Сказание за рода си написа Христо Милков. „Легенда за яснооките” е петата му книга. През последните десетина години той написа култовата „Тихина”, острата „Казармата”, енигматичната „По пътищата към дома”, и философската „През времето”.

Легендарният суров мъж от Тихина, поделение 20 900, а по-късно 22 580, Морският специализиран разузнавателен отряд, явно има подадине към писането. Писачът в него съчетава „този странен занаят” със задълженията в ТИМ СОТ и сутрешното самотно тичане.

Писането приижда на талази в тихите часове на нощта, за да го обсеби с една друга будност. Този път тя го отвежда към дълбините на рода му. „Легенда за яснооките” е и родова щафета. Книгата е посветена на поредния „ясноок” – на сина Валентин. Да си знае и помни Длъжността.

„Хората идват и си отиват, а народът пребъдва до века. Дори когато е забравил какво е било, когато древните му бранни пътища и стръмни пътеки са обраснали вече с трева, когато не разбира знаците, които сам той е оставил по каменните стени, пещерни сводове, мегалитни гробници и порутени капища. Земята ни помни, но тя е безмълвна.” Така започва предисловието на книгата.

В деня на Св. Николай Мирликийски-Чудотворец нашият приятел ни написа – „Всичко в света расте, цъфти и се връща към корена си. (...) Затова разрушаването на тялото не носи никаква опасност.”.

Христо готви ново издание на първата си книга – „Тихина”, с ново оформление и още снимки, за да могат повече от мъжете от Тихина, оставили дълбока диря в съзнанието му, да се докоснат до тази Памет и Будност.

6 декември 2010 г.
Никулден

Любомир Живков