Велислава Кръстева: ДПС запазва готовността си за подкрепа на правителство на малцинството на ГЕРБ
-През миналата седмица ДПС прие на Централния си съвет декларация, чрез която партията призова ГЕРБ, цитирам, „да изкара националистите от властта“, край на цитата. Какъв е отзвукът?
-Аз мога веднага да ви кажа какъв е отзвукът в нашите структури, тъй като в края на седмицата, в неделя, в пленум имахме среща с представителите на младежката ни организация, на академичното дружество, които изцяло подкрепят и споделят тревогата си от агресията, от езика на омразата, от всички тези явления, които се настаниха трайно в обществено-политическия ни живот. Нещо повече, от агресията и омразата, които са на власт в България, в Европейска България, което е без прецедент в цяла съвременна, модерна Европа.
-Защо ДПС, обаче, втвърди тона си към „Обединените патриоти“ във властта сега?
-Нали ще ми позволите коментар на въпроса? Не сега. И ако някой вижда промяна в тона на ДПС по отношение на „Обединените патриоти“, така наречените „Обединени патриоти“, то може би не е имал възможността да проследи нашата последователна позиция. А нашата последователна позиция във връзка с този род формации е една и съща и непроменяна, съвсем ясно артикулирана, от зимата на миналата година. Говоря за зимата на 2016 г. Без изключение, тъй като знаете, част от моите занимания са свързани с комуникационната политика на партията, без изключение във всяка една позиция, която ние сме изразявали отношението си към проблемите на политиката, на политиците, на управлението, ние сме имали отчетлива, ясна позиция за недопускане на националистите до властта.
За недопускане на радикални, крайни, ксенофобски движения, формации, персони до властта, не заради друго, а защото това представлява проблем и за сигурността на страната, и проблем за европейската визия на България. Да не говорим, че това поставя под въпрос, например, давам само един от примерите, амбициозната задача за това каква роля би могла да има България и по отношение на Западните Балкани, и евентуалното разширяване на Европейския съюз, както и по отношение ролята ни в Европа – шанс, който ни дава бъдещото европредседателство.
-Добре. След като имате вече декларация на партията от 3 ноември и позиция, да разбирам ли, че ДПС върви към курс за смяна на властта?
-Аз мисля, че ние бяхме пределно ясни – с всички демократични законови инструменти, с които ние разполагаме като опозиция, включително с всякакъв род търсене на взаимодействие с други парламентарни политически партии, като например предстоящите консултации за вота на недоверие, ние смятаме че трябва да се стигне до преформатиране на властта, до демонтаж, както казахме, на националистите от властта, защото нашата позиция, както казахме вече няколко пъти, нашата позиция е категорична – неприемливо и несъвместимо с демокрацията е оставянето на националистите на власт.
-Как обаче си представяте преформатирането на властта с излизането на „Обединените патриоти“, ГЕРБ ще бъде в малцинство, как ще управлява, кой ще гласува правителството, вие ще го подкрепите ли?
-Готовността за подкрепа на правителство на малцинството с тяхна програма – ние заявихме веднага след парламентарните избори. Може би не си спомняте, но това беше нашата позиция, това беше изразено публично и то нееднократно. Но отговорността за така съставеното правителство, разбира се, е на голямата партия, на основната партия – ГЕРБ. Как би се развил политическият сценарий за България след изваждането на националистите от власт, това е въпрос на политически преговори, това е въпрос на възможност за носене на отговорност, това е въпрос, ако щете, на политическа воля, на визия затова какво е необходимо на България. Но преди да се стигне до този етап, трябва да стигнем Рубикона, демонтажа на националистите от властта.
-Вие ще подкрепите вота на недоверие на БСП, по всичко изглежда?
-Ние сме казали в изявлението си от петък – всички инструменти на демокрацията, парламентарна, особено най-важният парламентарен инструмент е вотът на недоверие. Не един – вотовете на недоверие. Така че предстоят разговори с колегите от БСП, но нашето мнение е, че вотът на недоверие е необходимият инструмент за корекция на управляващата власт.
