В момент, когато нашият западен съсед има най-добрият македонски премиер, който има разбиране и инициатива отношенията с България да се развиват, ставаме свидетели на една крайна арогантност от София, дързост, демонстриране на тотално непознаване на вътрешната обстановка в Македония и на дълбоко подкопаване на позициите на нейния приятел.

В продължение на близо три десетилетия се опитвам в Македония да въведа нов подход към българската политика, но и да инициирам ново четене на македонската история за отношенията ни с българския народ.

През тези двадесет и осем години критиките ми бяха насочени най-вече към македонските митологии, лъжи или исторически фобии. В този смисъл мога да призова моя личен принос към определена част от македонските граждани да променят своето съзнание, за да започнат без предразсъдъци да гледат на нашите български съседи.

Ето защо сега си давам правото да извърша сериозна критика към българската политика към Република Македония. А именно, аз съм свидетел на прилагането на напълно непринципна политика, поставена напоследък от нашите приятели от източната страна.

За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Република Македония дойде един прагматичен политик, човек, който с лекота подписа договора за приятелство с Република България, който постоянно дава доброжелателни изявления, че иска да бъде приятел с България, правейки огромни смели стъпки в тази посока; въпреки че в собствената си партия има голяма съпротива срещу неговата политика; въпреки че има огромна опозиция от страна на силната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да призовава за "сключения вреден договор с България"; въпреки че е изложен на критика за подписания договор от историци, журналисти и различни независими интелектуалци.

Завъртя се като на филмова лента

И нека не забравяме, че македонските социалдемократи са създали антибългаризма в Македония. И тъкмо поради това в момента, когато в западна съседка имате най-добрият премиер, който има разбиране и инициатива нещата с България да се развиват, ние сме свидетели на една крайна арогантност, наглост, демонстриране на напълно непознаване на вътрешните състояния в Македония и дълбоко подкопаване на позициите на своя приятел. Събитията се движат сякаш на филмова лента. Първо беше измислен проблемът с името Северна Македония.

Дали това име е застрашило българските национални интереси? Да не забравяме, че името "Северна" не изпълва с ентусиазъм македонците, а идва след три десетилетия трудни преговори с гърците. А когато стане необходимо да се промени името на държавата, е необходимо да се запази поне определено достойнство, аналогично на подобни примери в международната политика. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с представката "Северна" с иредeнтистки цели, но същото тълкуване може да се прави и на името Горна или Вардарска Македония, а най-вече ако не се промени, а си остане Република Македония.

Че това е най-убедително, го потвърждават нагласите на самите гърци, които в името Република Македония виждат най-големия иредентизъм. Да не забравяме, че Република България първа призна името Македония на нашата страна, но и да не заобикаляме българските политици, които от три десетилетия мълчат за едноименната гръцкото монополизиране на същото име. Колко лесно политиката на България позволява да се консолидира монополът на името Македония в интерес на гръцката кауза. През 19 и началото на 20-ти век България бори ли се с Гърция заради монопола на името на Македония?

Нечувана грубост

След това се появи проблемът с македонската православна църква. Съжалявам, че в нашия източен съсед мнозинството не разбра колко смело е направила македонската православна църква, като инициира Българската православна църква да я разпознае като църква-майка. Тази идея имаше привърженици, но имаше и много цинични и саркастични анализи. Коментарите, които проследих: "нека бъде разпусната като църква и да се претопи в БПЦ" свидетелстват само колко малко е известно положението в Македония.

След това по време на посещението на президента на Република Македония, Георге Иванов (чийто постоянен критик бях в продължение на десет години), се получи неудобство. Въпреки че пристига по покана на Република България, той се изправи пред грубо затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава грубост в международната дипломация не съм чувал дълго време. Трябва да се знае, че това не е само личен акт към определен политик, но и отношение към институцията на президента на съседна държава.

Освен това станахме свидетели на няколко изказвания от моя личен приятел Ангел Димитров, който със своите основни позиции също така гарантира, че комисията по обща история скоро ще се провали, така че трудно ще се стигне до сближаване на нашите истории. В лицето на Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, подчертава Георгиевски. В лицето на Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност.

Измислени проблеми

А до върха се стигна с изживяването с премиера Зоран Заев. Отначало се замислих къде е неговата грешка?! Илинденското въстание било македонско? После дойде, сякаш координирано, клане от страна на най-големите български политици и голям брой анализатори и журналисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова забрана за употреба, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография? Сега, когато започваме да говорим за едно съществено сближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди.

Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските паметници на територията на България не са български? Но проблемът не е само в географското определяне, но и съдържа съществено измерение. Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?

Впрочем, ако Илинденското въстание не е македонско, защо през тридесетте години на ХХ век българската комунистическа партия притисна Коминтерна да признае македонската нация, което беше тяхна политика почти три десетилетия. Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало днес самостоятелна и независима Македония с пълна подкрепа на нейните граждани?

