Делян Пеевски не е Илия Павлов. Доган няма да го отстрани, ако не влезе в битката като Лидера на ДПС
Делян Пеевски не е Илия Павлов, с когото Ахмед Доган беше приятел. Илия Павлов беше от "старата школа", Делян Пеевски е "друга бира" и даде знак, че няма да се откаже от битката за ДПС, за която беше не "Аз да не съм ви банкомат", а като шеф на партийна банка, който изгради логистичната мрежа на партията и плащаше масрафа не само по избори.
Илия Павлов финансираше ДПС с милиони, но Делян Пеевски досега вероятно е разкешил десетки милиони. Пеевски е прав да иска Ресто, целта му е очевидна - да стане премиер чрез ДПС. Както каза майка му Ирена Кръстева - "Синът ми е много умен и рано или късно ще стане министър-председател".
Пеевски даде знак, че няма да се откаже от битката. Доган няма да го отстрани, ако не влезе в битката като Лидера на ДПС. Друг е въпросът дали иска, защото въпреки че Пеевски му застана и го компрометира като безпрекословен лидер на партията, кой ще финансира ДПС - банкерите вече не чакат "усмивката на Доган". Войната обаче не е пунта мара, а повече от джихад и залогът е кой кого.
ДПС е "корпоративно-етническа" партия. Доган се обяви в едно от посланията си, когато налагаше Пеевски за председател, че е против ДПС да е "корпоративна партия", но това е пиниз.
Ахмед Доган въведе корпоративността в ДПС с "партията" и приятелството си с Илия Павлов, след това и с "една моя усмивка към банкерите". Когато ДПС беше в коалиция с НДСВ и в тройната ксоалиция корпоративността в партията минаваше през държавния ресурс с министерските ресори.
След като Бойко Борисов овладя властта, Делян Пеевски стана необходим на Ахмед Доган, защото въпреки прословутите 30% ДПС нямаше предишните позиции.
Пеевски 15 години финансира ДПС. Когато Борисов слезе от власт, нямаше как да не даде премиерска заявка. Доган го наложи за председател на ДПС, но след като Пеевски направи ДПС втора политическа сила, промени линията. Успехът се обърна срещу Пеевски.
Той обаче се противопостави на волята на Доган да не се подкрепя парвителството "ГЕРБ-СДС", защото почетният председател вероятно е бил наясно - Делян Пеевски щеше да бъде неформалният премиер чрез близостта си с Росен Желязков. Доган явно не иска Пеевски да е премиер - нито неформално, нито официално.
Всъщност Доган не иска ДПС да поеме властта, защото е наясно, че това може да провокира мощни анти-ДПС настроения, протести и дори бунтове. Делян Пеевски стана председател на ДАНС за два дни и цяло лято имаше протести, какво остава, ако ДПС чрез него вземе властта.
Това е истинската причина за конфронтацията между Доган и Пеевски, която, ако ескалира, може да извади ДПС от голямата политико-корпоративна игра.
Пеевски не може да победи Доган в ДПС - ДПС е партията на Доган, но дава знаци, че няма да се откаже от битката. Доган може да спечели срещу Пеевски - ДПС е партията на Доган, но това означава край на "корпоративно-етническия" модел на Движението, така че и почетният председател, който създаде този модел, ще инкасира загуби.
Войната няма как да завърши "win-win", Пеевски показа, че няма да отстъпи, но няма как да я спечели, защото ДПС е етническа партия. Доган вече вдига структурите. Пеевски проби в тях чрез бизнес схеми и разкешване, но няма как турците да скочат срещу Доган.
Въпросът е войната да не завърши с "остро мероприятие" и да няма "Илия Павлов-2" - дали през турски служби, дали през руски, дали през босове. Според източници от службите Ахмед Доган взима мерки по тази линия и се е обадил на свои приятели в ДС.
bgsniper.com