Санкциите на САЩ и ЕС

Както ЕС, така и САЩ обмислят нови санкции след конфликта със сондажите около Кипър и закупуването на S-400. Ердоган изглежда непреклонен и по двата въпроса и по-нататъшни нови санкции изглеждат еднакво неизбежни.

Турските въоръжени сили планират голяма офанзива в Северна Сирия срещу подкрепяните от САЩ Кюрдски охранителни отряди (YPG), в нарушение на предупрежденията на САЩ и ЕС за ескалиране на конфликта. В подготовката на Ердоган за нахлуването в Сирия, той добави усещането за неотложност и непосредственост, особено в контекста на решението на Великобритания, Франция, Саудитска Арабия и U.A.E да отговарят положително на призивите на САЩ и изпратят войски в районите, контролирани от YPG.

Русия мълчаливо насърчава по-нататъшни пукнатини в отношенията на Анкара със Запада, включително като позволява на Ердоган известна свобода в Сирия срещу желанията на режима на Асад.

Потенциалът за мирно и приятелско уреждане на спорове със сондажите в ИИЗ на Кипър с ЕС е незначителен, въпреки декларациите. Разногласията не са между турските и гръцките кипърци – Ердоган не иска да бъде трета страна и наблюдател. Той смята енергийните ресурси около Кипър за „свои“, като лидер на всички турци. Това не е тема, която ще се реши без него или скоро, особено ако се добави условието „обединен Кипър“.

Потенциалът за по-нататъшен разрив и деструктивна ескалация е извън съмнение. Президентът Ердоган изглежда да търси сблъсък с партньорите си, пренебрегвайки потенциала за компромиси и дипломатически решения.

Макроикономическата рамка

Пренебрегването на геополитическите реалности, устойчивото противостоене срещу ключови съюзници в НАТО и ЕС, допълнително подхранва свежи импулси за снижаване на кредитния рейтинг на страната, който в момента е под инвестиционен. Това застрашава очакванията за икономическо възстановяване, увеличава нивата на дълга и разходите за рефинансиране. Надеждата, че слабата турска валута ще благоприятства износа на продукти и услуги, произведени в страната, е само наполовина оправдана, само доколкото и дотолкова могат да бъдат избегнати по-високи търговски бариери (включително в резултат на съществуващи или по-строги санкции). А тази вероятност е висока и с оглед прогнозите за напрежението около Кипър, но около износа на енергийни ресурси през Турция.

Зависимостта на ЕС от споразумението за бежанците с Турция не е нито безгранична, нито монетарно толкова значима, че да неутрализира другите макроикономически рискове.

НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Нестабилността на турската лира усилва рисковете и нестабилността на цените на акциите на турските компании, подкопавайки надеждите за възстановяване от „техническата“ рецесия през 2018 г. Въпреки че успехите на последните местни избори на опозицията в Истанбул, Анкара и други големи градове, дадоха надежда за алтернативност и балансиране на политическия риск от управлението на Ердоган, на централно равнище той няма задръжки, нито контратежест.

Степента на евентуални синергии между икономическите и политически детерминанти в управлението на страната остава в широки и неясни граници, но предизвикателствата от санкциите и нестабилност остават високи. Това усилва проектните рискове, особени при големи инвестиции, които са функция и се влияят от политики и решения на правителството. Не случайно капиталът на ЕС се отдръпва.

Ръстът на БВП на Турция през 2018 г. бе 2,8% на годишна база, но през последователни три тримесечия бе регистриран спад. Данните за първото тримесечие на 2019 г. показват положителни стойности спрямо тримесечието на 2018 година, но равнището на икономическата активност остава 2.6%, измерено на годишна база.

Официалните оценки на турското правителство остават оптимистични и възходящи, но тенденциите в потреблението остават негативни, подпомогнати от по-високата безработица и намалената база на доходите.

Новият ръководител на Централната банка, Мурат Юсал, бързо се зае с изпълнението на желанията на Ердоган и обяви, че ще намали лихвените проценти за да стимулира икономическия растеж и инвестициите.

