Днес парламентът одобри доклада за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г. В него ясно се посочва Руската федерация като заплаха за националната и съюзната сигурност. Той бе изготвен от експерти на правителството, а на 11 юли бе приет и от Министерски съвет.

"За" доклада гласуваха 97 народни представители", против" - 47 и "въздържали се" - 10,с което той бе приет. Той се отнася за 2018 г., ратифицирането му от парламента стана факт само три дни след като гръмна шпионският скандал с русофили, а на близките до Путин ген. Решетников и олигарха Малофеев бе забранено да влизат в страната следващите 10 години.

Специалният Доклад за състоянието на националната сигурност обхваща 223 страници като в две от тях ясно се посочва Руската федерация като генератор на международна и регионална нестабилност.

България потвърждава категорично и позицията си, че Кримският полуостров е незаконно анексиран от Кремъл, а Русия не изпълнява или избирателно прилага фундаментални международни договори в областта на контрола на въоръженията. В доклада са отделени специални глави на икономическата, финансовата, енергийната, социалната, демографската, военната и разузнавателната сигуност. Специално е акцентирано на ролята на България за превръщането на темата за Западните Балкани във водеща за Европейския съюз.
Премиерът Борисов вече е подписал и мотивите към проекта на Решение на Народното събрание, което предстои да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност.

Ето по-важните пасажи от Доклада, сочещи Руската федерация като

дестабилизиращ фактор:

„Киберпространството се превърна в изключително привлекателен невоенен инструмент при провеждането на хибриден тип операции и неговата роля прогресивно ще нараства при създаването и прилагането на комплексни враждебни сценарии за дестабилизиране на обстановката по сигурността. Използването на кибер атаки срещу обекти от критичната инфраструктура в съчетание с други хибридни прийоми като стимулиране на мигрантски натиск и организиране на терористични акции ще поставят на сериозно изпитание националните и колективните механизми за вземане на решения и противодействие на кризи.
Основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион бяха свързани с изострянето на конфронтацията в Източна Украйна и липсата на напредък в уреждането на „замразения“ конфликт в Приднестровието. Средата на сигурност се формираше от опитите на Руската федерация да се утвърди като военен и политически фактор в регионален и глобален мащаб. Водената от Кремъл политика на противопоставяне с НАТО и ЕС  продължи независимо от икономическите санкции и влошаващите се вътрешни социално-икономически условия.
Продължаващото неизпълнение и избирателно прилагане от Руската федерация на фундаментални международни договори в областта на контрола на въоръженията, в т.ч. развитието и разполагането на ракетна система в нарушение на Договора за премахване на ракетите с малък и среден обсег на действие, засили рисковете за евроатлантическата сигурност. Нападението срещу семейство Скрипал във Великобритания създаде прецедент за употребата след Втората световна война на  отровни вещества, разработвани като химическо оръжие, на територията на Европа. Кибератаките и дезинформационните кампании, част от т.нар. „хибридна война“, продължиха да бъдат основно средство за  формиране и  разпространение на  превратни представи и стереотипи с антиевропейска насоченост в редица  държави членки и кандидати за членство в ЕС и за подкопаване на единството в ЕС и НАТО.
През 2018 г. продължи интензивното засилване и модернизация на военните способности на Руската федерация на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров,  включително и на прилежащите акватории, което задълбочи геостратегическия и военния дисбаланс в Черноморския регион. Инцидентът в района на Азовско море през ноември 2018 г. и пленяването на украински плавателни съдове и екипаж в Керченския проток от бойни кораби на Руската федерация бе сериозно нарушение на международното право и на свободата на корабоплаване. Демонстрациите на военна мощ от  повишиха потенциала за военна ескалация. Всичко това засили  предизвикателствата за сигурността на Република България в социално-икономическо отношение, предвид затрудняването на търговско-икономическите и транспортните връзки в региона, както и във военно-политическо отношение поради милитаризирането на Кримския полуостров и продължаващата

криза на доверие в отношенията на ЕС, САЩ и НАТО с Русия

Предвид географската близост на Република България до Украйна, наличието на над 200-хилядна българска общност на нейна територията  и отговорностите, произтичащи от членството в ЕС и НАТО, тази ситуация продължи да бъде силно чувствителна за страната. Традиционно липсваше напредък и в урегулирането на продължителните (т. нар. “замразени“) конфликти в Черноморския регион (Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, Нагорни Карабах).
Значителни рискове и заплахи за националната и съюзната сигурност генерира и активното използване от руската страна на хибридни операции и заплахи за употреба на военна сила при защитата на интересите й. Кризата в Азовско море от края на ноември 2018 г. показа критично висок потенциал за ескалиране, който пряко застраши регионалната архитектура за сигурност и формира нови опасности за колективната сигурност и отбрана.
Прогнозата за ниска вероятност от възникване на конвенционален военен конфликт в Югоизточна Европа остана валидна, но елементи на нестабилност и напрежение се запазиха. Някои държави в региона положиха усилия за решаване на открити въпроси и изпълнение на критериите за започване на преговори за присъединяване към ЕС, докато при други продължи стагнацията в усилията за реформи и интеграция в структурите на ЕС и НАТО за сметка на проявяващите се националистическа реторика и реваншистки идеи, съчетани с тенденции за нарастване на военния потенциал.”