. До...

Радев е "царят на Софрата", ДП и ББ са "Гарсон, подай тортичка на "Мис Тату". Стратегическо планиране от втори ред

"Като унищожава съоръженията, които поддържат тези системи, Украйна едновременно отслабва руските възможности за събиране на разузнавателна информация и ограничава способността на Русия да извършва дронови удари срещу украински позиции. Това е отличен пример за планиране от втори ред. ...

Радев го атакуват за "руса кака", ценим и брюнетки. Мис "Прогресивна кака" ще е жега на плажа, Мис "Тату" печели

Румен Радев го атакуват за "руса кака", що така, готина е, освен това е като "две капки вода" с предишната кака, пардон, тя е по-млада. Радев има девет депутатски мандата от Трети МИР-Варна. Ние брояхме до седем и някои гербаджии се коркаха, а те станаха девет, "царска" победа. ...

Що не ги кефят двете "генералски" госпожици русофили, че стигнаха до "Аман, бей, аман, лошо нещо бил московлъкът"?!

Какво не им харесват на двете "генералски" госпожици русофили, че стигнаха до "Аман, бе, аман, лошо нещо бил московлъкът" на русофоба Захарий Стоянов, който вече им е приемлив. "Русите каки начело на НС - радост за всеки ч*киджия с депутатска заплата", написа знаковият русофил Недя...

Как да свали Радев санкциите срещу Русия, като му трябват милиарди от ЕС?! И защо да си разваля рахатлъка в НС

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов поиска от парламента да бъдат свалени санкциите срещу Русия. Това няма няма как да стане без "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, ДПС, ПП и ДБ няма да влязат в тази игра. Как да свали обаче лидерът на ПБ Румен Радев санкциите срещ...

Аман, Генерале, самовнедряването във велика сила като Америка, не е като неформално "вербуване" от ГРУ

Иво Инджев, кинг оф дъ кинг на каламбурите, реди препратка как Тома Томов, медиен цар при ТЖ, който го отнесе заради репликата - "Знаеш ли колко президентски ръце съм стискал", не че друго не е стискал, бил казал, че Велика Америка стояла зад Румен Радев. Това е дъвка, джвакана пов...

Демерджиев и Пеевски реднати един до друг. Честито на русофилите и антикорупционерите. Баклавата после...

Снимката. Иван Демерджиев и Делян Пеевски реднати един до друг на първия ред в парламента. Честито на русофилите и антикорупционерите. Бойко Борисов заяви, че Пеевски е бил ярък поддръжник на Украйна, който казал - "Като ще помагаме, да помагаме докрая". Демерджиев беше к...

Който е подценил русофобията, добро не е видял

Който се е заиграл прекалено с русофилията и е подценил русофобията - "русофобия" означава страх от Русия, а не омраза към Русия - добро не е видял. Това е едно от неписаните правила на българската политика. Русофобите в България са малцинство, но активно и политически влиятелно. ...

Крал Чарлз III изнесе истински мастърклас по висша политика в речта си пред Конгреса

Речта на краля - този път не на филм, а на живо. Крал Чарлз III изнесе истински мастърклас по висша политика в речта си пред Конгреса. Не случайно визитата му бе очаквана с такъв интерес. Монархът има една рядка привилегия - да стои над суетата на деня. И когато говори, д...

Първо охраната от НСО на "Бойко", застрашен само от незадоволени "ванини". "Делян" ще я смени в Дубай с "бивши" от ГРУ

Първо да се свали охраната от НСО на "Бойко", застрашават го само незадоволени "наталита" и "ванини". Медийната дъвка "Сретан" я наджвакаха. "Делян" ще я смени в Дубай с "бивши" от ГРУ и няма да е от "екскурзоводи" като тези от СОБТ в Кърджали. Румен Радев дава знаци, че...

Електоратът на ГЕРБ спада, Харемът на "Бойко" не спада. Очевидно все още му го вдигат "ванини" и "наталита"

Електоратът на ГЕРБ спада, Харемът на "Бойко" не спада. Очевидно все още му го вдигат "ванинки" и "наталита", а някои писачки се бяха закахърили, че му е останала Една. Както вече написахме, не е Една, все така са си много при "Бойко", както и при "Вова", това си е пиар технология,...