През 1900 година един от нашите съвместни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и умрял в София, написва драмата "Македонска кървава сватба". В новото издание, как би било по-подходящо да се постави заглавието, само "кървава сватба" или "българска кървава сватба"? Същият автор през 1904 г. пише и драмата "Македонско въстание".

Прилагателното "македонски" е безспорно

Забранявайки ни прилагателното "македонски", означава ли, че вече нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги наричаме македонски? А какво правим – македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и от Георги Пирински? Как ще кръстим „македонския научен институт“ и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се справим с "македонските братства", съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация /МПО/ в САЩ и тяхното издание "Македонска Трибуна"?

Скъпи приятели, във вашите ежедневни политически изчисления между правителството и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите собствени историографии и ще срещнете хиляди места, в които се използва описателното прилагателно "македонско". И накрая отново ще ви напомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, защото може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно. Ако той падне, докато се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!

И накрая, оставете историческите декларации настрана, ами вижте, че на ГКПП Делчево - Благоевград има постоянен задръстване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е изключително от ваша страна, отделете от бюджета 50 хил. евро, за да направите още една лента, така че гражданите да могат да пътуват и да общуват свободно. /БГНЕС

Направеният специално за Агенция БГНЕС анализ е на Любчо Георгиевски, премиер на Република Македония /1998-2002г./ и създател на ВМРО-ДПМНЕ. /БГНЕС

Приближно три децении се обидувам во Македонија да внесам дух на нов приод спрема бугарската политика, но и да иницирам ново читање на македонската историја за нашите релации со бугарскиот народ. Во овие дваесет и осум години моите критики најчесто биле насочени кон македонските митологии, лаги или историски фатаморгани. Во таа смисла, можам да се повикам на мојот личен придонес кај одреден дел од македонските граѓани да се смени свеста да почнат без предрасуди и предубедувања да ги гледаат нашите бугарски соседи.

Затоа, сега си земам за право да извршам една сериозна критика на дејствителната бугарска политика спрема Република Македонија. Имено, сведок сум на спроведување на една наполно непринципиелна политика, пласирана во последно време од нашите пријатели од источната страна. За парадоксот да биде поголем, тоа се случува кога за премиер на Република Македонија доаѓа еден прагматичен политичар, човек кој што со леснотија го потпиша договорот за пријателство со Република Бугарија, кој што постојано дава благонаклонети изјави, дека сака да биде пријател со Бугарија, правејќи огромни храбри чекори во таа насока; и покрај тоа што внатре во сопствената партија има голем отпор за ваквата негова политика; и покрај тоа што има огромна опозиција во името на силната ВМРО-ДПМНЕ, која што не престанува да го повикува за „склучениот штетен договор со Бугарија“; и покрај тоа што е изложен на критика за потпишаниот договор од историчари, новинари и разни независни интелектуалци.

Настани како на филмска лента

А да не заборавиме дека македонските социјалдемократи го етаблираа антибугаризмот во Македонија. И токму така, во моментот кога во нашиот западен сосед го имате најдобриот премиер кој има разбирање и иницијатива работите со Бугарија да се унапредуваат, сведоци сме на една крајна ароганција, дрскост, демонстрирање на тотално непознавање на внатрешните состојби во Македонија и на длабоко поткопување на позициите на својот пријател.

Настаните се движат, небаре на филмска лента. Најпрвин, се измисли проблемот со името Северна Македонија. Тоа било име кое ги загрозувало бугарските национални интереси?! Да не заборавиме дека името Северна, Македонците не го ставаат со восторг, туку доаѓа по три децении тешки преговори со Грците. А, кога станува нужно да го менуваме името на државата, потребно е да се зачува бар одредено достоинство, аналогно на слични применети примери во меѓународната политика. Се согласувам дека некакви крајни националисти можат да го злоупотребат префиксот „Северна“ во иредeнтистички цели, но истиот третман може да го добие и името Горна или Вардарска Македонија, а најмногу ако воопшто не се промени, ами си остане Република Македонија.

Впрочем, дека е така најубедливо ми потврдуваат ставовите на самите Грци, кои што во името Република Македонија го гледаат најголемиот иредентизам. Да не заборавиме дека Република Бугарија прва го призна името Македонија на нашата држава, но да не ги заобиколиме и бугарските политичари кои што три децении молчат за грчкото монополизирање на истото име. Со каква ли леснотија бугарската политика допушти да се зацврсти монополот врз името Македонија во интерес на грчката кауза. Зар во 19-ти и почеток на 20-ти век Бугарија не се бореше со Грција за приматот на наследството на името Македонија?!