-Като казвате, госпожо Кръстева, вотове на недоверие, смятате ли след като този вот мине или не мине, а той със сигурност почти май няма да мине, вие да инициирате друг, от ДПС?
-Вижте, вотът на недоверие като парламентарен инструмент има много по-важно значение от номиналното броене на гласове. Въпреки че аз не бих била толкова сигурна, когато правя прогноза за това, какво би се случило. Но това е друга тема, влизаме в друго поле. Освен това лично аз не съм привърженик на смесването на многото качества в една персона, така че аз сега, ние с вас разговаряме – аз от позицията на народен представител от ДПС, вотът на недоверие има за цел да покаже политическата немощ на власт имащите. Вотът на недоверие има за цел да покаже състоянието, в което се намира обществено-политическия живот. Вотът на недоверие има за цел да даде картина на избирателите, които са подкрепили една или друга политическа сила, така че да могат да упражнят те пък своя контрол върху своите избраници.
Защото когато разминаването между предизборните обещания, декларациите, заявленията, ангажиментите, гръмките фрази, популистичните тези и реалната политика, на която стават последните, не просто свидетели, а участници, защото всички ние го живеем този живот, гражданите, избирателите, именно чрез вота на недоверие, те добиват представа затова къде се намира страната, какво се случва и как точно се реализират политиките от страна на техните избраници, които са имали възможността да съставят правителство. И впрочем, ако се върнем на въпроса ви за отзвука, наблюдавам една много интересна тактика, да кажа, от страна на ГЕРБ най-вече, няма да цитирам, няма да правя анализ на поведението и коментар на поведението и на националистите, защото то е извън рамката на политическия дебат и нормалния политически тон – опитват се с няколко заклинания да неглижират и резултатът от едно такова политическо действие, какъвто е вотът на недоверие. Чувате и едни такива витиевати фрази „Ами опозиция, какво друго да прави опозицията“.
Или – „Те пък нашите националисти не са толкова страшни националисти като другите националисти, нашите са едни такива по-приемливи националисти“ и т.н. Само че има още нещо, което също тази седмица ще стане ясно, а ние впрочем го казахме още когато беше съставено това правителство – когато едно правителство се състави с погрешна формула, когато едно правителство, съставено по тази погрешна формула, работи, извършва своите действия с една единствена задача да запази стабилността на собствената си цялост, тогава това правителство е безплодно, то е ялово. То не произвежда политики, които са полезни за хората.
И именно такъв бюджет ще бъде внесен тази седмица в Народното събрание за обсъждане. Бюджет без реформи, бюджет без визия, бюджет без перспектива. Бюджет, който има задача да крепи съществуващото правителство. Мои колеги, които са финансисти, които са участници в икономическата и във финансовата комисия, го наричат бюджет на зрителната измама. Аз бих го нарекла бюджет на собствената сигурност, на собствената стабилност на правителството. Така че това е ролята на един вот на недоверие и на всеки един вот на недоверие. И в този смисъл за нас е особено важна задача да спомогнем затова да се види истината такава, каквато е – за състоянието на политиката в България, за състоянието на властта в България и за състоянието на демокрацията в България.
-Смятате ли, че тези вотове на недоверие: този и следващ, вероятно, ще доведат до демонтаж на правителството и до извеждането на Патриотите от властта?
-Както ви казах, отговорността е изцяло на тези, които са ги инсталирали във властта, а именно на ГЕРБ. Ако смятат, че те могат да понесат отговорността на това да доведат страната до безпътица, до състояние, в което е поставена под въпрос демокрацията в страната, наистина това е въпрос, на който те трябва да си отговорят.
-Има един въпрос, който остана за края на нашия разговор, това са твърдения в различни медии, породени от различни интервюта и изявления, че вашият почетен председател Ахмед Доган, ще се връща в активната политика? Как да ги разчитаме тези твърдения?
