Въпросът е: ще сменим ли най-накрая царете, или пак ще си губим времето с пажовете?

ПОЛИТИКА

Въпросът е: ще сменим ли най-накрая царете, или пак ще си губим времето с пажовете?

ГЕРБ премина през възходи и падения, но дълго време оставаше първа политическа сила, защото Борисов умело поддържаше мостове към ключови партии и внимателно управляваше проксита, които му осигуряваха контрол над политическото пространство. Най-ценни бяха каналите му за връзки с градската десница – в различните ѝ форми и превъплъщения. За това му помагаха и от кръга Глобална България, и бизнесмени. Но те му бяха аташирани от кръга от клана Живков и ДС на Бриго Аспарухов и Любен Гоцев, които го избраха заради качествата му и свързаността с подземния свят.

За да поддържа илюзията за принадлеженост към тези сили, той поддържаше контакти с видни фигури от демократичните сили, привличаше и издигаше „десни“ на високи позиции в ГЕРБ, с цел те да бъдат способни да поддържат отворените каналите за диалог и принадлежност към демократичната и проевропейска общност. За да го възприемат от Европа като "демократ", "атлантик" и "европеец". Сега се оказва, че е хартийна версия на всичко това.

Съюзът му с Пеевски изгори невъзвратимо всички тези мостове. Политиците, които трябваше да бъдат връзката към демократичните сили – като Росен Желязков и Даниел Митов – бяха изтласкани напред за да служат като „фасада“ и както виждаме изгорени като бушони. Вместо да ги съхрани, Борисов ги хвърли на предна линия, за да прикриват политическото му сливане или подчинение на Пеевски.

Оттук нататък ходове няма. ГЕРБ е вързана с Пеевски по-силно, отколкото Борисов признава публично. И не защото не иска да се раздели, а защото вече няма сила, с която да го направи. Точно както продемократичните партии, които се коалираха с ГЕРБ, или "умираха" политически и бяха превръщани в трофеи – виж СДС – или излизаха силно отслабени, така и Новото Начало и Пеевски направиха същото с ГЕРБ. Само че по-тихо и по-хитро – като овладяха клиентелата ѝ зад кулисите. За това когато критикуваме Пеевски трябва винаги да се помни, че той стана възможен само и единствено благодарение на използването на електоралната тежест и позициите във властта на ГЕРБ.

Днес Борисов дори не смее да постави въпроса пред собствената си партия: "С кого сте – с мен или с Пеевски?", защото много добре знае какъв ще бъде отговорът. И няма да му хареса.

Така вратата към взаимодействие с демократичните партии е затворена за дълго – поне докато той е начело на ГЕРБ. Егото му е толкова голямо, че рискува да повлече и самата партия със себе си. Това, което Дилов сутринта пробутва на аудиторията – "всички сме маскари" – се пробутва и вътре в ГЕРБ: "всички сме грешни, да сме заедно като една ОПГ". Така Борисов размива собствените си грехове върху цялата партия.

Затова през 2026 г. ГЕРБ ще бъде поставена пред избор: или се освобождава от Борисов, или потъва. Потъването тук не значи изчезване, а падане под 15% – процент, при който власт няма, а без власт клиентелата не стои дълго заедно. Проблемът е, че от това, че Борисов съзнателно унищожи всякаква своя алтернатива в ГЕРБ сега, ако той се оттегли, няма кой да спре пропадането.

Добре е поне да си припомнят откъде тръгнаха – щяха да бъдат Граждани за Европейско Развитие на България, а не придатък към поредната властова фамилия.

Забелязахте ли как всеки път, когато Борисов се издъни, на екрана моментално изплува поредната наемна "говореща глава" – този път Любен Дилов? Човек, който принципно няма време да се задълбочава в нито един проблем, но като поливалентен политик има мнение по всички.

Новата му мантра е проста и удобна: „Всички сме корумпирани“. Тоест, няма смисъл да гледаме какво крадат Борисов, Пеевски и цялата им пирамида – защото, видите ли, народът бил дал по някой двайсетак на катаджия. Това е опорка, която може да мине само сред клиентелата на ГЕРБ, Ново начало и присъдружните им кеш-енд-кери политици. Звучи успокояващо за тях, защото прикрива собствената им зависимост от властовите мрежи за разпределяне на благинки. Какво пък толкова ни обвиняват, че крадем, нали всички го правят?

Защото истината е проста: независимо кой бюджет гледаме – минал, сегашен или бъдещ – едно никога не се пипа: касичките на тази власт. Там, където се точат милиони и милиарди, където клиентелата на Борисов и Пеевски и автократичната им държава се храни. Там корупцията не е дребно нарушение, а политико-олигархичен бизнес модел.

Никой протестиращ няма да започне да си къса ризата, че понякога сме се примирявали с "малката корупция". Но клиентите на Борисов и Пеевски ще въздъхнат облекчено – защото някой най-после им дава алиби за големите им зулуми: щом народът бил дал 20 лева на катаджия, тогава е нормално те да разпределят по 200, 500 милиона от публичните средства.

И тук проблемът не е само в Дилов. Той си знае, че говори глупости – това му е работата, затова го държат – просто високоплатен наемен работник. Проблемът е в цялата тази порода самопровъзгласили се "придворни интелектуалци", които вместо да будят обществото, се упражняват в мнимо превъзходство и презрение към "нисшите". Хора, които се вземат за аристокрация, но всъщност са просто клиентела, отражатели на властовата светлина, не нейни носители.