Нечуена грубост

Потоа се појави проблемот со Македонската православна црква. Жал ми е што кај нашиот источен сосед мнозинството не разбра колку храбар чин направи Македонската православна црква, иницирајќи Бугарската православна црква да ја признае за мајка црква. Таа идеја доби поддржувачи, но се појавија и многу цинични и саркастични анализи. Коментарите кои што ги проследив „нека се распушти како црква и да се претопи во БПЦ“ само сведочат колку малку се познаваат состојбите во Македонија.

Потоа се случи еден несимпатичен чин при посетата на претседателот на Република Македонија Ѓорге Иванов (чиј што перманентен критичар сум веќе десет години). И покрај тоа што беше пристигнат на покана на Република Бугарија, наиде на грубо затворена врата во кабинетот на премиерот, со образложение за некакви внатрешни македонски состојби. За ваква грубост подолго време немам чуено во меѓународната дипломатија. Треба да се биде свесен дека тоа не е само личен чин спрема некаков политичар, туку и однос спрема институцијата претседател на соседна држава.

Понатаму, бевме сведоци на неколку изјави на мојот личен пријател Ангел Димитров, кој што со своите начелни позиции, исто така гарантира дека комисијата за заедничка историја бргу ќе пропадне, така што тешко ќе се случи зближување на нашите истории.

Измислени проблеми

А врвот го достигна изживувањето со премиерот Зоран Заев. На почетокот се замислив во што е неговата грешка?! Илинденското востание било македонско?! Потоа уследи, небаре координиран масакр од највисоките бугарски политичари и од голем број колумнисти и новинари. Значи ли тоа, скапи комшии, дека имаме нова забрана за употреба, овој пат на придавката македонски? Имаме ли нови проблеми кои што никогаш досега не постоеле, дури ни во бугарската историографија?

Сега кога почнуваме да зборуваме за суштинско приближување, некој измислува проблеми кои што не постоеле ни во најекстремните бугарски кругови. Зар допрва треба да се објаснуваме дека сѐ што се случило на територијата на Македонија може и се подразбира да се нарече македонско. Зар тракиските споменици на територијата на Бугарија не се бугарски?

Но, проблемот не е само во географската определба, тој содржи и суштинска димензија. Ако илинденското востание е дигнато од организација која се нарекува македонска, ако крајната цел е автономија на Македонија, зар не можеме да го наречеме македонско? Впрочем, ако Илинденското востание не беше македонско, зошто во триесеттите години на дваесеттиот век, бугарската комунистичка партија ја притисна Коминтерната да ја признае македонската нација што беше нивна политика скоро три децении. Ако Илинденското востание не беше македонско, денеска ќе постоеше ли воопшто самостојна и независна Македонија со целосна поткрепа на нејзините граѓани?

Во 1900-та година еден наш заеднички писател Војдан Чернодрински роден во Македонија, а живеел и починал во Софија ја напишал драмата „Македонска крвава свадба“. Во новото издание, како ќе биде посоодветно да го ставиме насловот, само „крвава свадба“ или „бугарска крвава свадба“. Истиот автор во 1904-та година има напишано и драма „Македонско востание“.

Придавката „македонски“ е неспорна

Забранувајќи ни ја придавката „македонски“, значи ли дека веќе ни охридското или тиквешкото востание нама да ги нарекуваме македонски? А што правиме со македонско-одринското ополчение? Што ќе правиме со единаесеттата македонска дивизија? Што ќе правиме со македонската имиграција во Америка, како што ја нарекуваа и Ванчо Михајлов, ама и Ѓорѓи Пирински? Како ќе го крстиме „македонскиот научен институт“ и неговиот весник „Македонски преглед“? Како ќе се справиме со „македонските братства“ што постоеле во секој град во Бугарија?

Скапи пријатели, во вашите дневни политички пресметки меѓу власта и опозицијата, непринципиелно ја изложивте Македонија. Отворете ги вашите сопствени историографии и ќе наидете на илјадници места дека описната придавка „македонски“ е употребувана. Конечно, пак ќе ве потсетам, во премиерот Заев имате прагматичен пријател. Немојте да дозволите толку лесно да ја изгубите неговата наклонетост, затоа што можеби во моментот е единствениот политичар подготвен да се извини за нешто што не згрешил. Ако тој падне, да се појави втор таков ќе чекате две-три децении!

И на крајот, оставете ги историските декларации на страна, ами погледнете дека на граничниот премин Делчево–Благоевград има постојан застој, а за викендите и празниците луѓето чекаат и по неколку часа. Бидејќи тесното грло е исклучително од вашата страна, одделете од буџетот 50 илјади евра да трасирате уште една лента, за да можат граѓаните непречено да патуваат и да комуницираат.

(Текстот е објавен на бугарската агенција БГНЕС. Опремата на текстот е редакциска)