СДС-Варна почете 20 години от 4 Февруари 1997
Седесари от морската столица се събраха пред знаковия мемориал с надпис „04.02.1997 НИКОГА ПОВЕЧЕ ПРАВИТЕЛСТВО СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, по пътя за кв. Виница, за да отбележат паметния ден 4 февруари, когато пада правителството на БСП под натиска на всенародното недоволство.
На 4 февруари 1997 година България преодолява най-тежката си политическа криза през последните десетилетия и успява да направи решителни крачки по посока на членството си в Европейския съюз и НАТО.
Благодарение на активната позиция на гражданското общество и на безпрецедентно единство на политическите сили извън комунистическия спектър, България прави решителен избор в полза на европейските ценности и на демокрацията.
Отец Михаил освети присъсващите и поставения камък, като подчерта че тази дата е повратна в историята на България и трябва да се помни и препредава на младите поколения.
„Ако нямаше 1997 г., ако нямаше барикадите, ако ги нямаше протестите и хората нямаше да има ЕС и НАТО. И ако нещо не се е променило 1997 вследствие на тези протести, някой много греши.
Това е единствената дата в новата история на България, единствения период, който промени всичко, нито 10 ноември, нито 1991 г., нито 2001 г. нищо не са променили така фундаментално, както през 1997 година. Тогава се пречупи битката между новото и старото. Тогава се разбра, че новото трябва да бъде прието независимо, че то не е съвършено, независимо от това, че влизането в НАТО не е само привилегии. Влизането в ЕС не е само взимане, а е и даване, но това беше мечтата на СДС от 1990 година, всъщност през 1997г. невъзвратимо започна изпълнението на тази мечта.
Тези протести са най-важното нещо, което се е случвало в историята на СДС, затова си струва да бъдат отбелязвани, хората да ги помнят, децата ни да ги помнят и да се говори за тях. Този камък трябва да бъде след време една голяма скала.„, заяви пред присъстващите д-р Янко Станев – Председател на СДС-Варна.
10 януари 1997г..
Зимата е студена, правителството е в оставка. Президент е избран, но още не е встъпил в длъжност. Държавата е във властови вакуум. Премиерът в оставка е Жан Виденов, а Георги Първанов току-що е поел БСП. Новият президент е Петър Стоянов.
Към декември 1996. България е държава във фалит, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от сектора – фалират през икономическата криза от 1996–1997 и с тях се изпаряват дълговете на т.нар. „кредитните милионери“, както и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срива, средната заплата става 5 долара. Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони.
Това отключва вълна от протести из страната. На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Привечер парламентът е обграден от жива верига. Участници разказват, че автобуси с полицаи са докарани от страната, за да бият разотиващите се демонстранти по страничните преки.
Протестите продължават през целия януари. Барикади са издигнати на ключови кръстовища в София. Пътят към гръцката граница също е преграден. Страната остава блокирана до 4 февруари, когато БСП връща мандата и е постигнато съгласие за предсрочни избори. Пред Александър Невски се провежда „Митинг на победата“.
Благодарение на тези промени, пряко следствие от 4 февруари, България пое по нов път. 4 февруари е повратна дата в най-новата българска история, която сложи началото на членството ни в НАТО и Европейския съюз. /sdsvarna.net