Покрай избора на нов изтребител става все по-гадно! Все повече наглеци се опитват да правят хората на маймуни! И все повече ловки маймуни се опитват да крият собствената си отговорност зад решението на „експертите”.

Първо да сме наясно. „Експертна комисия” в избора на изтребителя няма! Тя беше преформулирана в „политико-военна” група.

Защо?

Офертата за „Грипен” отговаря напълно на задължителните изисквания в заданието, формулирано в Актуализиран проект за инвестиционен разход - „Придобиване на нов тип боен самолет“ (Държавен вестник брой: 51, от дата 19.6.2018 г. ).

Офертата за „Грипен” отговаря напълно и на препоръките в същото задание:

- възможност за придобиване на повече от 8 самолета в рамките на отпуснатия бюджет (предлагат 10 самолета)

- изграждане на регионален център за поддръжка на изтребители „Грипен” у нас в рамките на т.нар. индустриално сътрудничество (поддръжка и резервни части).

Офертата за „Грипен” отговаря напълно и на аргументите, с които в заданието („Проект за инвестиционен разход”) се обосновава необходимостта от придобиване на нов боен самолет – акцентът е върху противовъздушната отбрана и охрана на въздушното пространство („Air Policing”).

Въоръжението на „Грипен” отговаря напълно на заложените в заданието изисквания при доставка на първата партида самолети, като за допълнително въоръжение, свързано с наземни цели, е отбелязано „на по-късен етап” ( т. 3.1.2. Въоръжение).

 

Офертата за „Грипен” е с около 500 млн. лева по-ниска (съдейки от отделни изказвания на заинтересованите страни – зам. министър Ат.Запрянов, вицепрезидентът на СААБ за Централна и Източна Европа).

Казано простичко – Няма „експертна” комисия, която може да препоръча избора на Ф-16 пред „Грипен”.

Затова и ни пробутват някаква анонимна „политико-военна” група, която постепенно започват да наричат „експертите от МО” или просто „експертите”. Докато стигат до невероятните откровения на Цветан Цветанов, че „експертите”, естествено, са взели „политическо” решение, защото то друго не можело и да бъде.

За подвластните на тази изключително пластична логика ще трябва да напомним - Експертите взeмат експертни решения!; Политически решения, взeмат политиците! И политиците не могат да скрият политическато си отговорност зад „политическо” решение на експертите.

И така – „конкурс” няма! Имаме политическо решение на управляващите политици!

Колко ще ни струва то?

Като начало около 400 млн. лева в повече (ако приемем, че успеем да смъкнем цената до заложената в инвестиционната програма).

Само летенето с Ф-16 ще ни струва годишно над 7,5 млн. лева отгоре – според данните за цена на летателен час и планирания нальот.

 

Поддръжката (същата поддръжка, за която шведите ни предлагат офсетна програма), и която според всички достъпни източници, е многократно по-скъпа при Ф16, отколкото при „Грипен” ще ни натовари от порядъка на около 75 млн. лева годишно отгоре за Ф16. (за 23 години напред).

Допълнително оскъпяване идва и от изискването да платим 100 % от сделката – без разсроченото плащане. Тук ни залъгват, че това нямало значение, че ще ни отпуснат заем и ...то било едно и също. Но дори и при 1.5% свръх ниска лихва върху такъв заем, това прави 15 млн. лева отгоре, годишно.

Оскъпяване заради срока на доставка. Шведите ни предлагат 4 самолета, напълно способни да носят бойно дежурство още в рамките на две години. Тогава, когато „българските” Ф-16 дори няма да са започнати. Забавянето на доставката с три-четири години – както се предвижда при сделка за Ф-16 - означава, че България ще трябва да продължи да харчи за поддръжката на МИГ-29 огромни суми ненужно. (За периода 2016 – 2017 г. Министерството на отбраната е вложило в поддръжката на МиГ-29 над 99 млн. лв.). И така, при избора на Ф-16, само от забавянето на доставката, ще трябва да надплатим десетки милиони лева допълнително (вероятно около 30-40 млн.)

Отделно е и т.нар. инфраструктура, която за американските самолети е значително по-сложна и съответно многократно по-скъпа.

После идва и военното оборудване, което ще бъдем принудени да купуваме само от американците – на монополни цени. (Наистина е странно как възможността да купуваш каквото ти трябва от италианци, французи, израелци, американци (на естествено конкурентни цени) е отчетена като недостатък – „зависимост от трети страни”. А подчинението на монополен производител, е отчетено от същата „политико-военна” група като голямо предимство – „независимост от трети страни”.

След това идва втората сделка – за следващите 8 самолета. Какво можем да очакваме за нея? Нас сега, когато все още имаме избор, ни натискат очевидно политически, да купим хем по-скъпо, хем нещо, което не сме поискали като въоръжение на този етап. С мъглявите обещания „Бе, ще направим нещо с цената, може нещо да нагласим”.

А каква ще бъде цената, когато вече няма да имаме избор – когато ще трябва да купуваме още осем самолета от монополен доставчик? Дали някой ще се съобрази с жалбите ни или просто ще ни посочат новия девиз – „Америка преди всичко! Плащай!”

Ако сумираме всичко, при избора на Ф-16 пред „Грипен” става дума за еднократно надплащане от около 400 млн. лева и годишен „абонамент” от около 100-150 милиона лева в повече всяка година в продължение на следващите 20 години.

Съществува и друг проблем извън парите. Според специалистите всички военни предимства на Ф-16 пред Грипен се изчерпват с далечината на полета и възможността за поразяване на наземни цели.

Ето как рекламира стоката си Джeймс Робинсън директор „Международно бизнес развитие на F-16“ в Lockheed Martin. – „F-16 Блок 70 разполага с многоцелеви радар (AESA), базиран на технология, използван във F-22 и F-35. Радарът може да проследява 20 отделни цели едновременно и има обхват от над 160 морски мили срещу наземни цели.” И предлагал „много повече от обикновена охрана на въздушното пространство”. Прекрасно!

Сега остава да открием и „наземните цели” в обхват на Ф-16 излитащ от България. Защо ли се сещам само за една посока, в която може да ни накарат да ги открием – на изток!

Казано простичко, с избора на Ф16 пред „Грипен”, България декларира, че не просто ще пази въздушното си пространство, но е готова да нанесе и удар върху територията на съседна ядрена страна. Което автоматично ни превръща в потенциална заплаха и обект на контра действия. За някои, това е чудесно, други са категорично против. Но това също е част от политичското решение, политическия избор и отговорността на политиците за това решение.

Аз не мога да отговоря на въпроса дали тези цени (финансови и политически) са високи, ниски или добри за българо-американската дружба. Може и да са си съвсем нормални. Но това са цените, за които отговорност пред настоящите и бъдещи избиратели ще носят сегашните български политици. И управляващите, и от опозицията! А опитите да се затаят и да се скрият зад „политическото” решение на „експертите” са жалки!

На мен лично, цената ми се струва прекалено висока на фона на ежегодно разиграваната сценка за търсенето на 50 млн. лева за коледни надбавки за най-бедните пенсионери. Тук става дума за коледните им надбавки за двайсет години напред! Но пък и аз вече съм по-близо до пенсионерите, отколкото до воините, които ще се закалят в огъня на бойната „българо-американска” дружба.

---------------------------------------------------------------------------------

* Всички сметки и разчети са на базата на публични данни в Интернет в т.ч. и данни от Актуализиран проект за инвестиционен разход - „Придобиване на нов тип боен самолет“, публикуван в Държавен вестник.

Кольо Колев, Източник: "Епицентър"