Президентът Ердоган изглежда има намерение да разшири сеизмичната зона около сделката с S-400 – като изпробва толерантността на партньорите си в НАТО и ЕС. Те обмислят санкции – които изглеждат на този етап прекалено меки, за да хапят, но показват посока, в която лошите сценарии са доста. Инвестицията на Фолксваген в Турция, с тежкото лобиране на ключовия активист на Кремъл, бившият канцлер Шрьодер, неизбежно ще бъде изправена пред значителни и потенциално ескалиращи политически рискове, които трудно могат да бъдат управлявани и смекчени.

Непосредствен колапс не се предвижда – но има всички признаци за постепенна, но значима стратегическа промяна

Като начало – естеството и хоризонта на посочените рискове еволюират във времето. Въпреки, че незабавен срив в Турция, следствие на отклонението на Ердоган от европейските темели и западната идентичност, завещани от Кемал Ататюрк, е малко вероятен, дългосрочните тенденции и развитието на конфликта сочат възходяща посока отвъд точката на кипене и потенциален срив. Източникът на разминаването между Турция и САЩ, от една страна, и ЕС, от друга, е фундаменталната разлика в ценности и интереси, което лесно може да премине точката на необратимост и разкъсване, превръщайки Турция в потенциален нов Иран.

Изявлението на държавния глава на Турция, че решението му да купи най-новата отбранителна система SAM от Русия, е било най-важното в съвременната история на страната, означава само едно. Промяната не е мимолетна, а стратегическа, няма червена линия, която президентът Ердоган не е готов да пресече, за да обслужи собствените си преценки. Придобиването на S-400 не е самотен акт на неподчинение, предназначен да предоговори отношенията със Запада според неговите собствени условия. Тук няма средно положение или място за догадки – НАТО не може да си позволи да си затваря очите за закупуването на оръжейна система от противник, прецедент, който може да бъде използван от други страни и така бавно и постепенно да се стигне до тотална ерозия и смърт на Алианса. В този момент НАТО не може нито да преговаря, нито да отстъпва. Президентът Ердоган напълно осъзнава, че създава опасен прецедент и умишлено подкопава съюза, което пък търгува с Путин.

Забележете, неговите съждения за закупуването на S-400 не се основават на реална оценка и нужди на националната сигурност на Турция. Системите за противовъздушна отбрана с американските „Пейтрийт“, с холандски и други екипи от различни страни на НАТО, защитават и сега южната граница на Турция като част от интегрираната интегрираната въздушна отбрана на блока. Въпреки това, турският президент настоя и купува С-400 за личната си защита срещу това, което той възприема като потенциална заплаха – турските военновъздушни сили в нов военен преврат. Президентът Ердоган все още вярва, че Западът стои зад миналия неуспешен опит и изглежда непреклонен и фиксиран в убеждението си.

Погрешните сметки на Запада за отношенията Ердоган – Путин

Мнозина на Запад смятаха, че в крайна сметка той ще се откаже и ще купи американските „Пейтриът“, особено след като, президентът Тръмп обеща да постави Анкара на първо място в списъка на купувачите за възможно най-бърза доставка. Напротив, турският президент дълбоко вярва, че отношенията с Русия и руските оръжия са най-добрия му хедж в случай на отказ на Запада да предоговори отношенията и ги съобрази с неговите желания. Затова този път той вече е решил да върви по средата, между Запада и Русия, вместо да играе като част от екипа НАТО и от страната на Запада. Той избра да играе ролята на трета страна между Русия, Китай, Близкия изток и ислямския свят, от една страна и Запада, от друга. Оттук нататък това е стратегически завой, които е бременен с огромен политически риск, който нито един от инвеститорите от ЕС или САЩ не може да си позволи да игнорира, тъй като политически предизвиканата ескалация на конфликти и напрежение имат незабавно въздействие върху търговията и инвестициите, някои от които необратими.

Защо сделката с Фолксваген е тестова площадка за нова немско-руско взаимодействие под диктовката на Кремъл?

Ако германският автомобилен производител възнамерява да продава автомобили на VW на Русия и Близкия изток – решението за инвестиране в Турция изглежда логично и правдоподобно. Ако обаче целта е пазарът на ЕС – решението повдига много въпросителни и допълнителни съображения.

Русия нервно изчака отстрани, как Ердоган ще реагира на неизбежните санкции. Защото няма какво да предложи на Ердоган, от това което в момента ЕС и САЩ предлагат по отношение на технологии, капитал и пазари. Ето защо Кремъл тества нова схема, с помощта на съюзника Герхард Шрьодер, който лобира активно в полза на инвестицията на Фолксваген в Турция, като демонстрация на отрицание на санкциите, и възнаграждение на Ердоган за решението му да закупи S-400 и да продължи да разширява обхвата на ерозията в НАТО и ЕС. Тази линия „Шрьодер“ в германо-руската ос към Турция, съвместява стратегическите цели и оръжейни интереси на Москва с германските технологии и капитали, които надграждат на системно равнище сделките на Русия по Северен и Турски поток.