-Вижте, нашият почетен председател д-р Доган е ключова за България, за политиката в България фигура в последните 30 г. Както каза председателят Карадайъ, през миналата седмица при него се проведе заседанието на нашите областни председатели. Д-р Доган излезе от активната политика и това се случи преди 4 г., ако не се лъжа. Но това разбира се не означава, че д-р Доган не е в час с това, което се случва в политиката в България, разбира се.
Що се отнася до този тип говорене, обяснимо е. Обяснимо е от гледна точка на това, че неговата личност винаги е представлявала интерес за анализаторите. Още повече, че миналата седмица се появиха и някакви писания, които няма да ги квалифицирам, но така или иначе те си остават на избора за профил на собствените им издатели, така че д-р Доган не бих си позволила да говоря от негово име, защото смятам, че е нередно, освен това. Но това че той не е в активната политика, това че той не е в оперативната по-скоро, бих казала, политика, не означава, че той не е много, много наясно с всичко онова, което се случва, с политиката, която водим ние като парламентарна група, като Централно оперативно бюро с решенията, които взимаме, с темите, които ни вълнуват, които впрочем силно вълнуват и нашите избиратели.
-Можем ли да погледнем, госпожо Кръстева, на въпроса от друг ъгъл – кой се страхува от д-р Доган?
-Могат да се страхуват само онези, които представляват заплаха за демокрацията в България, защото, вижте, тази седмица е 10 ноември – едно от нещата, които направиха възможни промяната в България преди 28 г., е организираната съпротива на българските турци и мюсюлмани срещу така наречения Възродителен процес. Лидер на тази съпротива и организатор беше д-р Доган. Човекът, срещу когото е издавана присъда затова, човекът който е лежал в килия за смъртни и човекът, който изнесе, реализира, формулира българския етнически модел, който е уникален; българският етнически модел, който направи възможно в България да не се случва нищо от това, което се случи в съседните ни балкански страни през тези години. Вие си отговорете на въпроса „Кой се страхува?“
Цоня Събчева, радио „Фокус“
-Аз мога веднага да ви кажа какъв е отзвукът в нашите структури, тъй като в края на седмицата, в неделя, в пленум имахме среща с представителите на младежката ни организация, на академичното дружество, които изцяло подкрепят и споделят тревогата си от агресията, от езика на омразата, от всички тези явления, които се настаниха трайно в обществено-политическия ни живот. Нещо повече, от агресията и омразата, които са на власт в България, в Европейска България, което е без прецедент в цяла съвременна, модерна Европа.
-Защо ДПС, обаче, втвърди тона си към „Обединените патриоти“ във властта сега?
-Нали ще ми позволите коментар на въпроса? Не сега. И ако някой вижда промяна в тона на ДПС по отношение на „Обединените патриоти“, така наречените „Обединени патриоти“, то може би не е имал възможността да проследи нашата последователна позиция. А нашата последователна позиция във връзка с този род формации е една и съща и непроменяна, съвсем ясно артикулирана, от зимата на миналата година. Говоря за зимата на 2016 г. Без изключение, тъй като знаете, част от моите занимания са свързани с комуникационната политика на партията, без изключение във всяка една позиция, която ние сме изразявали отношението си към проблемите на политиката, на политиците, на управлението, ние сме имали отчетлива, ясна позиция за недопускане на националистите до властта.
За недопускане на радикални, крайни, ксенофобски движения, формации, персони до властта, не заради друго, а защото това представлява проблем и за сигурността на страната, и проблем за европейската визия на България. Да не говорим, че това поставя под въпрос, например, давам само един от примерите, амбициозната задача за това каква роля би могла да има България и по отношение на Западните Балкани, и евентуалното разширяване на Европейския съюз, както и по отношение ролята ни в Европа – шанс, който ни дава бъдещото европредседателство.