Безработицата се покачва на 14% спрямо 10,1% за юни миналата година, което предполага, че икономическото възстановяване ще бъде бавно.

Нарастващите бюджетни дефицити на фона на слабия икономически растеж и проблемите в пазара на труда със сигурност ще засегнат постъпленията в бюджета, а от там и способността на правителството да изпълнява щедрите си обещания за субсидии. Турция вече оттегли участието на частни компании и ограничи помощта около строителство от Росатом на АЕЦ „Аккую“.

Съотношението на брутния публичен дълг към БВП на Турция е относително ниско, около 32%, но по-голямата част от външния дълг е частен. Отслабената валута увеличи разходите за обслужване на дълга, нивото на деноминирания в чуждестранна валута дълг достигна вече 50%, значителен ръст спрямо 27% през 2012 г. Прогнозите за динамиката в публичния и корпоративния дълг, не могат да не бъдат оценени в контекста на новото събитие – санкциите, които засягат и цената на достъп до международните капиталови и финансови пазари.

В крайна сметка

Турция със сигурност е голяма икономика и законно привлича вниманието на международни инвеститори. Добрите страни и негативите в този баланс, както и динамиката им са променливи величини. Покупката на С-400 не е изолиран, нито последен акт, особено в контекста и на други „спорни“ точки в отношенията със Запада – като проекта Турски поток и ядрената централа. Зад всичко това прозира определена стратегия, която може да превърне страната от важен актив за НАТО и ЕС в дългосрочен и самоусилващ се пасив.

Не случайно ядрената централа беше важната стъпка към реализирането на по-големите амбиции на Ердоган да се превърне в ядрена държава, като разгърне капацитет за обогатяване на урана и произведе ядрено оръжие – което по същество е копи пейст на стратегията на Иран. Същото се отнася и до ракетите S-400 – споразумението с Русия предвижда многобройни лицензии за производство на части и детайли от системата, включително бъдещо цялостно производство за собствени нужди.

Пукнатините в отношенията между Турция и Запада, в контекста на приемането на реалния факт за невъзможност за членство на страната в ЕС и изгонването и от програмата F-35, не изглежда скоро да могат да бъдат запълнени. Само ден преди отбелязване на годишнината от неуспелия преврат, президентът Ердоган недвусмислено заяви че търси стратегическа промяна: „Въпреки нашите политически и военни споразумения със Запада, виждаме че най-големите заплахи идват от там”. Това едва ли е изненада или внезапен проблясък в неговото съзнание. По-скоро е плод на домашен външнополитически анализ. Признание на обективния факт, че властта на Ердоган стъпва върху обществени кръгове, които са антизападни, нео-османски, радикални ислямисти, поради което поддържането на добри отношения със Запада не добавя гласове при следващи избори.

Не е толкова важно дали отдалечаването на Ердоган от Запада е резултат от неговото вътрешно убеждение или на добросъвестна заблуда вследствие на външна намеса – крайният резултат е негативна геополитическа прогноза за Турция, която трудно ще се самоспре или реверсира.

Реакцията на Анкара на първата вълна от санкции от Запада предполага следващи, на фона на самоизпълняващото се предсказание за стратегически значима и устойчива криза в отношенията, която може да бъде спряна само от късен инстинкт за самосъхрание на Ердоган. Сдържащ фактор, разбира се, могат да бъдат и успехите на опозицията, които да изкарат на преден план политици, готови да върнат Турция към ценностите на Кемал Ататюрк. Това обаче е по-скоро надежда, отколкото непосредствена прогноза.

Колко време ще отнеме презареждането с нормалност на властта в Анкара, със сигурност е извън контрола на всеки стратегически инвеститор в Турция, независимо от сключените с президента Ердоган сделки и получените обещания.

Историята дава достатъчно доказателства, че автократите са най-неустойчивия залог – те могат да се задържат десетилетия или да паднат от власт скоропостижно, но и в двата случай обстоятелствата не се контролират от корпоративния свят.

Край на втора част

От Илиян Василев

Bulgaria Analytica