Д-р Станев добър ден, малко изненадващо станахте част от ръководството на РБ?

Предложенито не е мое, предложението е на моите колеги, а СДС винаги е било част от Реформаторския блок. Тук, във Варна, благодарение на присъствието на Радан и неговите политически амбиции, примерно на местните избори вътре в коалицията от пет партии, трите партии гласуваха за кандидатурата на Иван Портних, т.е. с една дясна кандидатура, да има и една листа за съветници. В София изпраскаха да се подкрепи друг кандидат и едва ли не да има две листи,, т.е. СДС и БЗНС останаха извън листата. Резултатът е известен. По-лошото е, че Радан каза: „…аз ще си подам оставката, заложил съм си политическия авторитет, ако във Варна не спечелим”. И не си я подаде после.

В България това е известно. Защо все на Варна се случват тези работи, не ми е ясно. Сега всъщност аз съм член на един много широк формат, който заседава по два-три пъти в годината, в който би могло да се помогне само в стратегически насоки. Това не е оперативен орган. Аз нямам участие в оперативното управление на блока. Още повече, че блокът в момента е притиснат от всякъде - айде Радан си излиза /то по-добре, че излезе/, сега Корман излиза, тъй като искат да правят коалиция с Местан. Има съвсем други технологични проблеми. Явно са преценили хората, че аз съм човек, който умее да решава кризи или поне издържам на кризи, здраво и сериозно, и не се огъвам.
Аз съм земен човек, аз не съм човек, който е изгубил връзка с реалността, нито пък жълтите павета в София са ми наръсили обувките отгоре. Аз съм човек, който си живея на същото място, на което е живял преди 25 - 30 години, по същите улици ходя.

Не ви ли притеснява, че всички тези партии изповядват малко различни идеологии?

Абсолютно! Искам да кажа, че причината да не искам да говоря от името на РБ, е именно тази моя невъзможност да съчетавам нещата, но винаги съм предочитал голямото, общото, пред малкото и съмнителното. Всяка форма на събирания на хора, на организации, винаги е по-добро от всяква форма на разделяне.

Знаете ли, комунизмът ни лиши от възможността да знаем колко е хубаво хората да живеят заедно. От честността и почтеността при събирането ни, при организирането ни, тъй като всяко сдружаване беше забранено, само официално се правеше. Ние вече 27-28 години не можем да прескочим тази наша вътрешна съпротива, ако щете и вътрешна неспособност да се организираме така, че в една група хора да има изключително висока доза на търпимост, на почтеност. Особено в дясното, където индивидуализмът е много силно изразен. Десният човек, той си е индивидуалист. Това е една от причините десните постоянно да се делят. Левите в България пък се делят поради традиционната българска националистическа черта „Що да е Вуте, а да не е Гуте”.

Добре комунизмът, нали точно това ограничаваше, този индивидуализъм?

Не, не, не. Няма как да ограничиш индивидуализма. Аз съм арестуван преди 10 ноември един единствен път. Това е във връзка с опита ми да създавам Български лекарски съюз по един устав от 27 година. Цялата работа да не си мислите кой знае каква драма е, да напечатаме един устав на база на стария шрифт на лекарския съюз от 1927 година и трима души да го разгледаме. Но за сметка на това дойдоха от ДС и ме прибраха. Казаха ми: ”само не се прави на луд, докторе, щом сме забранили 1947 г. само два съюза на лекарите и на свещениците, значи така ще бъде. Т.е. те са забранили всички реално съществуващи съюзи под форми на сдружения и са позволили само казионния. В казиония няма сдружения. На този терен, където няма сдружение, където човек няма опит в сдруженията, където сдружението е лошо нещо, на този фон ние не можахме бързо да го преодолеем, да се европеизираме и да разберем, че сдружаването е хубаво. Колко фирми от началото на демокрацията са просъществували до днес. Изключително малко. Защо? Хората са били работливи в повечето случаи, умни и интелигентни. Няма я културата на сдружаване.
А десните хора са тези, които са по либерално мислещи, тази свобода на душата, на мисълта. Аз съм изживявал това и затова съм от щастливите хора. Просто си пиян от радост без да съзнаваш, някакси си по различен. Можеш да спреш на пътя в една крайпътна кръчма, която не е на някое ОКС или НПК, ами е на някой човек, който вътре ще ти направи едни кебапчета и една лютеница с радост. 
Какви са шансовете на РБ, понеже наближават парламентарните избори? Каква трябва да бъде една кампания, за да е успешна?

Силна, остра, категорична. С точните заявки, с програмните елементи, със срещите с хората. Тогава може да се влезе в парламента спокойно.

Как убеждаваш хората, че трябва да гласуват за теб, всички партии почнаха да обещават всичко.

Това е най-големият проблем. В такъв тип кампании не може да се печели.