-Добре. След като имате вече декларация на партията от 3 ноември и позиция, да разбирам ли, че ДПС върви към курс за смяна на властта?
-Аз мисля, че ние бяхме пределно ясни – с всички демократични законови инструменти, с които ние разполагаме като опозиция, включително с всякакъв род търсене на взаимодействие с други парламентарни политически партии, като например предстоящите консултации за вота на недоверие, ние смятаме че трябва да се стигне до преформатиране на властта, до демонтаж, както казахме, на националистите от властта, защото нашата позиция, както казахме вече няколко пъти, нашата позиция е категорична – неприемливо и несъвместимо с демокрацията е оставянето на националистите на власт.
-Как обаче си представяте преформатирането на властта с излизането на „Обединените патриоти“, ГЕРБ ще бъде в малцинство, как ще управлява, кой ще гласува правителството, вие ще го подкрепите ли?
-Готовността за подкрепа на правителство на малцинството с тяхна програма – ние заявихме веднага след парламентарните избори. Може би не си спомняте, но това беше нашата позиция, това беше изразено публично и то нееднократно. Но отговорността за така съставеното правителство, разбира се, е на голямата партия, на основната партия – ГЕРБ. Как би се развил политическият сценарий за България след изваждането на националистите от власт, това е въпрос на политически преговори, това е въпрос на възможност за носене на отговорност, това е въпрос, ако щете, на политическа воля, на визия затова какво е необходимо на България. Но преди да се стигне до този етап, трябва да стигнем Рубикона, демонтажа на националистите от властта.
-Вие ще подкрепите вота на недоверие на БСП, по всичко изглежда?
-Ние сме казали в изявлението си от петък – всички инструменти на демокрацията, парламентарна, особено най-важният парламентарен инструмент е вотът на недоверие. Не един – вотовете на недоверие. Така че предстоят разговори с колегите от БСП, но нашето мнение е, че вотът на недоверие е необходимият инструмент за корекция на управляващата власт.
-Като казвате, госпожо Кръстева, вотове на недоверие, смятате ли след като този вот мине или не мине, а той със сигурност почти май няма да мине, вие да инициирате друг, от ДПС?
-Вижте, вотът на недоверие като парламентарен инструмент има много по-важно значение от номиналното броене на гласове. Въпреки че аз не бих била толкова сигурна, когато правя прогноза за това, какво би се случило. Но това е друга тема, влизаме в друго поле. Освен това лично аз не съм привърженик на смесването на многото качества в една персона, така че аз сега, ние с вас разговаряме – аз от позицията на народен представител от ДПС, вотът на недоверие има за цел да покаже политическата немощ на власт имащите. Вотът на недоверие има за цел да покаже състоянието, в което се намира обществено-политическия живот. Вотът на недоверие има за цел да даде картина на избирателите, които са подкрепили една или друга политическа сила, така че да могат да упражнят те пък своя контрол върху своите избраници.
Защото когато разминаването между предизборните обещания, декларациите, заявленията, ангажиментите, гръмките фрази, популистичните тези и реалната политика, на която стават последните, не просто свидетели, а участници, защото всички ние го живеем този живот, гражданите, избирателите, именно чрез вота на недоверие, те добиват представа затова къде се намира страната, какво се случва и как точно се реализират политиките от страна на техните избраници, които са имали възможността да съставят правителство. И впрочем, ако се върнем на въпроса ви за отзвука, наблюдавам една много интересна тактика, да кажа, от страна на ГЕРБ най-вече, няма да цитирам, няма да правя анализ на поведението и коментар на поведението и на националистите, защото то е извън рамката на политическия дебат и нормалния политически тон – опитват се с няколко заклинания да неглижират и резултатът от едно такова политическо действие, какъвто е вотът на недоверие. Чувате и едни такива витиевати фрази „Ами опозиция, какво друго да прави опозицията“.