Фолксваген и други инвеститори, разбира се, винаги могат да пренебрегнат или омаловажат рисковете от стратегически инвестиции в Турция на Ердоган. Но акционерите със сигурност ще го отчетат. Новото разбирателство по оста Анкара – Москва, което се обслужва и насърчава от бившия германски канцлер Шрьодер в сделката с Фолксваген, който е водещия прокремълски и антинатовски германски и европейски политик, със сигурност е от полза за Кремъл, от която Шрьодер печели милиони.

Слизайки от общия контекст на стратегическия завой на Ердоган, навлизаме в следващите зони на устойчиво разминаване с интересите на Запада и съвпадение с тези на Русия – Москва насърчава ролята на Турция, като незаобиколим енергиен център на Европа.

TANAP срещу Турски поток

Преди около десет години Ердоган успя да популяризира Турция като опорна база на Южния газов коридор, максимално усилвайки позициите си пред САЩ и ЕС. В този момент ТАНАП бе уникална и рядка възможност на Запада да диверсифицира енергийните доставки извън тези на Русия. Ердоган избра да играе в екипа на Запада, за да осигури безопасен транзит на въглеводороди от Каспийско море до Италия и света. И получи и Баку-Джейхън и ТАНАП.

Газовите открития в офшорната зона на Израел породиха и планове за офшорни транзитни тръбопроводи от Източното Средиземноморие през Турция до ЕС. За тях най-силно лобираха САЩ.

Докато един ден Анкара реши да заиграе по-голяма игра и да стане глобален брокер със стратегическата си позиции, като предложи домакинство и на Турски поток 1 и 2, които са преки конкуренти на ТАНАП и по същество да обслужват интересите на Москва да заобиколи Украйна.

Днес никой не мисли за Турция като транзитна зона на енергийните ресурси от Източното Средиземноморие. А ТАНАП вече не е изключителния коз на Анкара.

S-400 – новата линия на конфликт между Турция и ЕС и САЩ

Системата S-400, веднъж разположен в провинция Мерсин, освен че ще защитава АЕЦ „Аккую“, ще покрие цялото Източно Средиземноморие, включително и зоната на спорно сондиране на четирите турски сондажни платформи в икономическата зона на Кипър. Това представлява явен стремеж на Ердоган да хармонизира действията си с Русия за контрол върху откритията и най-вече добива и преноса на въглеводороди от целия регион.

Това, което инвеститорите от ЕС и САЩ в Турция изглежда не успяват да разберат, е, че турският президент тепърва ще тества нови територии за разграничаване от Запада, който той възприема като враждебен и ненадежден. Ердоган най-силно цени личната си власт и съвпадението на ценности с автократи като Путин, докато възприема ЕС и САЩ с техните демократични ценности и традиции в защитата на човешките права и свободи като чужди.

Никак не е изключено, Анкара да премине от думи към дела, като приеме предложението на Москва да закупи и започне производство на самолети SU-57, напълно съзнавайки, че те не могат да съперничат на американския стелт самолет и че Русия не е в състояние да се заеме със серийното им производство, поне в мащаб, който да позволи на Турция да замени поръчаните вече 115 F-35.

Самоподдържаща се криза без ограничение за ескалация

Тъй като Ердоган се движи от собствените си преценки и его, а не от общодостъпна логика, политическият риск при големи инвестиции в Турция не може да бъде нито предсказан, нито оценен, още по-малко управляван.

Токсичната смесица от висока инфлация и изкуствено намалени лихвени проценти, след като Ердоган замени шефа на Централната банка на страната, означава за всеки обективен наблюдател само едно – националната банка на страната загуби независимостта си, което беше един от вай-важните хеджове срещу ексцесиите в политиката на президента.

Историята на уволнението на гуверньора на централната банка на Турция говори много. Президентът Тайип Ердоган го уволни с напълно абсурден мотив – че отказва да намали високите лихвени проценти в условията на висока инфлация и проблеми с рефинансиране на дълга. Лошите разсъждения, стъпват върху лоши преценки, водят до лоши решения, които вкупом подхранват страховете за по-висок инвестиционен риск и предстояща дългосрочна непредсказуемост, поне в ерата Ердоган.

Това едва ли е изненада за президент, който вярва, че пазарите могат да бъдат насочвани и контролирани. Съдбата на губернатора на ЦБ не е изключение, това е правилото, след поредица от събития, които започнаха с назначаването на зет му Берат Албайрак за финансов министър през 2018 г.

Край на първа част

От Илиян Василев

Bulgaria Analytica