От БСП обещаха да станем 9 млн, от ГЕРБ 1500 средна работна заплата?

Записвам си тези неща, но ме е срам да ги чета всичките.

Вие какво ще обещаете за кампанията на РБ?

Кампанията на реформаторите - може да се обещава принципно голямо нещо. Това е, че ние всъщност ще помогнем всички сектори да се реформират. Какво имам предвид - под реформа ние ще се съгласим и другите трябва да се съгласят с нашите предложения, всеки един сектор да се променя по малко. Реформите могат да станат, когато всички са съгласни. Когато една част не са съгласни, примерно БСП и ДПС не са съгласни, не може да стане реформата.

И обратното. Акад. Хаджийски много хубаво го е написал още през 1920 година, беше последното издание на неговата книга, където той казва, че реформата е възможна, само ако има съгласие на политическите лидери, политическите партии, оттам силна пропаганда и едно чувство за съгласие, за съпричастност на народа. Липсва ли един от тези трите елементи, реформата е обречена, в който и да е сектор. Или тя е половинчата, или четвъртинчата. И ние сега реформаторите и въобще всички десни според мен, трябва да се насочим в тази посока.

Имаме опорни точки, опорни точки от ЕС, опорни точки от новата действителност, от новите неща, които хората ни казват. Много е лено. Въпросът е като изпълнение. Като се изправя аз примерно да агитирам с това, че ще променим образованието чрез системата за контрол върху делегираните бюджети, няма защо да караме учителя да държи 20-25 ученика, само за да може училището да се издържа. А тези ученици не полагат усилия, не посещават училище или пък нямат никакви познания за втори клас, а са седми клас. Трябва този контрол да бъде такъв, че да принуди родителите, да принуди средата.

Сега в РБ може да говорите за образование с Даниел Вълчев, той ги въведе тези делегирани бюджети?

Това не е лошо делигирания бюджет. Това е както при нашия бюджет. Може да е много хубаво нещо, ако не го контролираш както трябва или нямаме съзнанието да се самоконтролираме или всички институции да го контролират, то може веднага да се изопачи. Погледни разлика- училище „Яворов” във Владисавово, делигиран бюджет, същото население, смесено, а там изключително високи успехи, американски стандарти бих казал. В същото време отидох в едно друго училище и при огромни усилия на директора, резултат никакъв. Защото средата не му помага. Не можеш да принуди една група хора да ходят на училище, не можеш да ги принудиш да учат. Държавата като цяло може. Вижте, реформата не е задължение на една партия, на едно правителство, на един парламент. Реформата е задължение на целия народ. Ако това го няма и народът смята, че може да живее по-добре при тези условия, защото те са малко по малко рискови, примерно, и единственото, което се прави, да се излиза от определени групи на протести, това е несериозно.

Като казахте за протест. Да направим един паралел с Румъния. Защото вие казахте контролните органи си вършат работата, а кой контролира контролните органи?

Аз съм за прекия избор. Много по разширен е от този, който имаме. За прекия избор на депутати, за прекия избор на полиция, за прекия избор на съдии, прокурори, на всичко. За нашия манталитет, за нашия демографски състав, за нашата демографска крива, икономиката, при нашето членство в ЕС - за мен пряката демокрация, колкото и да не ми вярвате, е панацея. Защото когато аз съм пряко избран, аз винаги ще се съобразявам с това какво ще каже народът за определена моя постъпка, тези, които са ме избрали.

Ще кажа, че в общинския съвет с изключение на една малка група хора, които са представители на разни отборчета на по-богати люде и не знам защо попаднали там, всички останали съветници са много почтени и работливи хора.

Какъв е проблемът? Проблемът е, че в България тази теза за новите лица, тя е самоубийствена, още 1999 г. за съжаление СДС измъкна на дневен ред. Когато махнеш едно да речем старо лице, ти се лишаваш от всичко, което е в главата му, всички познания. Слагаш един нов човек, който естественно, че му трябват 2,3,4 години да навлезе, още 4 години да стане експерт, още четири години да стане добър експерт, за да се съчетае политическата му принадлежност с експертизата му. И когато сменяш на всеки четири години състава и когато в този състав попадат все нови хора по известни причини, по-богатичките, които дават пари за кампания, не обичат много хора с много опит.