СНАЙПЕР

Милиони на босове от Одеса влизат в кметския вот във Варна?! "Смотрящият" Копринков не може да подмине постата

Милиони на босове от Одеса, не само от мафията на "Одесса мама" и групировката на бившия кмет Генадий Труханов, но и на мултимилионери като Аднан Киван могат да влязат в кметския вот във Варна. Кинтите от Одеса вече са фактор в бизнеса в морската столица, не само "общакът", който д...

Зоран Джинджич застана на Jединицата и Земунския клан и го застреляха. Борисов на СОБТ ли е заставал, или на СИК и ВИС-2

Премиерът на Сърбия Зоран Джинджич застана на Jединицата и Земунския клан и го застреляха с безцеремонна показност на излизане на неговия кортеж от сградата на Владата на Сърбия. Бойко Борисов на СОБТ ли е заставал, или на СИК, пардон за пиниза, или на ВИС-2, че като "бивш главен ...

Нашите служби имат топ агенти в Албанската мафия и през "Даут бег" Кадриовски в MIT и УДБА. Кофти за "Делян бей"

Новият и.ф. шеф на ДАНС полк. Станчо Станев имал вземане-даване с Албанската мафия, няма по-голяма поръчкаджийска издънка Делян Славчев Пеевски, всичко е оперативно легендирано. Апропо, кога ли ще изкарат службите кой друг му е дядо, макар и "неформален", пардон, освен бившият зам....

АКЦИЯ

Пепейците може да се разочароват, ако Борисов свали Портних като областен координатор на ГЕРБ-Варна

Пепейците може да се разочароват, ако Бойко Борисов свали Иван Портних като областен координатор на ГЕРБ-Варна. Знакови варненски политици и "фратели" топ изборджии пласираха преди две седмици в близки до тях варненски сайтове, че Борисов ще остави Портних на позицията, нещо повече...

И какво стана, нали Борисов нямаше да сменя Портних, даже за кмет щял да го издига според пласмент за сайтове?!

И какво стана, пичове, нали Бойко Борисов нямаше да сменя Иван Портних като областен координатор на ГЕРБ-Варна, даже за кмет щял да го издига, видиш ли, според пласмент за сайтове в морската столица?! Сега същите фронтмени на пласмента копипействат от "софийски източници", ще щял д...

КИЛЪРИ

Охраната за Борисов беше за фасон, за Пеевски не точно и не само. Няма никакво ГРУ за "Делян", а класическо Ресто

Атакували сме Делян Пеевски, но трябва да бъдем обективни - охраната за Бойко Борисов беше за фасон, за "Делян" не точно и не само, но няма никакво ГРУ, "руската поръчка" беше схема на ДАНС в екипите да влязат и командоси от СОБТ, освен за "Асан ага". Борисов се е договорил със Сре...

Бандюги, говорещи на руски, се стреляха на пъпа на Варна, ако са и украинци... Само че не е за общака на "Олег"

Бандюги, говорещи на руски, се стреляха на пъпа на Варна. Не е сефте пуцане на "Княз Борис I", преди повече от 20 години в заведение на гезмето килърът "Малин" застреля македонеца Орце Коруноски. Говорещи на руски, ама можело и да са украинци, редят патетично тролове във Фейсбук, а...

МАФИЯ

Пеевски "рибки бананки", станали радевски, редят "Бойко" като "цар на тревата". Хак му е, но с "Мишо Мечката" е кофти

Пеевски медийни мърши, станали радевски, редят "Бойко" като "цар марихуаната". Хак му е, много "поръчки" е редил. Ще си счупят ръчичките да копипействат, няма лошо, мишки, обслужвали сте гербаджии с френска, пеевски, сега радевски, оннадър с пеевски, найс ли ви е да духате?! ...

Фишинг интрига за Роси Кирова, Таки, шиптри и прочие измишльотини за регионални "елчаповци"

Скука ли в тихия ръмеж и преподреждането на тарикатите в парламента, скука ли - Мадам В. обърна поредната Палачинка, от "Жан" ги обръща, няма спирка, идвала "ерата Радев", уж нямаше вълна, пък сега има, няма толкова връткава медийна джидия, че и една Снимка на Демерджиев и Пеевски за разкош....