Борисов и Пеевски застанаха рамо до рамо в защита на поправката "Лукойл – ДАНС"

Може да има тактически разминавания — Борисов да играе с един олигарх, Пеевски с друг — но в края на краищата става дума за едно и също: разпределението на баницата. В случая баницата е огромна.
Борисов вече е консолидирал около 60 бензиностанции и три склада прев АВИА и очевидно се надяваше чрез тях да се включи в сделката с новия купувач на Лукойл.
За тях двамата е жизненоважно купувачът да не бъде независим — затова и не искат западен инвеститор. Защото никога не се знае, кога може да подпомогне политическите им конкуренти. Вероятността и никаква, но страх лозе пази.
На времето при приватизацията на Лукойл руснаците решиха уравнение като дадоха на всички тяхното през техните представители в борда. Сега Пеевски и Борисов не се връзват на тази схема, и искат да брокерстват и да получават и редовно и от време на време, в зависимост от политическите нужди.
Тук се крие и същината на промените: вместо да се спазва действащата процедура по инвестиционен скрийнинг, която вече осигурява защита срещу ненадеждни купувачи съгласно европейския регламент, управляващите правят Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) арбитър и предопределят решението на Министерския съвет.
Така правото и отговорността се изземват от Министерския съвет — където има публична видимост, политически баланс и институционален контрол — и се прехвърлят в тъмните коридори на ДАНС. След като Пеевски каже на ДАНС да каже "не", Министерският съвет само подпечатва.
Затова сега са мобилизирали и "информираната" пиарка Диана Дамянова, която разпространява нелепи тези за това, че Лукойл можел да продаде активите си на Роснефт — нещо, което е практически невъзможно, тъй като Роснефт е под санкции.
Подобна "дълбочина" има и нейната теза, че Комисията за защита на конкуренцията можела просто така да спре сделката. КЗК е длъжна да мотивира решението си, което освен това подлежи на съдебен контрол, а при смяна на собствеността нито концентрацията на пазара се променя, нито има нов казус на злоупотреба са монополно положение. Каквото е било преди сделката, такова остава след сделката.
Но виж — при ДАНС всичко е удобно: без прозрачност, без обяснения, без публичен контрол.
Очевидно купувачите не са се съгласили да удовлетворят исканията на Пеевски и Борисов, затова сега им се вдигат бариери, които могат да бъдат „свалени ръчно“, ако слушкат. Нарича се "аргументи" или "козове" при преговори.
По-важното обаче е друго — Борисов и Пеевски застанаха рамо до рамо в защита на поправката "Лукойл – ДАНС". И по този начин подложиха "динена кора" на собствения си премиер Желязков. Не е изненада, но е изключително показателно — и брутално.
Ако вече не ви е ясно – логиката на тази власт да остане до голяма степен е и контролът върху сделката с Лукойл.
Илиян Василев, Фейсбук