Някой път си ме питал защо не ме обичат - ей затуй не ме обичат. Какво ще ми каже на мене някой, аз имам експертиза и знам по всеки въпрос всичко. Знам и историята им на тези, дето сега са „велики“ със заводи, хотели, фабрики и такива неща, знам къде бяха. И няма нищо лошо, че са „велики“, но въпросът е какви данъци плащат, как ще се държат. Откъде накъде собственик на бизнес група във Варна ще държи трима или петима съветника, т.е ще има партия – купена, където ще праща вътре съветници. Туй не го разбирам. Хем съм имал представители, такива качествени съветници и от такива места т.е. съветниците трябва да са експерти. Или партиите да си налягат парцалите и да слагат вътре в листите хора, които имат достатъчно висока експертиза, преди да са постъпили в общинския съвет, при все че там е много специфична дейността, или приемаме, че трябва да имат достатъчно голям багаж вътре от хора , които са опитни. Не се заменя знанието в управлението , няма такъв университет. И още нещо много важно - да, трябва да има и нови хора, някой път ме кефят младичките, но трябва да има и кой да ги учи.

Тази 12 годишна мандатност, за която Корнелия Нинова говори.....

Това е популизъм, сега да ме прости, бях казал на един приятел от БСП „вашата Корнелия, ранна седесарка“, нали сега много популистки звучи 12 години.”...оуу, че хубаво! Край! Те тез там лумпени в парламента станаха такива крадци, мошеници, убийци.....” Алоо ..единственният полезен шанс след 12 –тата година, е тези хора с дванайсет годишния опит, поне една част от тях, които са били вътре с цялата си душа, с цялото си сърце, с всички знания, да ги използваш.

За мен също би било странно примерно да имаше един депутат от БСП – Корнезов и да го махнеш..

Да, идеологически не споделям неговите възгледи, но гледам в социалните закони, дори в изборното законодателство, говори хубаво, умно..

Няма да ни стигне времето да поговорим за бюджета, затова Ви поканих в студиото, приет беше, рекорден бюджет, рекордни постъпления и от фондове ще може ли да изпълните тази макрорамка?

Да! Това е 27-ят бюджет, в чието приемане участвам пряко или косвено. Един бюджет не приехме през 1997 година, когато беше кризата....

Да говорим за този сега.

Този е напълно изпълним, още повече, че той е бюджет с ефективност, а не с ефекти, т.е. дръпнали сме отвътре всички ефекти, даже ги бяхме дръпнали още повече, но по-късно през комисии, пак вкарахме туй-онуй....

Кога хората ще ги усетят тези ефекти ?

Ами веднага, даже част от тях вече са ги усетили, над 12000 души от социалната програма са ги усетили. Тази година почнахме да плащаме веднага след нова година, иначе почвахме от Февруари месец. Хората, които ползват градския транспорт във Варна, те са толкова много, да не кажа, че са над 40 000 души, ползват и привилегии. Нормално, взели сме тези решения, поддържаме тази социална политика, все едно на тези хора им даваме една добавка към пенсията от 40 -50 лв. И те го ползват от януари. Разбирам подтекста на въпроса, тъй като има няколко фала, с отмяната на увеличението на данъка върху сделките с имоти, все пак 0,4% не е малко. По мои изчисления сигурно около 2 милиона са допълнителните приходи, даже и малко повече, но не искам да казвам точни цифри, защото не сме готови още с окончателните отчети. Но аз смятам, че имаме буфери в дейностите. Един буфер - примерно тази година трябва да пуснем синята зона. Ако се напънем и не ни пречат, защото ни се бавят в съда наредбите, обжалвания, те хората не са виновни…

Тя стана прословута тази синя зона.

То стана срамно малко, хората вече 7 години работят в синя зона, но ако я пуснем примерно в средата на годината, ние в следващата половина от годината ще компенсираме този данък. По същия начин, говорейки примерно, ако в социалната програма успеем от делегираните от местни дейности два проекта за ЦОП-овете, да ги прехвърлим към държавно делегираните, за които сме кандидатствали и за което министерството е вече дало одобрение, вчера, оня ден имаше среща със съдии , с прокурори за сини стаи и т.н. , ако това нещо стане, още 400 000 лв. освобождаваме. Средствата ще си ги вземем от държавата, а нашите ще ги пренасочим там, където се получават евентуални луфтове. Мисля, че този бюджет, сега ще кажа това, което най-много ми харесва - този бюджет е една отворена система за управление, той е платформа. За първи път правим това. Винаги сме се стремели, като чели винаги сме се стремели, но този път го имаме. То е и във връзка с това, че Варна е младежка столица, то е във връзка с това, че е съвсем друго, качествено ниво на отговорност. И аз примерно се притеснявам как ще се справим - от една страна, имаме едни европейски норми и изисквания, от друга страна, българският манталитет. Това мероприятие, което харесват в Европа, тук нашите хора дали ще ги грабне. Ако трябва да завърша накрая, всичко ми харесва в бюджета, той е градеж, няма разграждане. Трябва и да усилим контрола.

Това е ключовото Ви..., като общински съвет трябва да осъществявате този контрол върху администрацията как се изпълняват всички тези проекти, за които говорихме току-що.

/Интервю на председателя на СДС-Варна, в ефира на Радио Варна/

Днес+