Или – „Те пък нашите националисти не са толкова страшни националисти като другите националисти, нашите са едни такива по-приемливи националисти“ и т.н. Само че има още нещо, което също тази седмица ще стане ясно, а ние впрочем го казахме още когато беше съставено това правителство – когато едно правителство се състави с погрешна формула, когато едно правителство, съставено по тази погрешна формула, работи, извършва своите действия с една единствена задача да запази стабилността на собствената си цялост, тогава това правителство е безплодно, то е ялово. То не произвежда политики, които са полезни за хората.
И именно такъв бюджет ще бъде внесен тази седмица в Народното събрание за обсъждане. Бюджет без реформи, бюджет без визия, бюджет без перспектива. Бюджет, който има задача да крепи съществуващото правителство. Мои колеги, които са финансисти, които са участници в икономическата и във финансовата комисия, го наричат бюджет на зрителната измама. Аз бих го нарекла бюджет на собствената сигурност, на собствената стабилност на правителството. Така че това е ролята на един вот на недоверие и на всеки един вот на недоверие. И в този смисъл за нас е особено важна задача да спомогнем затова да се види истината такава, каквато е – за състоянието на политиката в България, за състоянието на властта в България и за състоянието на демокрацията в България.
-Смятате ли, че тези вотове на недоверие: този и следващ, вероятно, ще доведат до демонтаж на правителството и до извеждането на Патриотите от властта?
-Както ви казах, отговорността е изцяло на тези, които са ги инсталирали във властта, а именно на ГЕРБ. Ако смятат, че те могат да понесат отговорността на това да доведат страната до безпътица, до състояние, в което е поставена под въпрос демокрацията в страната, наистина това е въпрос, на който те трябва да си отговорят.
-Има един въпрос, който остана за края на нашия разговор, това са твърдения в различни медии, породени от различни интервюта и изявления, че вашият почетен председател Ахмед Доган, ще се връща в активната политика? Как да ги разчитаме тези твърдения?
-Вижте, нашият почетен председател д-р Доган е ключова за България, за политиката в България фигура в последните 30 г. Както каза председателят Карадайъ, през миналата седмица при него се проведе заседанието на нашите областни председатели. Д-р Доган излезе от активната политика и това се случи преди 4 г., ако не се лъжа. Но това разбира се не означава, че д-р Доган не е в час с това, което се случва в политиката в България, разбира се.
Що се отнася до този тип говорене, обяснимо е. Обяснимо е от гледна точка на това, че неговата личност винаги е представлявала интерес за анализаторите. Още повече, че миналата седмица се появиха и някакви писания, които няма да ги квалифицирам, но така или иначе те си остават на избора за профил на собствените им издатели, така че д-р Доган не бих си позволила да говоря от негово име, защото смятам, че е нередно, освен това. Но това че той не е в активната политика, това че той не е в оперативната по-скоро, бих казала, политика, не означава, че той не е много, много наясно с всичко онова, което се случва, с политиката, която водим ние като парламентарна група, като Централно оперативно бюро с решенията, които взимаме, с темите, които ни вълнуват, които впрочем силно вълнуват и нашите избиратели.
-Можем ли да погледнем, госпожо Кръстева, на въпроса от друг ъгъл – кой се страхува от д-р Доган?
-Могат да се страхуват само онези, които представляват заплаха за демокрацията в България, защото, вижте, тази седмица е 10 ноември – едно от нещата, които направиха възможни промяната в България преди 28 г., е организираната съпротива на българските турци и мюсюлмани срещу така наречения Възродителен процес. Лидер на тази съпротива и организатор беше д-р Доган. Човекът, срещу когото е издавана присъда затова, човекът който е лежал в килия за смъртни и човекът, който изнесе, реализира, формулира българския етнически модел, който е уникален; българският етнически модел, който направи възможно в България да не се случва нищо от това, което се случи в съседните ни балкански страни през тези години. Вие си отговорете на въпроса „Кой се страхува?“
Цоня Събчева, радио „Фокус“